На 9-ти февруари 1895-та г. се провежда първо за годината

На 9-ти февруари 1895-та година се организира първо за годината съвещание на Правописна комисия за българския език, под председателството на Константин Величков.На нея е препоръчан нов план, изцяло отхвърлящ букватаѣ от писмеността.

Към момента планът е подет само от списание „ Български обзор ”, а в всеобща приложимост остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното място е одобрено по-къснои с правописното напътствие на министър Тодор Иванчов от 1899 година

Против този Дриновско-Иванчевски правопис се афишира кръгът „ Мисъл ” ислед 1910 година съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20-ти векотношението към въпроса с ѣ започвада добива избрани политически измерения. Левите политици - комунисти и земеделци стартират да преглеждат буквата като знак на отчуждението на интелигенцията от масите и да упорстват за цялостното ѝ изхвърляне от писмеността.

През 1921 година това е направено с правописната промяна на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на Български земеделски народен съюз.

Тази промяна обаче среща забележителна рецензия. Премахването на двойното е от българската писменост се преглежда от доста българи от Западна България и изключително от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „ предаване на западните диалекти ” и като обособяване на българския литературен език от македонските диалекти. За последователите на тази позиция двойното е добива статус на знак на българщината.

Българската академия на науките/БАН/ отхвърля да одобри промяната и след преврата от 9 юни 1923 година тя е анулирана и е върнат остарелият " Дринов правопис ", само че със опазване на " ят " единствено в корените, в които редуването е - я си проличава в разнообразни словоформи.