Автор: Институт за пазарна икономика (ИПИ) В началото на всяка

Автор: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ) В началото на всяка година ИПИ афишира по кое време настава денят на данъчна независимост в България. Това е алегорична дата, която показва по един друг метод данъчната тежест и равнищата на преразпределение през бюджета. Ако обичайно съпоставяме консолидираните доходи в държавната хазна, в това число осигурителни фондове и общини, с размера на стопанската система, с цел да оценим преразпределението, то данъчната независимост регистрира какъв брой дни би трябвало да работим единствено за страната с цел да попълним хазната. При равнища на систематизиране от към 40% през последните години, данъчна независимост нормално настава някъде в края на май. Към началото на януари тази година, тъкмо както и през миналата, не можем да обявим по кое време ще бъде данъчната независимост. Причината е, че още веднъж влизаме в новата година без признат бюджет и надлежно – без ясна рамка на обществените финанси. В момента в действие е т нар. удължителен закон, а около него в края на годината депутатите одобриха и промени в разнообразни политики, в това число някои данъчни промени, които имат непосредствено отношение към приходите. Отчитайки, че огромни промени в главните налози въпреки всичко няма, можем да предположим, че данъчната независимост още веднъж ще пристигна в края на май. Това обаче не трансформира обстоятелството, че липсва общата картина на обществените финанси и изобщо не е ясно по кое време ще има устойчиво болшинство, което да одобри повсеместен бюджет. През 2022 година станахме очевидци на едно безпределно разискване на бюджета. Започнахме годината без бюджет, след това в края на февруари подобен беше признат, а в края на юни беше призната и актуализация – по същото време падна и постоянното държавно управление. След лятото служебният финансов министър показа три сюжета пред бюджета, които провокираха бурни диспути, в следствие нито един от сюжетите не беше импортиран като пакет закони в Народното събрание, а по-късно,  се стигна и до новия удължителен закон. Всичко това сътвори среда на фискална несигурност, като в последна сметка последните данни на финансовото министерство демонстрират, че 2022 година е приключила с консолидирани доходи в размер на 64,7 милиарда лева, в това число 3,8 милиарда лева доходи с ексклузивен темперамент за отплата на високите цени на електрическа енергия на свободния пазар, което е тъкмо 40% от Брутният вътрешен продукт по отношение на последната есенна макроикономическа прогноза на министерството. През 2023 година наподобява неопределеността ще е даже по-голяма. Единият вид е да се сформира държавно управление с третия мандат, като бюджетът неизбежно ще бъде първата задача на новото държавно управление и може да бъде признат в относително къси периоди. По-вероятно обаче наподобява това да не се случи. Ако отидем на избори, идващият рунд с мандатите ще бъде в края на март или началото на април. Новият парламент ще има към два месеца да одобри бюджет, т.е. нов бюджет можем да чакаме малко преди средата на годината. Парадоксалното е, че в този сюжет е евентуално денят на данъчна независимост да изпревари приемането на бюджета. Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/danyna-svoboda-bez-byudjet-i-fiskalna-ramka/#ixzz7pgsX7FkN