Автор: ICES - Institut Catholique de Vendée (Католически институт за

Автор: ICES - Institut Catholique de Vendée (Католически институт за висше обучение - Католически институт на Вандея)

- Бях доста впечатлен, когато Путин се появи през февруари 2022 година - той провокира Америка, НАТО, той в действителност хвърли ръкавицата. Това е война, в която американците не се биеха на фронта, само че в която те влязоха в солиден преден конфликт, стопански, а по-късно посредством своите европейски или украински прислужници те се сблъскаха с Русия. А Русия не е Афганистан, не е Ирак, не е Виетнам. И в действителност там те претърпяват своето първо същинско военно проваляне. Това е нещо изцяло ново, даже и да не са изпратили войски. Това е доста изключително. А руснаците бяха по-добри с някои технологии, те се оправиха с всички наказания. Действително това е първото същинско военно проваляне на Съединени американски щати, без да се бият, което е в техния жанр прочее, и в случай че това, до което води това проваляне, е завършек на превъзходството на $, завършек на способността на американците да ядат, без да работят, без действителни индустриални действия и с идния спад на виталния стандарт, това е нещо напълно друго от войната в Ирак или Афганистан.

- Голяма част от западната тактика се основава на концепцията, че руснаците са дебили, до момента в който е тъкмо противоположното - те самите са дебилите. Но правилото на съветската външна политика е противоположният на американския политически принцип - това е правилото на надеждността. Когато влезеш в съюз с Русия, това е контракт на доверие. Очевидно руснаците, които завоюваха войната, подкрепяни от китайците, с благосклонността на индийците и със стратегически пакт с Иран, няма да прецакат тази съюзна система, която им даде сигурност.

- Госпожи и господа, скъпи професори, скъпи студенти, от няколко века Западът се наложи като център на тежестта на света, структурирайки историята със своя теоретичен прогрес, военна и икономическа агресия и посредством одобряването на политически универсализъм, учреден на правата и демокрацията. Но времената се менят и тази господстваща позиция през днешния ден е сложена под въпрос. Ерозията на държавния суверенитет, смяната на геополитическия баланс на силите, възходът на новия режим, възраждането на старите сили и възходящата икономическа неустойчивост са знаците за допустима смяна. Нещо повече, разтърсена е самата концепция за западна надмощие, подкопавана от дълбоки въпроси за личните си полезности и ролята си в света. За да обясни тези динамичности, довечера Католическият институт на Вандея има достойнството да посрещне господин Еманюел Тод, историк, антрополог, демограф и есеист, чийто писания дешифрират еволюцията на нашите общества.

Скъпи господине, още в първия ви труд, “Финалният провал ”, оповестен през1976 година, вие предусещате краха на Съветския съюз, опирайки се на демографски данни, доказателство за вашата дарба да улавяте дълбоките трансформации. Впоследствие задълбочавате разбора си на фамилните структури и тяхното въздействие върху политическите системи. В книгата “L’Invention de la France ” (Изобретяването на Франция), оповестена през 1981 година, написана в съавторство с Ерве Льо Брас, вие показвате културното и антропологично разнообразие на нашата страна. Вашата работа визира също актуалните стопански и обществени разломи. В “След империята ”, оповестена през 2002 година, анализирате залеза на американската надмощие и подема на многополюсния свят. Трябва да признаем, че двайсетина години по-късно сме очевидци на този процес. И най-после, последната ви книга, “Поражението на Запада ”, което и заглавието на тази конференция, продължава този размисъл, изследвайки новите геополитически промени и рецесиите, които раздрусват западните демокрации. Вашият отворен разум и интелектуална придирчивост ви разрешават да поставите под въпрос предразсъдъците, които добре разбирате, четейки фразата на Пеги, написана на стената на този амфитеатър - “Има нещо по-лошо от това да имаш зла предумисъл, това е да имаш подготвена мисъл ”.

Скъпи, господин Тод, с цел да води разговора довечера, потърсихме господин Давид Тьортри, доцент в Католическия институт за висше обучение (Institut catholique d'études supérieures), шеф на магистърската стратегия по обществена политика, шеф на Френската обсерватория на БРИКС. Г-н Тьортри написа предходната година книгата “La Russie - Le retour de la puissance ” (Русия - Завръщането на силата), която му донесе през 2024 година премията “Албер Тибоде ”, присъждана от Академията за морални и политически науки. Гордеем се, че имаме подобен доцент.

Давид Тьорти: - Благодаря на Католическия институт за висше обучение, че ни даде тази опция, даде опцията на Еманюел Тод да показа с нас своите разсъждения, малко повече от година след публикуването на “Поражението на Запада ”. Заглавието на тази конференция е малко допълнено - “Поражението на Запада. А след това? ”. Какво може да се каже година след публикуването на тази книга? Какво се удостовери, какво остава да бъде доказано? Кое се разви по малко по-различен метод? А след това? Защото добре виждаме, че през днешния ден, от позиция на позиционирането на Съединени американски щати, има “след Запада ”, във всеки случай този Запад, който познавахме след края на Втората международна война, със Съединените щати, които са по едно и също време преобладаващата мощ, само че и тези, които осигуряваха сплотеността на този Запад, или на груповия Запад, както биха споделили руснаците. Първото ми предложение за размисъл е за феномена “Тръмп ”, за който доста се приказва. Дали това, което се възприема като жесток раздор - и по отношение на администрацията “Байдън ”, и по отношение на последните десетилетия на американската политика - в действителност ще бъде дълготраен и доколко в действителност е раздор? Има и идеологически, и геополитически аспект на този раздор. До каква степен доближаването или най-малко желанието за помиряване на Тръмп с Русия е израз на прагматизъм, на предпочитание за излизане от този спор?

- Това са доста въпроси. Бих желал да стартира с един методологичен въпрос. Нямаше надменност в написването на “Поражението на Запада ”, а тъкмо противоположното - това ми се струваше елементарно. Бях в бретонската си барака и сега, в който всички се опияняваха от идните триумфи на украинската атака, аз пишех, че военното проваляне на Запада е несъмнено. От една страна, сърцевината на моята книга беше дълбокият крах на американската индустриална система, неспособна да създаде оръжия, дълбоките корени на което са в просветителния крах, в последна сметка в рухването на религиозната или пострелигиозна морална рамка на Съединени американски щати. Що се отнася до Русия, не беше мъчно да видя, че тя ще издържи и е солидна, от една страна, тъй като имах личните си разбори на общностната фамилна основа и нейните следи в Русия, която дава особена единодушие на Русия. Имах нормалните си обичани демографски индикатори - равнището на самоубийствата, равнището на детската смъртност, а също така и книгата на Давид Тьортри. За мен провалянето на Запада е елементарно като предсказване. Все отново за краха на руската система трябваше да изчакам 15 години, само че тук стигнах до стадия на мигновеното предсказване.

- Имаше и “След империята ”.

- Да, това е от дълго време, само че в този момент сътворих “нескафе версия ” на предсказанието, незабавно предсказване. По време на тази фаза виждат всички тези, които назовавам кретените от телевизионните излъчвания, които бълнуваха. Те получиха лек потрес, когато видяха Тръмп със Зеленски, само че не престават да бълнуват и да приказват доста неща за новата ос Вашингтон-Москва. Първото нещо, което би трябвало да кажа, е, че би трябвало да преминем в обстановка на методологично подозрение. Колкото предсказването на провалянето на Запада беше елементарно, толкоз разбирането на формите на провалянето или на това, което ще нарека, разпадането на Запада, е доста мъчно. Първият въпрос е първата компликация: дали тази история с Тръмп е солидна или не е солидна? Дали това е същински завой на американската политика, или, в случай че не получи това, което желае от руснаците, ще тръгнем още веднъж на война? Не знам. Можем единствено да вършим различни сюжети, пробвайки се да преценим нещата. Така че полемиката ни може да бъде единствено спекулативна.

- До каква степен алтернативата пред американските ръководители е да продължат войната или да се опитат да я спрат, излизайки без прекалено много загуби от нея? И доколко това е обвързвано с актуалната липса на средства на Съединени американски щати?

- Мисля, че сигурно би могло да се каже едно нещо, което е достижение на държанието на Тръмп и което обърква най-вече западната система на информация или интерпретация и то е, че Тръмп стартира да се отнася към Путин като към човешко създание и към руснаците като към човешки същества, надарени с разсъдък, което е в цялостно несъгласие с това, което чуваме от три години. От три години на проглушават ушите със сатанинския Путин и слабоумните руснаци. Истинският потрес е в това и единствено по себе си това е идеологическа смяна - раздемонизирането на руснаците, даже и да не съумяват да реализират единодушие, даже и войната да продължава, се върнахме във галактика, която съгласно мен е обикновено - руснаците са считани за човешки същества, тъй като бяхме стигнали етап на квазирасизъм.

Има един различен въпрос, който разрешава да измерим искреността на Тръмп в този завой. Всъщност администрацията на Тръмп е нападателна с всички, той ненавижда всички и в прочут смисъл може да ги опишем като русофоби, те са полифоби. Енергията, която влага Джей Ди Ванс, с цел да наскърбява европейците, силата, която влага Тръмп, с цел да наскърбява всички, ни подсигурява, че Русия към този момент не заема привилегировано място в тяхната мисловна система. Не знам дали това би трябвало да се счита за успокояващо, само че то значи, че има нещо достоверно.

- Но някои считат тъкмо противоположното - че Тръмп се възхищава на системата на Путин. Той твърди прочее, че добре се схваща с Путин, със Си Цзинпин, като в същото време неговата администрация намира всички способи да унижи европейците.

- За мен има две изненади в това, което се случи. Първата огромна изненада е бруталността на неочакваната смяна на Тръмп, т.е. неговото отваряне към Русия, което допуска това, което ти казваш - идеологическо сходство. А също така възобновеното войнолюбие на европейците, което е още по-учудващо, защото континентът или районът, който пострада най-вече от тази война - не приказвам за украинците, които са мъченици в тази история, които бяха употребявани като наемници, като жертви - това, което ние, западняците им причинихме, е извънредно. Хората, въплъщаващи украинския шовинизъм, също имат своя дял на отговорност, само че това не е украинският народ, тъй като нямам доверие - обратно на това, което споделят, че Украйна е народна власт. Има 14 неразрешени политически партии, това не е смешка. Но да оставим настрани Украйна. Континентът, който заплати най-скъпо за войната, е Европа. Русия се приспособява. Компетентните хора, икономистите, считат, че това беше по-скоро късмет за Русия, макар компликациите. Това им даде икономическия и обществен модел на “славните 30 години ” във Франция, т.е. водещата роля на страната, пазарът, протекционизъм, натрапен извън, и това даде изцяло оптимална ос на развиване или на преустрояване и сигурно на реиндустриализация. Така че за Русия е мъчително, има починали, това има своята цена, само че във връзка с икономическата и обществена непоклатимост, в последна сметка, това беше стадий на нормализация на съветското общество.

Американците доставяха оръжия, демонстрираха, че към този момент не са в положение да доставят задоволително и тъкмо по тази причина отстъпват. Това, в което сме сигурни - и това го знам от доста сигурен осведомител, който няма да назова - американците, т.е. Джей Ди Ванс, схванаха, че са изгубили войната и нямат никакво средство за напън върху руснаците. Когато се опитаме да тълкуваме рационално американското държание, единственият метод да реализират нещо с руснаците, не е боен, а да им предложат да се реинтегрират в западната икономическа сфера. Това значи повдигане на глобите и съдействието. Но не можем да бъдем сигурни, че американците са отстъпили изцяло. Европейците, които в този момент нямат средствата, с цел да водят война, и ги изгубиха, съюзени с американците, считат, че могат да се оправят по-добре без американците. Очевидно сме изправени пред феномен на обществена, на интелектуална патология. Така поражда това разцепление от Америка, която наподобява е приела концепцията, че е изгубила войната, икономическата война, само че Европа не го приема. За мен двете изненади са тук и, почтено казано, не мога да приказвам изрично за каквото и да било. В този миг в действителност би трябвало да бъдем внимателни.

Априори съм много въздържан към концепцията, че Тръмп и Путин са едно и също нещо. Концептът “разединение ” наподобява потребен. Тоест Западът, който беше световна система, следена от американците, се разруши в съветската стена. Западът е надвит и се разединява, само че отново дублирам, формата на разцепление е доста смътна. Това, което предчувстваме и което подухва мисълта за общественост на полезности сред Тръмп и Путин, за общественост на полезности сред тръмпистите и популистите в Западна Европа - Мъск, който се включи по видеовръзка на конгреса на “Алтернатива за Германия ”, Джей Ди Ванс, който отиде в Мюнхен, с цел да изясни на европейците, че към този момент не знаят какво значи народна власт и изобличи отстраняването на един от претендентите на изборите в Румъния - бих споделил, изцяло допустима рецензия, защото Европа сега изоставя правилата на демократичната народна власт, без даже да си дава сметка -, т.е. виждаме, че има нещо, което вълнува всички и може би това пасва на съветския режим. Ако мислим в марксистките термини на класово равновесие, той съставлява тип държавен популизъм - има осъзнато предпочитание на съветския режим да регистрира националните стремежи, макар че икономическите неравенства са също толкоз мощни и в Русия, колкото и в Съединени американски щати. Но в случай че създадем хипотезата за универсално преориентиране към популизъм, фокусиран върху нациите, стигаме до модела на повсеместна фрагментация, в който всеки народ става това, което е бил, и те не престават да не си наподобяват.

Съжалявам, че не предлагам поредна мисъл, а детайли за размисъл, само че първото нещо, което ми идва мислено, когато кажат, че тръмпизмът и путинизмът се сближават, те се сближават по доста елементарни концепти - Тръмп е склонен с Путин, че има единствено два пола - мъже и жени; това е мощен миг в западния подтекст, в западния свят, който се опитваше да надвиши тези доста елементарни понятия. Но в реалност това е връщане към една идея от зората на човечеството, тъй че цялата планета може да се съгласи, че има единствено два пола. Всъщност това е връщане към действителността. Това е идея, споделяна от австралийските туземци, само че не се приказва за тръмпо-аборигенско-австралийска ос. Не знам по какъв начин да го кажа (смях).

Американският обществен модел и съветският обществен модел остават изцяло противоположни. Тръмпизмът е анти-държава, разрушение на страната. Русия се върна към концепцията за водещата роля на страната и най-очевидното нещо е, че хората, които в този момент са описвани като олигарси в Съединени американски щати - Мъск, Тил и всички останали, в Русия или щяха да влязат в линията, или вкарани в пандиза, или по-лошо. Тоест не виждм връзка сред двете системи.

- Русия постоянно се възприема като страна в периферията на европейския и западния свят, която постоянно малко изостава. Но не припомнят ли американската олигархична система и вземането на властта в Съединени американски щати от олигархията, олицетворявана от Мъск, обкръжението на Тръмп и самият Тръмп за Русия от 90-те години? Не е ли това американска форма на перестройка и публичност? Защо споделям това? Защото си спомняме идването на Горбачов - имаше руска геронтокрация. При Байдън имаше американска геронтокрация - това беше върхът на геронтокрацията…

- Все отново Тръмп не е малчуган.

- Не е малчуган, само че е обкръжен по-скоро от младежи. Той е по-скоро избухлив. А Съветският съюз рухна под тежестта на военните разноски. Такъв в този момент е казусът със Съединени американски щати. Не се ли пробват Тръмп и неговият екип да реформират американската система, което, както в тази ситуация със руската перестройка, идва прекомерно късно?

- Да, безусловно, само че те отиват другаде. Русия съумя да се възвърне, опирайки се на традицията на общността или на характерно отношение към страната, което породи тази смесена икономическа система. Културната антропологична основа на Съединени американски щати не е същата. Всички тези разнопосочни ограничения, които бяха подхванати, водят другаде. Ако бях в телевизионна игра и получа карта с въпроса “Ще успее ли икономическата и обществена политика на Тръмп? ”, щях да отговоря “Не, по всевъзможни аргументи ”. Защото, да вземем за пример, протекционисткият завой, който в научен проект утвърждавам - от години споделям, че не можем да се оправим без протекционизъм -, само че с цел да се организира протекционизъм, би трябвало да има квалифицирана работна ръка, която разрешава да се извлече изгода от комерсиалния протекционизъм. Но в случай че сте стигнали до толкоз ниско равнище на основаване на инженери, техници и квалицифицирани служащи - в Съединени американски щати нямат работната ръка, която би разрешила да се възползват от протекционистките ограничения. Ако поставите тарифни бариери, ще получите краен дефицит или повишение на цените, или нищо. Същото важи и за разрушаването на страната. Това е комплицирано, тъй като ограниченията на Тръмп са комбинация от рационални и безумни неща. Вярно е, че в активността на USAID поддържа доста външни преврати. В подмяна на това, разбиването на центровете за надзор на болесттите не е добра концепция. Да ги карат да разгласяват данни за пожарите в Лос Анджелис, когато има проблеми с птичия грип и няма повече пилета, това в действителност е анти-наука. Виждаме, че укоряват Тръмп, че се бори против науката. Но би трябвало да навлезем в детайлите. Това сигурно вреди на науката, само че ликвидирането на джендър проучванията не е очистване на науката. Искам да кажа, че би трябвало да бъдем рационални - това са икономии и проясняване на мозъците. Целият тръмпизъм е комбинация от рационални и безумни неща, от реалистични инстинкти - по отношение на концепцията, че не е добра концепция към този момент да няма промишленост, че не е добра концепция да оставиш промишлеността ти да бъде унищожена от китайците и европейците; по културните въпроси - от положителни рефлекси, които водят обаче до недобре премислени политики. Няма потребност да обиждаш европейците, с цел да кажеш, че искаш да възстановиш американската промишленост. Освен това има още нещо, което ме кара да мисля, че те фундаментално нищо не са разбрали и то е, че същинският съперник на американската промишленост не са външните промишлености, а производството на долари. Тоест повода, заради която американците нямат инженери и квалифицирани хора, е, че в случай че желаят да създадат пари след следването, те би трябвало да станат юристи, финансисти и така нататък и единствено 7% от американските студенти учат инженерство, до момента в който в Русия те са от порядъка на 25 %. Това Тръмп не го е схванал и то се видя по време на конгреса на БРИКС в Казан. Той приказва за това, че би трябвало да се резервира превъзходството на $, заплашва със наказания страните, които престанат да употребяват $. Това е доказателство, че те нищо не са разбрали. Основният проблем на Съединени американски щати е, че те към този момент не са нация. Това е имперска система, която живее на гърба на света, и в случай че загубата на войната в Украйна, значи да изгуби контрола си над света и спосособността да взема от света, с цел да живее, това може да се промени, само че със спад от 10-20-30-40-50% от приходите на американците.

Причината, заради която не мога да бъда безапелационен дали е същинско желанието да се схваща с Русия, или не, е усещането, което оставя напрекъснато администрацията на Тръмп. Те са нападателни и желаят войната, само че се усеща, че желаят да се премине от интернационална към революция. Те отделят извънредно доста сила, с цел да удрят хора вътре в американската система. Усеща се, че главният им подтик е към революция. Това е по силите им, няма да сътвори проблеми с военната техника. Те имат всичко, което е нужно. Но казусът е дали международното състояние на Съединени американски щати и зависимостта на Щатите от външния свят ще им разреши да осъществят фантазията си - революция. Тъй като могат внезапно да бъдат обзети от правилото на действителността - какво ще вършат, когато схванат, че руснаците желаят да реализират задачите си и договаряния не са вероятни. Затова не мога да отговоря изрично.

- Една част от американската администрация в действителност е благосклонна към съгласие, в случай че ли не доближаване с Русия, а Тръмп съобщи неколкократно, че една от неговите хрумвания е да откъсне Русия от Китай или, във всеки случай, да не разреши прекомерно огромно доближаване на двете сили. Първото основание, което би могло да изясни държанието на Тръмп и неговото обграждане по отношение на Русия, е да се жертва украинската пионка за по-широки цели в международен мащаб, предпочитани за Съединени американски щати, които засягат борбата с Китай, което е разбираемо, даже в Европа, макар че европейците не го утвърждават. Но не е ли също желанието да отдалечат Германия от Русия?

- Има парченца рационалност във всичко, което вършат американците. Да отдалечат Китай, да откъснат руснаците от Германия, да, за какво не? Това бяха задачите на войната първоначално и казусът остава. Единственото нещо, което сигурно можем да проучваме, за мен е съветското държание, което е парадоксално, защото доста зле познавам Русия, не приказвам съветски. И все пак за мен е несъмнено какъв е казусът на руснаците в тези мирни договаряния. Руснаците одобриха обстоятелството, че европейците към този момент не съществуват като самостоятелен фактор, презират ги и то основателно. Презрението на руснаците към нас ми се коства изцяло справедливо. Но техният проблем, в случай че желаят да договарят с американците, е, че на американците просто не може да се има вяра. Америка е страната, която, когато си смени президентът, счита, че може да промени външната политика, да скъса контракт - за климата, за нуклеарната стратегия на Иран, който Тръмп го скъса. Това, което прави договарянията сложни, е, че американците имат принцип на политическа ненадеждност. Това, което прави Тръмп, би трябвало да наподобява симпатично на Кремъл, само че в дълготраен проект то ускорява недоверието. Тъй като тук имаме усещането, че политиката би могла да се промени при самия Тръмп. За руснаците въпросът е по какъв начин да стигнат до края на тази война, постигайки задачите си за сигурност.

Аз имам персонален отговор на тези въпроси и в действителност главното нещо, което констатирахме по време на тази война, в която руснаците отидоха оттатък Донбас и безспорно по един или различен метод ще стигнат до Днепър, е, че съветският черноморски флот в Севастопол ще бъде в неустановеност, до момента в който Одеса и нейната област са украински. Един от приносите на британците да създадат мира по-труден е съдействието им с украинците в производството на морски дронове, с цел да удрят Севастопол. Следователно, в случай че руснаците желаят дълготраен мир, успокоение, сигурност, знаейки, че договорите не костват нищо, те би трябвало да управляват Одеса. Мога да посоча един индикатор за искреността на Тръмп - в случай че Тръмп в действителност желае мир, ще даде без пердах Одеса на руснаците. Ако Тръмп каже “Одеса е основана от руснаците ”, Екатерина II, нали по този начин, “нека Одеса се върне, аз съм всемогъщият Тръмп, давам Одеса на руснаците, като в същото време трансформира Газа в курорт ” - оправдавам се, не желая да си върша смешка с тези неща -, само че тогава ще имаме знак дали Тръмп е откровен и ще има мир. Но сме доста надалеч от това.

- Далеч сме от това, а наскоро Путин сподели, че глобите евентуално ще бъдат отчасти вдигнати от Запада, само че добави “знаете ли, те ще намерят други способи да ни глобяват или да попречат на развиването ни; тъй че не вярвайте, че всичко ще бъде наред в околните години ”. Това, което казваш за недоверието на съветските елити към Тръмп и американските елити, е изцяло доказано и няма никакви илюзии за това. Но може би той разчита точно на американското своенравие, тъй като когато погледнем Афганистан, да вземем за пример, те са способни да изтеглят бойците си за един ден и априори на това залага Путин.

- Да, Тръмп или американските елити могат да си кажат “един от правилата на американската геополитика е ние сме континент-остров, не рискуваме нищо, затова можем десетилетия наред да влизаме и губим всички войни, които желаеме, това няма значение. Тоест губим войната във Виетнам, изтегляме се от Афганистан, Ирак, не стопираме да се вършим на простаци ” и това продължава. Наистина това, за което ти приказваш, е този модел. Но парадоксът на този конфликт, който беше точно конфликт сред Русия и Съединени американски щати - бях доста впечатлен, когато Путин се появи през февруари 2022 година, за мен той провокира Америка, НАТО, той в действителност хвърли ръкавицата. Това е война, в която американците не се биеха на фронта, само че в която те влязоха в солиден преден конфликт, стопански, а по-късно посредством своите европейски или украински прислужници те се сблъскаха с Русия. А Русия не е Афганистан, не е Ирак, не е Виетнам. И в действителност там те претърпяват своето първо същинско военно проваляне. Това е нещо изцяло ново, даже и да не са изпратили войски. Това е доста изключително. А руснаците бяха по-добри с някои технологии, те се оправиха с всички наказания. Действително това е първото същинско военно проваляне на Съединени американски щати, без да се бият, което е в техния жанр прочее, и в случай че това, до което води това проваляне, е завършек на превъзходството на $, завършек на способността на американците да ядат, без да работят, без действителни индустриални действия и с идния спад на виталния стандарт, това е нещо напълно друго от войната в Ирак или Афганистан.

Все отново имаме вяра и тя е, че те не схващат това. Защото един от структурните детайли е доста ниското интелектуално равнище на американските геополитици, даже на приказваме за европейците. Интелектуалното равнище на руснаците е доста по-високо и постоянно, когато чета текстове на френски или британски, когато чета съветски текстове, се усеща болежка от това, че ще би трябвало да договарят с простаци. Това върви дружно с правилото за ненадеждност. Все отново интелигентните хора са по-надеждни. А равнището на схващане, на усещане - сигурно има американци, които считат, че “да, ще се усмихваме на руснаците, а след това те ще се отдалечат от китайците поради интереса ”, това в действителност е доказателство за безспорна неинтелигентност, с тази специфична марка на неинтелигентността да смяташ съперника за дебил, да смяташ руснаците за тъпаци. Голяма част от западната тактика се основава на концепцията, че руснаците са дебили, до момента в който е тъкмо противоположното - те самите са дебилите. Но правилото на съветската външна политика е противоположният на американския политически принцип - това е правилото на надеждността. Когато влезеш в съюз с Русия, това е контракт на доверие. Очевидно руснаците, които завоюваха войната, подкрепяни от китайците, с благосклонността на индийците и със стратегически пакт с Иран, няма да прецакат тази съюзна система, която им даде сигурност.

- Бих желал да се върна към държанието на европейците и  войнолюбието на европейските елити. Европейската комисия изиска финансиране за украинските военни старания през 2025 година в размер на 40 милиарда евро. Освен това имаше договаряния с държавите-членки, тъй като в последна сметка в нашите джобове ще търсят тези 40 милиарда, а цифрата, което се появи през днешния ден, е  5 милиарда. Тоест упоритостите са били сведени до най-малко и забавното е, че в коридорите на Еврокомисията е бил казано “Има страни, които не са доста запалени, тъй като не се усещат изключително наранени от този спор ”. Бяха посочени четири страни - чакахме Унгария, Словакия, само че не, това бяха Испания, Италия, Франция и Португалия. Един тип латинска лига, само че забавното е, че за Испания, Португалия, Италия на Мелони не е доста изненадващо, до момента в който Франция на нашия генералисимус Еманюел Макрон, който ни извествява, че руснаците към този момент са измежду нас, че опасността към този момент е при нас, който скоро ще ни изпрати директива за оцеляване при положение на офанзива от всевъзможен вид, въпреки всичко има много впечатляващ когнитивен дисонанс. Как да си разбираем това явно войнолюбие и желанието да се съживи военната промишленост? Дали има някакъв путинизъм в нашите елити, тъй като какво споделяха за съветската стопанска система? Казваха ни, че тя е движена от военните разноски. Дали нашите елити не са възприели някаква форма на военно кейнстианство? И по какъв начин тълкувате държанието на Макрон и на френските елити? Какво се крие зад това?

- Това, което се крие зад Макрон или в Макрон, е основно една огромна празнина. Това е най-трудното за разбор, тъй като е неуловимо. А също така, в тази ситуация с Франция, да бъдеш политик значи да не се интересуваш от света или от геостратегическите салда. Да бъдеш политик във Франция, значи да водиш предизборни акции, да държиш речи, с цел да разиграваш комедия, която оправдава изборите. Тъй като във Франция, страна, която е изгубила суверенитета си, няма паричен суверенитет, няма търговски суверенитет и в която не може да се ръководи, да бъдеш политик, значи да създаваш заблуда за действителност или да излизаш от действителността. Така че това са хора, чиято специалност е да излизат отвън действителността и когато излязат на интернационалната сцена, те излизат отвън действителността. Напълно сериозен съм. Всъщност това са хора, които не са подготвени и които считат, че да работят, значи да приказват. Макрон не прави нищо по-различно на интернационалната сцена от това, което прави във Франция. Виждаме до каква степен докара Франция - Националното заседание, което имаме, и експлодирала и колабирала политическа система, в която към този момент не може да се вземат решения. Няма огромно значение, че не може да се вземат решения, защото към този момент нямаме суверенитет. Ще употребявам израза на един британски икономист, който е работил върху Русия преди 1976 година, тъй като го използвах в книгата си за руското срутване, Питър Уайзър, който говореше за структурно провокирана нелепост. В случая с френските елити имаме типичен феномен на структурно провокирана нелепост. Освен това във Франция се приказва за цената на военните разноски. Но едно от нещата, които сме научили от войната, е, че не се води война с долари, не се воява с евро, а с военна техника, създадена от индустриалните системи. Следователно, в случай че приказваме за въвличането на Европа във войната, това не значи нищо. Можем да забележим обаче кои са страните, които имат промишленост, която може да премине във военно произвеждане. Има единствено една и това е Германия. Именно тук виждаме безусловно рисковия темперамент на Макрон, тъй като в случай че приказваме за европейско превъоръжаване, това ще значи превъоръжаване на Германия. Американското отдръпване може да ни накара да си представим, че Европа ще се върне към това, което е била по време на финансовата рецесия от 2007-2008 година, т.е. Европа, доминирана от Германия. Така че това, което ни оферират на процедура тези френски политици, е новата поява на една мощна Германия. Удивително е, като се замислим. И аз персонално виждам, каквото и да е обичайното ми доброжелателство към Германия, че планът на Макрон ще докара до съществуването на една свръхвъоръжена Германия на нашата граница. А най-много той размахва нуклеарното оръжие. Джон Миършаймър споделя в изявление за “Шпигел ”, което може да се откри на британски, а той е първият, който се осмели преди всички останали да каже, че руснаците няма да се оставят и че всяка компликация във войната ще ги накара да вдигнат мизата и да завоюват, та той споделя “при всички тези диспути за нуклеарното оръжие, хората би трябвало да си зададат въпроса за вероятно нуклеарно въоръжаване на Германия ”. Защо не нуклеарно оръжие? Това е мирът, в случай че всички го имат. Но необикновеното е, че очевидно никой не се замисля за следствията от това превъоръжаване и хората настойчиво си мислят за едно нереално превъоръжаване, което ще натовари бюджета и няма да се изрази в разбъркване на спомагателни сили сред европейските народи.

- Съгласен съм с теб и забавното е, че европейците и французите дотолкоз са приели концепцията, че построяването на обединена Европа ни е изстреляло в края на историята на Фукуяма, че концепцията за ново съревнование, даже борба сред европейските сили, изцяло е изоставена. А това е извънредно рисково, тъй като историята продължава и на следващия ден и вдругиден ще се появат още веднъж спорове в Европа. А оръжията, които през днешния ден се създават сякаш с цел да се изправят против Русия, на следващия ден могат да бъдат употребявани за други цели. Ще напомня руския образец - Съветският съюз беше свръхвъоръжен от всички страни и защо послужиха руските оръжия, ориентирани против нас? Те послужиха в спора сред арменци и азери, а в този момент сред руснаците и украинците, макар че преди двадесет години всички изследвания споделяха “война сред нас е невъзможна ”. Така че концепцията, че през днешния ден се превъоръжаваме против Русия, е доста рискова. Дебатите за нуклеарното оръжие - дали го споделяме, дали не, на процедура това е евентуална форма на нуклеарно разпространяване. Поляците споделиха “ако французите разположат нуклеарно оръжие у нас, желаеме и ние да можем да натиснем копчето ”. Франция има доста по-голям интерес да предложи по-скоро безядрена зона в центъра на Европа. Но ние тръгнахме в противоположната посока - “трябва да го споделяме, да го има на всички места, с цел да се оправим с съветската опасност ”. Рискуваме да станем очевидци на превъоръжаването на Германия, също така тя има средствата за това, а всички ние ги нямаме. Германия има шестдесет и няколко % дълг върху своя Брутният вътрешен продукт, а ние  - 110%.

- Има нещо доста забавно и то е, че концепцията, че войната с руснаците е нужна, в действителност би могла да докара до концепцията за безконечна война сред европейците. Мисля, че американците ни постановиха концепцията, че безкрайната война е неизбежна, във всеки случай предходните администрации. Живеем с концепцията, че мирът е доста сложен, че е неразбираем. Но не си даваме сметка, че оставяйки в спор с руснаците, оставяме войната като вероятен вътрешноевропейски инструмент.

- Има дълбоки процеси зад празнотата на Макрон, която безспорно е върхът на айсберга. Има демографски въпроси, посредством които ти анализираш. Ти говореше за тях във връзка с Съединени американски щати, на Русия. Къде се намира Франция в тази вероятност?

- Направих нещо доста забавно по този въпрос за моите другари от Fréquence Populaire Média, където описвам картината на една пропадаща Франция. Но това, което изостри вниманието ми, е смяната на равнището на френската детска смъртност. Не дръзвам да кажа, че това е обичаният ми индикатор, само че дължа цялата си кариера на правилното потребление на детската смъртност. Не обичам да се върша на оракул на рухването на руската система, в този момент ме укоряват, че го дублирам от самото начало, само че това, което ми разреши да предскажа краха на руската система, бяха две неща - едно пътешестване в Унгария, където видях, че комунизмът е мъртъв в мозъците на младежите от моите среди, а по-късно се върнах във Франция и се разрових в библиотеката на Националния институт за демографски проучвания и попаднах на развиването на равнището на детската смъртност в Съветския съюз като цяло, а след на това съветската, украинска и беларуската и видях, че на всички места има повишение сред 1970 и 1974 година, а по-късно публикуването на данните стопира. Казах си, че детската смъртност е гибелта на най-крехките в едно общество, само че въпреки всичко детската смъртност намаляваше по времето на Сталин. Това е доста сензитивен индикатор. Имах чувството, че съм разкрил атомната бомба, бях доста горделив, интервюираха ме хора, безспорно от Централно разузнавателно управление на САЩ, под прикрието на публицисти от “Рийдърс дайджест ”, които ме попитаха какви са източниците ми. Казах им: “Немного. Не приказвам съветски, в никакъв случай не съм ходил в Русия, само че въпреки всичко има данни за детската смъртност ”. А по-късно Централно разузнавателно управление на САЩ стартира изследвания за съветската смъртност. За това се загатва в един разказ за Централно разузнавателно управление на САЩ.

Това, което използвах, с цел да видя, че Русия е солидна, а Съединени американски щати не са чак толкоз солидни, е, че през 2023 година равнището на американската детска смъртност се увеличи, само че до тогава тя намаляваше по-бавно, в сравнение с другаде, дотам, че равнището на съветската детска смъртност падна под равнището на американската - на 4,9 или нещо такова. Във Франция падна на 3,5, след това имаше фаза на съмнение, а през последните четири години има повишение - на 4,1. Възможно е в този миг съветската детска смъртност да е паднала под равнището на френската. Истината е, че признаците на раздробяване на френското общество са доста напреднали - има деиндустриализация в страна, в която има повече управителни фрагменти, в сравнение с служащи, което основава индустриален проблем. Положението е много съществено. Но в случай че съветската детска смъртност пада под нашата, това в действителност значи промяна на епохата. Това е цивилизационна смяна.