Автор: Илиян Василев, Bulgaria AnalyticaОще в средата на август тръгна

Автор: Илиян Василев, Bulgaria Analytica

Още в средата на август потегли ритуалът и обработката на публичното мнение в посока приемане на неизбежното доста покачване на цената на природния газ. Въпрос е на време това да откри своите политически измерения, освен това освен и толкоз от страна на опозицията, а от страна на кръговете, които желаят да овладеят нови контролни позиции в енергетиката. Схемата не е комплицирана – това е бранш с толкоз доста горещи картофа, че е обикновено да намериш мотив и изкупителна жертва. Разделителните линии не вървят по посока власт – съпротива, ГЕРБ-БСП, а прекомерно постоянно са вътре в партиите и в ръководещите обединения.

Сценарият е елементарен – вместо да се посочат като причина за повишение на цените на природния газ фактически виновните – Газпром и най-много управлението на Булгаргаз – тъй като те са определящото ниво на казуса, вниманието на обществеността ще се пренасочи към божествената мощ на пазар, към КЕВР или политическото ниво – министерството на енергетиката.

Ще кажете – би трябвало да се носи политическа отговорност и това е по този начин – тъй като последната отговорност за положението на бранша, включително за тоталния управнически колапс в Булгаргаз би трябвало да се носи от министър ръководителя и от министъра. Но няма по какъв начин да се подминат основните адреси на корпоративната отговорност – БЕХ и Булгаргаз, които осъществят политиката на държавното управление.

Проблемът у нас е, че енергетиката е бранш на всички партии и се ръководи от задкулисие през комплицирана система от договаряне. Не съм сигурен дали Борисов към този момент е Главният, който разпределя порциите, дефинира фрагментите и какво да се случва.

За това не може да уволни даже един от „ своите “ – Делян Добрев, който му сложи „ динена кора “ с решението на Парламена, което неодобрява държавното управление по проблема с анти-монополното следствие на Европейска комисия против БЕХ, Булгаргаз и Булгартрансгаз.

Обратното сякаш е по-възможно – да наложат извън на Борисов следващото „ уволняване “ на неговия министър Петкова.

Разбира се, тези процеси не текат главно във забележимия набор, само че не се изненадвайте в случай че в идващите дни станем очевидци на готовност и проведено „ отвращение “ и митинги на потребителски и работодателските организации, в които има задоволително хора с неудовлетворени ползи в енергетиката и които под маската на угриженост за цената на тока или на природния газ, ще нападат енергийния министър поради застрашени или неотчетени бизнес ползи. С ясното схващане, че управлението на Булгаргаз и БЕХ би трябвало да бъде пощадено по „ други “ аргументи.

Горното е преразказ от непосредственото бъдеще – това което ще се случи, дружно с доближаване на сакралната дата 1 октомври, когато ще се покачат цени.

Странно е, че дейната страна в този развой на най-ранен стадий бе точно Комисията по енергийно и водно контролиране, която измести медийно самия Булгаргаз.

Шефът на компанията Николай Павлов, който е на нож с настоящия министър още от времето, в което беше длъжностен енергиен министър на Радев, просто „ потъна “. Такъв е сюжетът. За да не се концентрира вниманието върху него, съдружниците му активизират запас с цел да насочат стрeлите към министъра.

Нека още първоначално изразя дълбокото си разбиране – в сходно покачвания на цените без подозрение има някакъв пазарен детайл, само че главната причина са корпоративни дефицити и неефективно ръководство.

В случая, възприемайки ролята на трансмисия на ползите и политиката на Газпром, без никакви други други възможности, действия или умения, Булгаргаз просто се е съгласил да играе ролята на „ твърда предавка “ на съветския газов монопол. Съгласява се да го обслужва счетоводно при събирането и предаването на обилни парични средства, включително и такива, които доста надвишават пазарно допустимите нива. В този смисъл управлението на Булгаргаз е асъдействало за тоталното отдалечаване на компанията от ползите както на своите акционери, по този начин и на потребителите, за сметка на тези на Газпром.

Да стартираме с това, че всяка естествена компания в Европа, което търгува с газ, ползва наложителен набор от начини с цел да успокои и ръководи внезапните съмнения в ценовата обстановка.

„ Булгаргаз “ на процедура е абдикирала от отговорностите си като публичен снабдител. Вместо да обезпечи уравновесена и разнообразна композиция от източници и периоди, които да подсигуряват пазарно най-хубавата цена на потребителите, управлението на компанията съзнателно ограничи ролята си до посланичество на „ Газпром “. Стопроцентната взаимозависимост не е естествено събитие, а умишлен управнически избор.

Това, което прави „ Булгаргаз “, би трябвало да бъде оценено и сравнявано с политиките и дейностите, подхванати от други национални газови компании в Източна Европа за отбрана на ползите на потребителите. Нека стартираме с обзор на най-често срещаните способи за намаляване на съмненията на цените и неустойчивостта на пазара на природен газ.

За страдание, малко от тях се употребяват в България. Преди да упрекваме геополитиката, дано да разгледаме какво вършат шефовете на Булгаргаз. Това, което клиентите на „ Булгаргаз “ виждат в своите контракти, е огледален облик на изискванията в главния контракт с „ Газпром “. Ценовата формула, главните условия във връзка с клаузите за поръчки, наложителното пазаруване, предплащането не подлежат на договаряне. Те се придвижват едно към едно във вътрешните контракти, като де факто Комисията за енергийно и водно контролиране единствено ги легитимира. Със 100% монопол на „ Газпром “ и един контракт – понятието за договаряния и съглашение става нереалност. По-точното разбиране е еднопосочна улица, диктат по цялата верига надолу до крайния клиент.

Единственото изключение през годините бе, когато локалният рандеман газ покриваше над 10% от общото ползване, което разреши на „ Булгаргаз “ да предлага на локалните консуматори газ на по-ниски от вносните цени на „ Газпром “.

Защо Булгаргаз не съумява да ръководи ценовите опасности?

- „ Булгаргаз “ няма маневрен диапазон разполагайки единствено с един единствен източник. Цената на природния газ, който получават неговите клиенти, е на процедура цената на Газпром - пазар няма. Няма различни доставки, няма различни формули на ценообразуване „ газ към газ “. Всичко е на база за индексирани цени към суровия нефт, които не отразяват борсовите цени на природния газ.

Трябва да се означи, че „ Булгаргаз “ е може би единствената газова компания в района, която не е показала интерес към закупуването на газ от газовото находище „ Нептун “ в румънската офшорна зона. Поради това българските консуматори, въпреки и да са пощадени от шоковете на петролния пазар, са лишени от скромните изгоди от спот търговията и опцията да ръководят ценовия риск посредством разнообразни снабдители. Ръководството на Булгаргаз не е направило нищо, което да промени обстановката през последните години. Няма данни за това, че управлението на компанията е предложило смяната на обстановката и министърът да е препятствал опитите им.

- Въпреки клаузите за обзор на цените в сегашните контракти, „ Булгаргаз “ не употребява тази опция, с цел да отрази удобните промени на пазара на газ в Европейски Съюз и да облекчи изискванията за българските консуматори. Съзнателното безучастие мощно контрастира с новите граници на независимост на деяние и благоприятни условия, пред тип съглашението сред Европейска комисия и „ Газпром “ по анти-тръстовото следствие и уговорките, поети от съветската държавна компания. Разминаването сред сторено и допустимо става още по-драматично на фона на новината, споделена от шефа на КЕВР Иван Иванов, че самият „ Газпром “ е инициирал обзор на цените в контракта си с „ Булгаргаз “, с цел да не бъде упрекнат в несъблюдение на уговорките си към Брюксел. И нищо от страна на управлението на Булгаргаз.

- „ Булгаргаз “ не разполага с различни направления на доставка, които да спомогнат за балансиране на пикови търсения и спирания на доставките, които биха могли, inter alia, да се отразят върху цената. Липсата на различни направления за доставка не разрешава на българските консуматори на газ да преминат към ползване на газ от по-евтини и по-конкурентни снабдители. Български държавни представители постоянно посещават страни производителки на газ – все пак в нито един от случаите „ Булгаргаз “ не съумя да трансформира опциите в контракти за различни доставки.

- „ Булгаргаз “ няма политика на ръководство на валутен риск и политика на хеджирането му. Проблемът става изключително изострен по време на повишаване на валутата на договорите за доставка на газ – в тази ситуация американския $. Оправданието от „ Булгаргаз “ е, че КЕВР не признава разноските за хеджиране като възможни при аргументация на цените? Въпреки това – прекосяването към контракти в Евро/МВтч, които са общоприети за газовите тържища в Европейски Съюз, би могло да отстрани или най-малко да смекчи валутния риск. Отново нищо от страна на Булгаргаз.

- Булгаргаз наподобява неспособна да позволи проблемите с натрупването на вземания от неизрядни платци, което утежнява краткосрочната му ликвидност и компрометира способността му да предплаща за бъдещи доставки. Проблемите с хроничния дълг на огромни клиенти, като „ Топлофикация – София “, наподобява отвън обсега и контрола на настоящия мениджмънт, само че той е задължен да прояви самодейна позиция. Булгаргаз може да продаде този дълг, да го трансформира в дялов капитал в Топлофикация и да форсира приватизацията на това сдружение, като принуди държавното управление да вземе сложните решения. Досега нищо значимо не е било подхванато в тази посока.

- „ Булгаргаз “ е бил в положение да смекчи ценовия риск, като се има пред тип времевия лаг в ценовата формула, което разрешава пазаруване на газ през ниския сезон – нормално лятото на по-големи количества на по-ниски цени, съхраняването им в ПГХ Чирен (което би трябвало да има потенциал след уголемение до 1 милиард кубически метра) или в Украйна – с на практика безграничен потенциал за предпазване. Сегашното ръководство на „ Булгаргаз “ в никакъв случай не е изследвало задълбочено или всъщност тази алтернатива, като постоянно е предпочитало лесното опрощение и да не се ангажира. Само през последната година бяха регистрирани над 20 % ценова разлика сред ниски и високи сезонни цени, което на доктрина даваше опция въобще да не се усилват цените в този момент.

- „ Булгаргаз “ би могъл доста да укрепи финансовото си състояние, като възпроизведе откритите сполучливи прецеденти в Европа, когато националните газови компании вкараха „ Газпром “ в арбитражния съд по искове за надплащане по по-високи от пазарните цени на газ след 2012 година Такъв ход с съвсем обезпечен триумф би могъл да добави стотици милиони $ към финансовите средства на „ Булгаргаз “, което да му разреши да ги насочи към отплата на ценови шокове, с цел да не заплащат всичко потребителите. Трудно е да се мисли за компания в Европейски Съюз, която да не се е възползвала от тази опция да „ вземе своето “ от Газпром, като реализира понижение на цените или обезщетения в натура или и двете след правосъдно решение или посредством извънсъдебно съглашение. Доказателствата за надплащане за газ са задоволително очевидни и ясни – имаше време, когато разликата сред цените, плащани от „ Булгаргаз “, и цената на немската граница, надхвърляше 100 $ за 1000 кубически метра. Защо ръководството на българският газов монопол непрекъснато и настойчиво отхвърля да стъпи на този път и по този начин да обезпечи по-добри условия за търговия в бъдещи контракти, остава мистерия?

Изглежда, откакто потребителите не получават съответна правна отбрана на своите ползи, единственото, което им остава, е да защитят правата си като подхващат правосъдни дейности против Булгаргаз за надплатен газ, с цел да го принудят да предяви искове към Газпром за минали надплатени суми. Това би била по-логична линия на отбрана на потребителските ползи в сравнение с заиграването по политическа линия.

- „ Булгаргаз “ не е регистриран на задгранични газови тържища, не търгува отвън страната и не е в положение нито да образува буферни количества природен газ, които да разрешават еластичност при разнообразни сюжети на ценови съмнения. Изборът, който националната газова компания предлага на своите клиенти, е нулев. Индексираните към петрола цени за дълготрайни доставки на газ, за които Газпром твърди, че са недискриминационни и конкурентни, стават доста по-скъпи, когато се употребяват като източник за краткосрочна търговия, с която се покриват пиково или изключително търсене.

Общественият спор в България по цените на енергийните артикули, за жалост, по този начин и не съумява да се оправи с този ъгъл на заинтригуваност на индустриалните консуматори. Не се чуват апели за оставка на изпълнителния шеф на „ Булгаргаз “, а единствено опити за пренасочване на гнева на потребителите в безвредни различни посоки и нива.

- „ Булгаргаз “ не разполага с активи в изследване и рандеман на газ, не е вложила в придобиване на акции или квоти за рандеман в газови залежи в района, което е наложително изискване за всички търговци, които се стремят към по-евтини източници на газ и хеджиране против неустойчивостта на цените. Достатъчно е да се сравнят дейностите на „ Булгаргаз “ с националните газови компании в Гърция, Турция и Румъния – както и отвън съответните страни. Там ври и кипи, у нас - устойчиво нищоправене.

Вместо да диверсифицира своят бизнес портфейл, управлението на Булгаргаз отделя повече време да обезпечи своите позиции на българския газов пазар като подсигурява пазарния дял на „ Газпром “ в България. Това включва както непосредствено ходатайство на съветския газ до крайни консуматори у нас, по този начин и посредством „ определени “ подизпълнители или партньори-вторични търговци на газ на Газпром. Изглежда бъдещето на Булгаргаз, в очите на настоящето му управление, е компанията да остане желан, само че не извънреден сътрудник на „ Газпром “ като одобри за неизбежно понижаване на личния си дял, за сметка на запазване на нивото на вноса от Газпром. В този смисъл, Булгаргаз наподобява като основен състезател в неутрализацията на заканите за Газпром от импорт на LNG или различен газопроводен газ от задгранични играчи.

В последна сметка Булгаргаз, съгласно тези проекти, най-вероятно ще се окаже с няколко огромни клиента, които никой различен не желае – като „ Топлофикация София “, до момента в който доходоносните клиенти последователно и безшумно минават към „ верните “ български търговци.

Изложеното нагоре води до елементарен извод – идното нарастване на цената на природния газ е било предотвратимо и предвидимо. Прилагането на която и да е от изброените нагоре ограничения, а описът надалеч не е обстоен, от управлението на компанията щеше да докара до доста по-малко нарастване, а в някой сюжети даже би го предотвратило.

Това от което имаме потребност са дълготрайни, систематични и трайни решения, а това значи радикална промяна в бранша и в Булгаргаз, унищожаване на зависимостите и отбягване на клопките, прилагани от съветското държавно управление за надзор върху българската енергетика, и опитите секторът „ природен газ “ да копира „ образеца “ на бранш „ горива “, където Лукойл експлоатира мрежа от комплицирани системи от „ моркови “ и „ тояги “ в границите на халтав „ картел “, които задушават същинската конкуренция.

Клиентите не са нито заложници, нито жители на авансово програмирани съветски схеми. Ако Булгаргаз не е в положение да обезпечи газ на конкурентни цени и намерено съревнование, тогава КЕВР, Комисия за защита на конкуренцията и българското държавно управление би трябвало да вземат ограничения и да прочистят полето от мини и неефективни държавни играчи.

-------------------------------------------------
* Илиян Василев е член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, ръководещ сътрудник на „ Иновейтив Енерджи Солюшънс " ЕООД, блогър, Почетен ръководител на Българския стопански конгрес, Координатор, Софийско Бизнес Училище