Автор Илиян Василев, Bulgaria Analitica Малко след като президентът Алиев

...
Автор Илиян Василев, Bulgaria Analitica Малко след като президентът Алиев
Коментари Харесай

Скритите войни на Русия в Южния газов коридор – дали IGB е обречен да повтори съдбата на тръбопровода „Набуко“?


Автор Илиян Василев, Bulgaria Analitica

Малко откакто президентът Алиев откри първата фаза на Южния газов кулоар и излезе новината за стартиране в употреба на газопровода TANAP на 12 юни т.г., Русия форсира своята политическата и военна машина, с цел да ограничи неподходящите последици и блокира конкуренцията при доставки на природен газ след Турция – в Гърция и България. Подписаният протокол сред турското държавно управление и „ Газпром “ за наземната част от Турския поток съответства като дата с деня на новините от Азербайджан. Привидно дейностите на Москва наподобяват като законна отбрана на пазарни позиции в нейна сфера на въздействие, изключително след загубата на дялове на диверсифицирания пазар на Турция и Гърция, където Газпром държи дял сред 50-60% от вноса.

Когато перископът се придвижва към България – нещата са напълно разнообразни – цялостен и резистентен монопол. И въпреки всичко даже и на дребен пазар, като българския, съветската държавна компания има свежи учредения да се тревожи – пазарният дял и приходите от продажби на газ сигурно ще падат. В случай, че България отвори директната си инфраструктура за различни газови потоци от Южния газов кулоар, които доближават пазарите на ЦИЕ на север –

„ Газпром “ ще се изправи пред още по- съществени проблеми.

Изграждането на нова директна инфраструктура е скъпо и отнемащо доста време начинание. От тук и тактиката на Кремъл, който се стреми да употребява настоящия си монополен статут, резервирайки потенциала на основния Трансбалкански газопровод с цел да предотврати конкурентни доставки през и от Румъния за Турция, България и Гърция, Унгария, Австрия, Украйна и Словакия.

Българският газов пазар остана с наследената си руска котва – съветския газ. Нито българското държавно управление, нито държавните сдружения – БЕХ, Булгаргаз или оператор „ Булгартрансгаз “ – в миналото са изразявали обществено интерес и предприемали стъпки да поканят съперници на Газпром – търговци и производители на газ от други страни с цел да употребяват незаетата част от Транс-Балканския газопровод /ТБГ/ или преносната мрежа. Политиците и мениджърите на държавните компании станаха „ майстори “ в либерализацията и диверсификацията на газовия пазар с един единствен състезател – „ Газпром “. Те подчиняват своите политики и държание на обслужване на ползите на съветския газов монопол в района.

България и българските енергийни компании нито са единствените, нито пък пионерите в този спорт.

Газпром сполучливо насочваше своите маджарски сътрудници в блокирането на конкуренцията в Централна Европа на добивания от Ексън и ОМВ газ в блока Нептун след 2020 година.

В края на 2017 година унгарският оператор на газопреносна система FGSZ шокира европейските и други оператори в района, като съобщи, че не се интересува от директното прекосяване на газ през страната през плана BRUA, а по-скоро от търговията с постъпващия през интерконектора Румъния-Унгария газ. Г-н Орбан нанесе гибелен удар върху плана BRUA, финансиран от Европейската комисия, и върху цялата идея на Европейски Съюз за взаимно свързване на преносни системи, генериране на свободни потоци и по-голяма конкуренция.

Това беше първо деяние от газовата пиеса на „ Газпром “ – да ограничи излаза на европейския пазар на придобит газ в Черно море. Въпреки че евентуално търгуваните количества отвън Румъния мъчно биха могли да впечатлят пазарите – до 6-7 милиарда кубически години годишно, те въпреки всичко биха могли да допринесат доста за конкуренцията, в случай че се прибавят към останалите различни доставки на газ при съществуващата ниска база на ползване.

Време е за второ деяние –

Газпром да блокира съперниците си, като употребява лостовете са въздействие и надзор върху България, с цел да ограничи „ по-европейски “ равния и свободен достъп на своите съперници до газопреносната система на България, която е от основно значение за свързването на Южния газов кулоар с пазарите в Централна и Източна Европа.

Българското държавно управление наподобява не съумява да употребява добре картите си против Газпром, а се води от изкуствено насаден боязън от загуба на директни доходи. Въпреки всички закани за освобождение на директни мощности и стесняване на доходи от транспорт, Русия няма желание да освободи непринудено позиции и улесни влизането на съперници в района посредством България. Тя няма да се откаже от употребените от нея потенциали в районната инфраструктура, до момента в който обмисля способи да осъществя своите цели при официално съблюдаване на директивите на Европейски Съюз. Вероятно това ще стане през договорености със стратегическите сътрудници или проксита на Газпром.

Ключовата цел е „ Транс-Балканския газопровод “,

който е врата към пазарите на Централна и Източна Европа, тъй като е най-евтиният, елементарен и неотложно наличен път за газови потоци на север.

Що се отнася до интереса на Кремъл, то и в този момент в основата е геополитика – наличието и контролът на Москва върху района.

Газпром се пробва да заобиколи рестриктивните мерки на директивите на Европейски Съюз, защото още от в този момент е ясно, че няма да бъде в положение да търгува или транзитира газ на територията на Европейски Съюз, в случай че не разреши на трети страни да купуват неговия газ на границите на Европейски Съюз. По-лесно е да се каже, в сравнение с да се направи, защото това, което е разрешено на Юпитер (на немски, нидерландски, френски търговци) да търгуват с съветски газ на територията на Европейски Съюз – Северен поток, не е разрешено на бика (на дребните районни играчи в ЦИЕ и ЮИЕ). Независимо от очакванията и обещанията, което Москва дава, нито турски, нито български, нито гръцки компании са били допускани до в този момент да търгуват съветски газ над стандартно-договорени размери и отвън националните граници. Това може да се промени, само че няма да стане скоро, защото би трябвало да бъдат направени съответните промени в договорите за доставка и пренос.

Москва е изправена пред избор – да предложения някои от своите „ стратегически сътрудници от Европейски Съюз “ в района на ЮИЕ за взаимни интервенции – в това число сътрудниците си в Nord Stream-2 или да откри районен заместител измежду най-близките и най-големи сътрудници.

По-голямата част от „ стратегическите “ байпаси, замислени от Газпром, с цел да дисциплинират непослушните си съседи и с цел да отблъсне съперниците се, се провалиха.

Blue Stream не съумя да изтласка газа от Азербайджан от Турция. Нещо повече Баку и сътрудниците му отиват на преден конфликт, като обвързват продажните си цени с тези на „ Газпром “, само че с дисконт от 12% (това е последната формула за цена на Botas). Blue Stream – 2 по този начин и не се материализира по стопански аргументи.

Замисълът да се насити турския пазар с съветски газ през доста входни пунктове – посредством TBP, Турския и Син поток, издава отчаянието на Москва в устрема и да си обезпечи непокътнат периметър и сфери на въздействие на своя газ, като предотврати конкуренцията отвън Гърция и България. С идните различни доставки на газ и опцията за суап покупко-продажби, даже и преди TAP да стартира да действа, вносителите в Гърция и България биха могли да се възползват от остатъци от газ на турския пазар, които ще се появят след стартирането в употреба на TANAP. Точно от това се опасява „ Газпром “ – че клиентите ще тръгнат да купуват газ през газовите тържища и от търговци, вместо по дълготрайни контракти с Газпром, без да посещават Москва и да уговарят политически покупко-продажби, без да е нужно да се съгласяват с нови пунктове за доставка на турско-българска и турско-гръцка граници.

В случая даже няма да има потребност да се замислят нови гранд стратегически планове – всички потребности на Кремъл могат да се обезпечат от Трансбалканския водопровод през увеличаване на преносния потенциал на българската преносна мрежа към Сърбия. TBP разполага с потвърден потенциал за пряк и противоположен поток от над 15 милиарда кубически метра, който може да бъде употребен както за доставка на съветски или различен газ на север (така наречения северен маршрут) или на юг към Турция и Гърция.

завършек на първа част
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР