Европа в глобалната надпревара: Какво е бъдещето на зеления преход в ЕС?
Има ли пазарни решения, които поддържат постигането на задачите в региона на климата и енергетиката с повече икономическа успеваемост? Какви промени са нужни, с цел да може Европа да не ограничи конкурентоспособността си и капацитета за напредък? На този въпрос дава отговор отчетът „ Европа в световната конкуренция: Какво е бъдещето на зеления преход в Европейски Съюз “ на EPICENTER.
Политиката на Европейския съюз в региона на енергетиката и климата от ден на ден се управлява от климатичните цели, които изместват други също толкоз значими, като конкурентоспособността и енергийната сигурност. Освен това амбициозните цели в региона на климата бяха подкрепени от възходящ брой нормативни актове, които сътвориха високи административни разноски и прибавиха няколко пласта спомагателни цели, свързани с фаворизиране на съответните технологии за понижаване на излъчванията да вземем за пример наложителни цели за възобновимата сила и енергийната успеваемост, както и неравностойно отнасяне на нисковъглеродните технологии.
Макар упоритостта за намаляването на излъчванията на CO2 да отразява обществените и политическите желания на европейците, регулациите, които показват „ печеливши “ и „ губещи “ технологии, усилват общите разноски и по този начин подкопават тяхната легитимност в обществото, изключително измежду хората с по-ниски приходи. Икономически по-ефективният метод да се преследват задачите, свързани с климата, е да се разчита на пазарните сили, а не на забрани и отговорности. Това може да стане, като се заложи в по-голяма степен на главния дирек на европейските политики в региона на климата – на системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз. Определянето на цените на въглеродните излъчвания е най-ефективният от позиция на разноските инструмент за стимулиране на намаляването на излъчванията.
За да действа по най-хубавия метод ценообразуването на въглеродните излъчвания, всички нисковъглеродни технологии би трябвало да бъдат третирани еднообразно, като се регистрират изгодите за околната среда, които те носят. Ядрената сила и улавянето и повторната приложимост на въглеродни излъчвания да вземем за пример би трябвало да бъдат третирани също толкоз удобно, колкото и възобновимите енергийни източници. По същия метод всички въглеродни излъчвания следва да се правят оценка еднообразно в системата за търговия, без значение от техния източник. За тази цел би трябвало да се предприеме цялостна промяна на енергийното данъчно облагане.
Пазарните механизми ще отключат капацитета да ангажират както потребителите, по този начин и производителите. Процесът на либерализация на пазарите на електрическа енергия и газ стартира през 90-те години на ХХ в., само че по-късно беше заплашен от индустриални политики, които трансформираха разпределението на капитала, като да вземем за пример софтуерни дотации за възобновими енергийни източници и навсякъде контролиране на крайните цени. Процесът на либерализация следва да стартира още веднъж, като задачата е да се сътвори конкурентен вътрешен пазар и да се отстранен всички към момента заложени в системата ценови регулации. Следва да се насърчи създаване и развиване на трансграничната мрежова инфраструктура, с цел да се реализира по-пълна интеграция и да се разшири обсегът на пазара.
Въпреки всички старания, Европейски Съюз към момента ще се нуждае от изкопаеми горива даже при сюжет с нулево чисто ползване. Ето за какво вътрешните запаси би трябвало да се употребяват освен тъй като това може да способства за енергийната сигурност на Европа, само че и в името на околната среда. Добивът на петрол и газ в Европа нормално се прави при по-високи екологични стандарти, в сравнение с в други елементи на света; също така преместването на огромни количества изкопаеми горива на дълги дистанции изисква и ползване на изкопаеми горива, което способства за излъчванията на CO2. Вътрешните запаси от изкопаеми горива могат да бъдат част от тактика за по едно и също време повишение на конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
зелен преход енергиен преход Европа климат
Политиката на Европейския съюз в региона на енергетиката и климата от ден на ден се управлява от климатичните цели, които изместват други също толкоз значими, като конкурентоспособността и енергийната сигурност. Освен това амбициозните цели в региона на климата бяха подкрепени от възходящ брой нормативни актове, които сътвориха високи административни разноски и прибавиха няколко пласта спомагателни цели, свързани с фаворизиране на съответните технологии за понижаване на излъчванията да вземем за пример наложителни цели за възобновимата сила и енергийната успеваемост, както и неравностойно отнасяне на нисковъглеродните технологии.
Макар упоритостта за намаляването на излъчванията на CO2 да отразява обществените и политическите желания на европейците, регулациите, които показват „ печеливши “ и „ губещи “ технологии, усилват общите разноски и по този начин подкопават тяхната легитимност в обществото, изключително измежду хората с по-ниски приходи. Икономически по-ефективният метод да се преследват задачите, свързани с климата, е да се разчита на пазарните сили, а не на забрани и отговорности. Това може да стане, като се заложи в по-голяма степен на главния дирек на европейските политики в региона на климата – на системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз. Определянето на цените на въглеродните излъчвания е най-ефективният от позиция на разноските инструмент за стимулиране на намаляването на излъчванията.
За да действа по най-хубавия метод ценообразуването на въглеродните излъчвания, всички нисковъглеродни технологии би трябвало да бъдат третирани еднообразно, като се регистрират изгодите за околната среда, които те носят. Ядрената сила и улавянето и повторната приложимост на въглеродни излъчвания да вземем за пример би трябвало да бъдат третирани също толкоз удобно, колкото и възобновимите енергийни източници. По същия метод всички въглеродни излъчвания следва да се правят оценка еднообразно в системата за търговия, без значение от техния източник. За тази цел би трябвало да се предприеме цялостна промяна на енергийното данъчно облагане.
Пазарните механизми ще отключат капацитета да ангажират както потребителите, по този начин и производителите. Процесът на либерализация на пазарите на електрическа енергия и газ стартира през 90-те години на ХХ в., само че по-късно беше заплашен от индустриални политики, които трансформираха разпределението на капитала, като да вземем за пример софтуерни дотации за възобновими енергийни източници и навсякъде контролиране на крайните цени. Процесът на либерализация следва да стартира още веднъж, като задачата е да се сътвори конкурентен вътрешен пазар и да се отстранен всички към момента заложени в системата ценови регулации. Следва да се насърчи създаване и развиване на трансграничната мрежова инфраструктура, с цел да се реализира по-пълна интеграция и да се разшири обсегът на пазара.
Въпреки всички старания, Европейски Съюз към момента ще се нуждае от изкопаеми горива даже при сюжет с нулево чисто ползване. Ето за какво вътрешните запаси би трябвало да се употребяват освен тъй като това може да способства за енергийната сигурност на Европа, само че и в името на околната среда. Добивът на петрол и газ в Европа нормално се прави при по-високи екологични стандарти, в сравнение с в други елементи на света; също така преместването на огромни количества изкопаеми горива на дълги дистанции изисква и ползване на изкопаеми горива, което способства за излъчванията на CO2. Вътрешните запаси от изкопаеми горива могат да бъдат част от тактика за по едно и също време повишение на конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
зелен преход енергиен преход Европа климат
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ