Автор: инж. Димитър Щерев*Позицията, споделена в статията е лична, като

Автор: инж. Димитър Щерев*

Позицията, споделена в публикацията е персонална, като с това създателят показва своята професионална угриженост и болежка заради изгубените енергийни планове, само че и вяра, че към момента имаме късмет да развием своя съвременна и ползотворна газова промишленост, от която България да продължи да има трайни и обилни изгоди.

Място и роля на съхранението на природен газ в газовата промишленост

Наред с диспечерното застраховане, балансирането и техническата употреба на една Газопреносна система, „ съхранението на естествен газ” в подземни газови складове е основополагащ детайл и фактор в тази система, без които не може да се реализира нейното оптимално, пълноценно и безвредно действие.

Основополагащият темперамент идва от обстоятелството, че потреблението на природния газ не e отмерено през цялата година. То зависи от климатичните особености на обособените сезони и тяхната дълготрайност, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия в дадена страна, както и от други фактори. Не съществува газо-преносна система с равномерна консумация на природен газ през цялата година, а проучванията демонстрират, че тази нееднаквост за Европейския континент варира от 10 до 20% (или приблизително 15 %) от сумарната консумация на газ за една година, за дадена страна и на процедура се компенсира посредством циклична употреба на Подземни Газови Хранилища (ПГХ), изразяваща се в нагнетяване и рандеман на природен газ. Такива обекти се основават в геоложки структури на изтощени (изчерпани) газови или нефтени залежи, както и в солни каверни, и във водоносни хоризонти.

Газът, съдържащ се в едно газово вместилище се „ разделя” на Буферен и на Активен, само че това разделяне е безусловно „ условно”. В множеството случаи, Буферният газ е въздържан, нетърговски обемен детайл и неговото предопределение е да поддържа това минимално налягане в подземния газов контейнер за реализиране на избран рандеман от газовото вместилище. В газохранилищата, построени в солни каверни, Буферният газ се употребява и за поддържане на нужната степен на механична непоклатимост на каверната, в която се съхранява газа.

Активният газ в едно газово вместилище е оня размер „ над” Буферния газ, който може да бъде нагнетен или придобит един или повече пъти в течение на една година, като това зависи от типа на софтуерната скица на употреба на обещано газохранилище, от типа на газо-вместващите скали, от техническото положение и оптималните капацитетни благоприятни условия на построените уреди, както на самото газово вместилище, по този начин и на газопровода, който свързва газохранилището към Газопреносната система.

Там, където геоложкото пространство в дадена страна не разрешава построяването на газови складове, ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ (Liquified Natural Gas terminals) биха могли отчасти да поемат функционалностите на подземни газови складове, компенсирайки за малко време неравномерностите в потреблението на страната, само че би трябвало да се подчертае, че това не е тяхното главно предопределение.

Обратно, там където географските условия не разрешават да се изгадят ре-газификационни терминали за Втечнен природен газ (например страни с вътрешни или изолирани морета, с тесни и/или с плитки проливи, какъвто е случая с България), се разчита на газови складове, само че в случай че и това е невероятно – вършат се опити да се заеме нужен размер от газохранилища, функциониращи в прилежащи страни, какъвто е случая към този момент с Финландия.

Сезонната нееднаквост в потреблението на природен газ би могла в избрана степен да се компенсира и с количества, добивани от газови залежи, в случай че дадената страна разполага с такива залежи.
Освен това би трябвало да се каже, че газовите складове са неизменен детайл и при действието на Газовите Хъбове (т.е. на тези Центрове или Средища за Търговия с Внос и Износ на естествен газ) или с други думи – газовите хъбове е невероятно да действат без предпазване. Практиката демонстрира, че към всеки газов хъб действа газово вместилище.

В България, съхранението на природен газ се прави в единственото в страната ПГХ „ Чирен”, основано през 1974 година на база на изтощеното (изчерпаното) газо-кондензатно находище със същото име по план от експерти на някогашния Съветски съюз.

Успешно развиване на съхранението на природен газ в страни от Западна, Централна и Югоизточна Европа

През последните няколко години (2012 - 2018 г.), Руският газов колос „ Газпром” интензивно създава нови газови планове за предпазване на природен газ, изразяващи се в потреблението на нает потенциал от газови складове, намиращи се на териториите на Европейските страни, т.е. в складове отвън Руската Федереция. Трябва да се означи, че сходна интензивност не се следи при другите снабдители на природен газ по тръбопроводи за Европейските страни (компаниите-доставчици от Северно море, Алжир и др.).

Понастоящем, общото количество нагнетен търговски газ (Активен газ), благосъстоятелност на " Газпром ", съхраняван в газохранилища отвън Руската федерация (на територията на страни в Централна и Западна Европа), надвишава 7 милиарда куб. м с общ дневен потенциал в режим на рандеман – над 70 млн. куб. м.

За осъществяване на цитираните нагоре параметри, „ Газпром” съхранява природен газ в следните Европейски газохранилища:

- В Подземно газово вместилище (ПГХ) Hidach, Австрия (с поредно осъществени през последните години две сполучливи разширения на обекта), предвиждано да обслужва „ Северен поток 1, „ Северен поток” 2 в близко бъдеще - „ Турски поток”;

- В ПГХ Humbly Grove във Англия, благосъстоятелност на компанията Vitol, основано на база на отпаднал газов залеж;

- В ПХГ Rehden, ПГХ Jemgum и ПГХ Etzel в Германия, благосъстоятелност на фирмите Verbunden Gas AG и WINGAS и други, основани на база на изтощени газови залежи;

- В ПГХ Bergermeer, Холандия, благосъстоятелност на консорциум от компании отпред с QATAR и газови компании с държавно холандско присъединяване, основано на база на отпаднал газов залеж, обслужващо „ Северен поток 1 и в бъдеще - „ Северен поток” 2;

- В ПХГ Banatsky Dvor, Сърбия, основано на база на отпаднал газов залеж, което се предвиждаше да обслужва „ Южен поток”, понастоящем трансфорат в „ Турски поток”;

- В ПХГ Инчукалское, Латвия, основано във водоносни структури за да обслужва неравномерността в потреблението на Балтийските страни, в това число и Финландия, където през зимния сезон се усещат обилни неравномерности в потреблението на естествен газ;

- в подземни газови складове във Франция за компанията Vitol, основани на база на изтощени газови залежи;

- В ПГХ Katarina, новоизградено газово вместилище в Чехия, основано в солни каверни за обслужване на „ Северен поток 1 и „ Северен поток” 2;

- В ПГХ Damborjice, Чехия, основано на база на отпаднал нефто-газов залеж със взаимното присъединяване с чешката компания MND за обслужване на „ Северен поток 1 и 2”.

Освен това би трябвало да се означи, че в построяването и ръководството на горе изброените подземни газови складове в страни от Централна, Западна и Източна Европа, „ Газпром” има или дялово присъединяване в собствеността им или се употребява с избрани квоти от Активния им газ, което право му е предоставено за авансово доставени размери Буферен газ, за закупуване и инсталиране на съоръжение, за направени отстъпки от цени, за осъществени услуги и други Технико-икономическите проучвания демонстрират, че в редица планове за създаване и уголемение на нови и остарели газови складове, цената на нетърговския (Буферния) газ от време на време доближава до 2/3 от общите вложения за създаване на такива обекти.

Важно е да се означи, че горецитираните газохранилища генерират големи облаги. Като образец може да се даде, че газохранилище сходно на ПГХ Чирен с Активен газ към 600 млн. куб. м, има доходи от над 50 млн. евро по средноевропейски цени за предпазване.

След въвеждане в употреба на новоизградените газохранилища Bergermeer в Холандия (2016 г.) и Damborjice в Чехия (2017 г.) с присъединяване на „ Газпром” и с увеличение на газовите си доставки за Европа, съветската компания възнамерява наемането на спомагателни дялове Активен газ в редица други европейски газови складове.

Напоследък прави усещане, че дори на територията на отдалеченото от Русия Обединено кралство, в газохранилище Humbly Grove „ Газпром” е наел да съхранява потенциал от близо 200 млн. куб. м Активен газ. В тази връзка, след построяването на спомагателния сектор от „ Северен поток” – 1 (2), който ще продължи от Северна Германия (гр. Грайфсвалд) по суша и по-късно още веднъж по дъното на Балтийско море ще доближи до крайбрежията на Англия, размерът на комерсиалния (Активния) газ, благосъстоятелност на „ Газпром”, съхраняван в газохранилища на острова, се планува доста да се усили.

Съхраняването на газ в газохранилища в Европа, отвън територията на Руската Федерация, „ Газпром” реализира при съблюдаване на условията на Европейските регулаторни органи за застраховане на транспарантен и недискриминационен достъп до подземните газови складове за оптималната сигурност на договорираните газови доставки за Европейските консуматори (security of supply), изключително в изискванията на осезаемо увеличаващ се дял на внасяния в Европа природен газ от Русия. (Динамична консенсусна прогноза на Cera, IEA, EIA, Eurogas, Cedigaz и други, 2007 – 2017 г.).

Важно е да се добави, че „ Газпром” взе участие и в осъществяването на Технико-икономически оценки за опцията за присъединяване в взаимни планове по предпазване на природен газ във Франция, Англия, Холандия, Турция, Белгия, Словакия, Гърция, Унгария, Румъния и други европейски страни.

Година след закриването на „ Южен поток” и оповестяването на новия план „ Турски поток”, „ Газпром “ стартира интензивно да изследва инфраструктурата на подземните газохранилища в Европа за застраховане на работата на „ Турски поток”. По думите на началника на Департамента за Транспортиране, Подземно предпазване и Използване на газа в „ Газпром “ господин Олег Аксютин - „ могат да бъдат задействани газови складове в Австрия, Сърбия, Чехия и Турция, като в Югоизточна Европа за работата на „ Турски поток “ могат да са потребни подземните газохранилища в България, Унгария и Словакия”.

По нататък се афишира, че за ефикасното усъвършенстване на операционните режими на „ Турски поток” (до 63 милиарда куб.м / г.) не доближават към 3.15 милиарда куб. м Активен газ, който да се съхранява в газохранилища на териториите на страните, през които ще минават тръбите по този нов план. Както се вижда, оповестените от „ Газпром”обеми за предпазване се равняват на към 5% от общия потенциал на плана (63 милиарда куб. м/г.). http://3e-news.net/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA_43817

Положението в България - процесите в района и вероятностите за развиване на съхранението на природен газ в страната

Практиката в сектора е потвърдила, че увеличението на единица потенциал (мощност) на газопровод със междинен или огромен диаметър коства доста по-скъпо, от колкото увеличението на единица потенциал (мощност) на едно подземно газово вместилище. В тази връзка, разширението на ПГХ „ Чирен” в посока увеличение на неговите капацитетни благоприятни условия може да се употребява, като ефикасен инструмент, както за усъвършенстване на експлоатационните параметри на газопровода, по този начин и за редуциране на времето за възвръщане на направените вложения по построяването на самия газопровод. С други думи, постигането на нараснали темпове на рандеман от обещано газохранилище, основава условия за рационално потребление на конфигурираните компресорни мощности по същия този газопровод в посока на разтоварване на тези мощности.

На фона на маркираното нагоре, буди неразбиране за какво на никое място във значимия и избавителен за страната план за транспорт на природен газ от „ Турски поток” (чрез отклоняване на север) през територията на България към Сърбия и Централна Европа, не се планува потреблението на ПГХ „ Чирен”, като тук става въпрос освен за тръбно свързване на газохранилището с главната тръба на хартия, а за целенасочени хидравлични планове след направени симулации, както и сравнителни разбори на получените резултати от тези симулации?! В тази връзка, направените симулационни планове и разбори с потребление на ПГХ „ Чирен” демонстрират, че за преноса на 13-14 милиарда куб. м природен газ годишно през територията на България в посока Сърбия и при добиви от ПГХ „ Чирен” сред 5 и 8 млн. куб. м в денонощие, може да се разтоварва (спестява) до 30-35 % компресорна мощ. При изискване, че дневния потенциал на рандеман се усили до 9-10 млн. куб. м дневно - спестената компресорна мощ може да надмине 40%.

На фона на тези образци и доказателства от живата процедура, за голямо страдание не престават да се ширят и внушават, неправилни, объркващи и с нищо недоказани изказвания и решения, че ПГХ „ Чирен” не би трябвало да бъде включвано към горецитирания план (за транспорт на газ от Турски поток през България за Сърбия) и че газохранилището можело и трябвало да се употребява единствено за Националната газопреносна система?!

Подобни нелепи и непрофесионални изказвания не престават да изолират газовото вместилище „ Чирен”, държейки го в плен на един затворен и нискоефективен цикъл от периодически обновявания от местен темперамент, колкото и нужни да са те, изразяващи се във краткотрайни и частични рехабилитации и замяна на оборудвания „ на парче”. Трябва обаче занапред да си дадем сметка, че метода „ на парче” води към реализирането на букет от разнообразни оборудвания на разнообразни снабдители, а това крие огромна заплаха да се отрази негативно върху ръководството и поддръжката на доставяното съоръжение на обекта. Наред с играта „ соло” и работа „ на парче”, такива пагубни подходи, като цяло не водят до трайни позитивни резултати и стопански изгоди за страната.

Нерешени проблеми с предоставяната услуга „ предпазване на естествен газ” в ПГХ „ Чирен”, с нейната цена и метода на възнаграждение

Днес в съвсем всеки енергиен Европейски документ се приказва за развиване на свободен пазар и конкуренция, за недискриминационни подходи и равнопоставен достъп, за транспарантни търговски взаимоотношения и така нататък, само че различен от години неуреден проблем визира предоставяната услуга „ предпазване на естествен газ”, цената и заплащането на тази услуга в България. Всичко това трансформира казуса в сложен, който е предизвикан от остарели, непазарни и полупазарни правила и схващания, основани в България преди повече от 15 години (през 2003 година и по-рано) в напълно други условия.

Съгласно настоящите „ Правила за прилагане на подземното газово вместилище „ Чирен”, претърпели редица редакции от 2012 година насам, всеки търговец на природен газ, възнамеряващ да се възползва от услугата „ предпазване на естествен газ”, не декларира и не заплаща потенциал от газохранилището, а прави многократни месечни поръчки, като заплаща за престой на газа в газовото вместилище по цена, избрана от КЕВР с дименсия - „ лв. за 1000 куб. м на месец” природен газ. http://www.dker.bg/bg/priroden-gaz/tseni-8.html

Заключение

1. Съхранението на природен газ е неотменна и наложителна активност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безвредно действие на нито една Газопреносна система и най-много – целогодишна сигурност на газовите доставки за потребителите, по този начин както те чакат, според подписаните контракти. Неглежирането и недооценяването на «съхранението на естествен газ» води до сривове в сигурността на доставките на природен газ (security of supply) за потребителите, както и до рискови проблеми от екологичен и различен темперамент, изключително в изискванията на съгласуваност на Газопреносните системи и интегрирани действия на газовите компании;

2. Продължителното водене на несъществени, непрофесионални и дори глупави разногласия от рода на известния спор на Хаджи Генчо с дядо Либен в сатиричната повест на Любен Каравелов „ Мамино детенце”, по отношение на „ кои пушки за по точни ингилизките или руските”, случайното екстраполиране и натаманяване на обособени частни случаи, взети от обособени газови планове, изследвания, практики и способи от обособени страни с друга геология, география, стопанска система, просвета и история, не престават зловредно да маскират същинското предопределение на съхранението на природен газ и респективно ползотворното потребление на евентуалните капацитетни благоприятни условия на ПГХ „ Чирен” - настоящи и бъдещи след неговото разширение;

3. Резервирането (блокирането) на забележителен потенциал от ПГХ „ Чирен” (над 70% от оптималния!), води до доста съкращаване на оповестявания подобен за пазара, което е основало условия за развиване на отрицателни процеси през последните няколко години. Примери за развиването на такива процеси е формираното дело на ЕК - Case COMP/B1/AT.39849-BEH gas и в допълнение подадените тъжби в същата Комисия и Комитета за защита на конкуренцията (КЗК).

4. Продължаването на такава процедура надали ще помогне за развиването на свободен, конкурентоспособен и транспарантен газов пазар в нашата страна и район, изключително като се имат поради капиталовите планове за основаване и сполучливо действие на газов Хъб „ Балкан” в България. Етимологичното значение на британската дума „ хъб” значи Център, Средище, Разпределител, а в комерсиален аспект - нещо като Борса, където се прави търговия с внасяни и изнасяни количества природен газ.
Може ли подобен важен Търговски обект, какъвто е един газов Хъб, да се развива на наша територия по откритите правила на свободния пазар и свободна конкуренция (сиреч въз основата на правилата на пазарната икономика), в случай че ние самите в страна си след вярно отношение и схващане на значимостта на тази активност, авансово не създадем подобаващи условия за свободен, конкурентно кадърен и транспарантен газов пазар в частта „ предпазване на естествен газ”?!

5. Както се вижда, указаният в Плановете процентен диапазон на нееднаквост (10 – 20%) е заимствуван мо-та-мо от откритата сезонна нееднаквост в потреблението на Европа, представен нагоре, а тази нееднаквост се покрива посредством циклична употреба на подземни газови складове, отчасти посредством терминали за полутечен газ (LNG terminals) или в избрана степен от целеустремен рандеман от газови залежи. Нелепо е веднъж да се приказва за смисъла на покриване на сезонната нееднаквост в потреблението посредством подземни газово складове, а въпреки това в текстове на в допълнение формирани Планове - на избрани консуматори да се вменява задължението, да покриват същите тези сезонни неравномерности. Такъв дублаж не се среща на никое място по света, просто не съществува, а такава процедура основава привилигеровани (комфортни) условия и безконкурентна среда за избрани търговски субекти, които без конкурс употребяват 45% от оптималния търговски потенциал за предпазване в ПГХ „ Чирен”;

6. Нищожно ниската цена са предпазване не е най-съществения проблем. Тази цена просто е обидна най-много за хората, посветили себе си на този бранш. Необходимо е КЕВР да прекрати несъответстваща и невписваща се на никое място в бранша процедура на прилагане и възнаграждение за услугата „ предпазване на естествен газ” и да пристъпи (ако не към повишение на цената на тази услуга), то към наложителното изискване – търговците на природен газ авансово да декларират и заплащат стремежи от тях потенциал за предпазване в ПГХ „ Чирен”. По този метод ще се приключи примитивното изпращане на месечни поръчки по поща и факс, които в следствие неведнъж се преработват, поправят и дори анулират от самите търговци, както и когато намерят за добре, според от изменящите им се финансови благоприятни условия през годината, което е неприемливо и не кореспондира с одобрената пазарна практика;
Ако ПГХ Чирен бъде разширено до Активен газ - 1 милиарда куб. м, при отдаване по наем на потенциал от газохранилището, да вземем за пример в границите на 650 млн. куб. м по цена за предпазване два пъти по-малка от средноевропейската или 40 евро за 1000 куб. м за год. – генерираните доходи могат да надминат 25 млн. евро.

7. По отношение на гореописаните планове и изследвания за предпазване на природен газ у нас продължава да се подхожда извънредно недалновидно. Все още господства метода да се стои настрани, да се играе „ соло” или някакво андрешковско „ ситно хоро” на фона на разрастващите се пред нас и в съседство широкообхватни процеси на консолидиране и ползотворни взаимни дейности със стратегически газови снабдители, имащи потвърден запас, професионално-технически благоприятни условия и задоволително дълга от десетилетия фирмена история и активност, което към този момент се пробвах да покажа посредством дадените сполучливи образци от страни от Западна и Централна Европа. За страдание още веднъж и още веднъж, множеството ни решения са повлияни от властващия боязън „ какво ще кажат и ще създадат тези или тези външни политически конюнктури – нови и остарели „ доброжелатели” на България, без да се гледа на явните изгоди за нашата страна и стопанска система и то за генерации напред.
Практиката в газовия бранш, в частност съхранението на природен газ демонстрира, че при тези процеси е противопоказано да стоиш настрани, да чакаш да добиеш благоволението на някой или други да ти споделят какво да правиш. Не може в разгара на тази огромна енергийна игра в района, да чакат откровени и задоволително доброжелателни съседски дейности или другари. Всеки гледа личната си страна и ползи и по този начин би трябвало. Омайни обещания, планове и пожелания може да се дават всеки ден от всеки. Но в последна сметка е нужна ясна държавна ангажираност, съществуването на твърди държавни гаранции, на съответно написани отговорности и отговорности за всички участващи страни, след което се пристъпва към съответна целенасочена работа от професионално готови екипи от отдадени на делото хора с мотивация и професионална угриженост и не на последно място - със периоди за осъществяване, отговорности и така нататък Непоемането по този път приписвам на надълбоко недоумение и недооценяване на гореупоменатите значими процеси крайният резултат, от което ще бъде още веднъж загуба на скъпо време и следващо пропускане на обезпечени стопански изгоди за страната, в множеството случаи – окончателно.

Има и още някои извънредно проблематични моменти, само че на тях към този момент се възпирам да подчертавам. Мисля, че в тази ситуация българската сентенция „ не давай непоискано добро” е доста подобаваща, а от време на време даването на непоискано положително се санкционира за жалост...

--------------------------------------------------

* инж. Димитър К. Щерев e приключил:

- “Хидрогеология и инженерна геология” в Московския геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, M.Sc.
Специализирал е:
- «Резервоарно инженерство» в Университета на Организация на обединените нации в Рейкявик, Исландия;
- «Управление на Инвестиционни планове в енергетиката» в Дъблин, Ирландия;
- «Резервоарно преструване на употребата на подземни газови складове и
- Симулиране на употребата на Газопреносни системи» в офисите на компанията Шлумберже, Хановер, Германия.
От 1997 година, към този момент повече от 21 години, работи в Булгартрансгаз ЕАД в региона на съхранението на природен газ и се занимава с увеличение и усъвършенстване на капацитетните благоприятни условия на подземното газово вместилище „ Чирен”, с неговата оптимална употреба, възобновяване, поддръжка на уреди и вероятното му уголемение. Позицията, споделена в публикацията е персонална.
Участвал е в ръководството, координирането, мониторинга и осъществяването на разнообразни газови планове, като «Южен поток» и «Набуко» - моделиране и преструване на разновидности на българските участъци; в планове, финансирани от интернационалните институции: Агенция за Търговия и развиване на САЩ; планове по програмата ФАР - Трансгранично съдействие, финансирани от Европейския съюз и други
Работил е по разнообразни хидрогеоложки, резервоарно инженерни, геотермални и гео-екологични планове, свързани с запазване на подземните води и околната среда.
Член е Работен комитет - „ Съхранение на естествен газ” към Международния газов съюз (WORLD GAS UNION).