Старите карти разказват за Руско-турската война
Автор и източник:
На пръв взор Шипченската епопея е позната на всички българи, било то посредством фамозните стихове на Иван Вазов или картината на Алексей Попов „ Защитата на Орлово гнездо ”. За нея мъчно може да се каже нещо ново. Оказва се обаче, че на процедура няма цифровизирани карти на бойните дейности и единственият метод читателят да си ги показа е да се зарови в дебелите книги. Нека създадем точно това.
Да стартираме с картата, оповестена от Феликс Каниц в книгата му „ Дунавска България и Балканът “. Тя е употребена от съветските войски за прекосяването на Дунава. В началото би трябвало да отбележим, че в Османската империя въобще не се е насърчавало правенето на карти, заради опасенията от потреблението им при възможни бойни дейности. Често дистанциите се мерят с време на преход, нямало е тъкмо обозначение на селищата. Ето по какъв начин наподобява една карта на Балканите, основана в Западна Европа от Герардус Меркатор към 1620 година. Земите на Южна България и Беломорието се споделят Romania (името е обвързвано с Източната Римска империя – Византия), България е сред Дунав и Стара планина, а Румъния се назовава Влахия.
Карта на Балканите от Герардус Меркатор (ок. 1620 г.)
Феликс Каниц си е извоювал прозвището Колумб на Балканите. Той посещава 18 пъти българските земи, за първи път през 1860 година и за финален – през 1883 година Роден през 1829 година в Будапеща в богато комерсиално семейство, Каниц е бил оставен свободно да се занимава с изкуство. През 1842 година посещава литографския институт в Будапеща, а през 1847 година се преселва във Виена и посещава един литографски институт. Там става живописен прокурист, а по-късно и живописен редактор на сп. „ Илюстрирте Цайтунг “ и консултант на император Франц Йосиф I.
При визитите си в българските земи Каниц скицира всичко, което му се изпречи на пътя – градове, естествени забележителности, исторически руини, архитектура, традиции. Среща се с видни персони, като Мидхат паша и Колю Фичето, от чийто мост при Бяла се възхищава. Тези илюстрации, след това дооформени, са отпечатани в забележителния му труд „ Дунавска България и Балканът “. Първият том и картата са издадени на немски през 1875 година, а идващите – малко по-късно. Преиздадени са през 1880 и 1882 година, като в тези издания Каниц прибавя още илюстрации.
За първия том на първото немско издание през 1875 година има и мнения в българската възрожденска преса. В списание „ Летоструй “ от 1875 година и 1876 година и „ Годишната книга “ на „ Летоструй “ под редакцията на Янко Ковачев се показва сериозното отношението към текста, който тук-там показвал недобро познаване на характера и историята на българския народ. Според създателя за това непознаване е отговорен затворения в себе си наш народ, който е недосегаем за чужденците заради необразоваността си.
За подробната картата на Феликс Каниц, с дължина към 148 см. (в другите издания има дребни разлики в размера), „ Летоструй “ написа доста ласкави мнения: „ Ние имахме доста пъти случай да забележим Каницовата карта и засвидетелствуваме, че до момента по-добра и по-подробно изложена карта частно за България не сме видели “. Сред останалото е изтъкната и заслугата за изобразяването на връх Св. Никола.
Каниц, като занаятчия на илюстрациите, изобразява доста места у нас, като прави една подробна „ фотография “ на България през 60-те и 70-те години на XIX век. Той сортира специфични гледни точки, интересува се и от историческите руини (стената на София, например), от архитектура, от етнографията. Каниц е един от първите, които разкриват хубостта на Белоградчишките скали, а рисунките му вършат усещане на различен странник – Ами Буе.
Картата на Феликс Каниц, употребена от съветската войска.
Картата на Каниц е доста значима при дебаркирането на съветските войски в България. Известно е, че прекосяването на Дунава е предстоящо от османската войска и руснаците организират редица заблуждаващи дейности, с цел да се стигне до построяването на понтонен мост при Свищов, благодарение на който се реализира прехвърлянето на армията на българска земя. Преди него има подвеждащи маневри, неутрализиране на турските патрулиращи кораби по Дунав, артилерийски обстрел на Русе и други акции за заблуждаване на съперника къде ще се извърши главното прекачване на съветската войска.
Първите месеци на войната са удобни за съветската войска. Предния отряд на ген. Гурко минава Балкана, освобождава Стара Загора. Но османската войска се окопитва, Осман паша се затваря в Плевен, а Сюлейман паша изтласква отряда на Гурко от Стара Загора и опустошава града, вследствие на което съветските войски се изтеглят към Шипка. Сюлейман паша подрежда преодоляването на Шипка, като концепцията е Централната войска, водена от него, да се притече на помощ на Осман паша в Плевен. Започва борба за превъзходство. Обсадата при Плевен трае 5 месеца, стоенето на Шипка също.
Карта на боевете при Шипка на 11 август 1877 година
Преди да се окупира на върховете на Шипченския проход, отрядът на ген. Йосиф Гурко води кръвопролитни боеве с армията на опитния военачалник Сюлейман паша. Тези дейности са разказани и накратко илюстрирани в книгата „ Гурко и Сюлейман “, издадена през 1902 година.
Шипченската епопея се състои от няколко офанзиви на османската войска през август и септември, сражения по редица върхове и долини в интервала юли-септември 1877 година и от така наречен „ стоене “ при Шипка (пазене на прохода) в интервала септември-декември. Върховете, на които се водят боевете през август, са Св. Никола, който е максимален и комфортен за разполагане на батареи и върховете Узункуш, Йешилтепе (днес Марковски рът) и Кючюк Йешилтепе (днес Волинска височина, Букова глава). В съветските и български карти и в старите книги нормално не се употребяват турските имена на върховете, а българските. Такива могат да бъдат открити в книгата „ Боевете и интервенциите околко Шипка “ на Радко Димитриев – участник във войната, по-късно военачалник от съветската войска.
Първоначално защитата на връх Св. Никола и българското опълчение там се управлява от генерал-майор Николай Столетов, възпят от Иван Вазов. По-късно управлението на защитата на Шипка се поема от ген. Фьодор Радецки.
След опазването на Св. Никола, Българското опълчение е изтеглено в Габрово за възобновяване. При опазването на прохода през идващите месеци, в студовете през ноември и декември 1877 година, заради липса на зимно облекло, измират хиляди съветски бойци, доста повече, в сравнение с при офанзивите на Шипка. През тези тежки зимни месеци на стоене, месеци на мраз и гибел, ген. Радецки рапортува всеки ден по телеграфа до Главната квартира на съветското командване „ на Шипка всичко е умерено “.
Състояние на Шипченския проход на 10 декември 1877 година
Ясно е, че триумфът на съветската войска при боевете към Шипка, при Плевенската блокада и редица други борби водят до мирния контракт от Сан Стефано. Руската войска, с цел да преодолее съпротивата на съперника, ползва редица съвременни за епохата способи като придвижване и нахлуване в колони, създаване на редути, обсадни дейности, заблуждаващи дейности и други мероприятия. А от старите карти и книги излиза наяве какъв брой комплицирана е била организацията и логистиката на Руско-Турската война, какъв брой старания и самоожертви са били нужни, с цел да се стигне до.
създател: СЛАВА
...
На пръв взор Шипченската епопея е позната на всички българи, било то посредством фамозните стихове на Иван Вазов или картината на Алексей Попов „ Защитата на Орлово гнездо ”. За нея мъчно може да се каже нещо ново. Оказва се обаче, че на процедура няма цифровизирани карти на бойните дейности и единственият метод читателят да си ги показа е да се зарови в дебелите книги. Нека създадем точно това.
Да стартираме с картата, оповестена от Феликс Каниц в книгата му „ Дунавска България и Балканът “. Тя е употребена от съветските войски за прекосяването на Дунава. В началото би трябвало да отбележим, че в Османската империя въобще не се е насърчавало правенето на карти, заради опасенията от потреблението им при възможни бойни дейности. Често дистанциите се мерят с време на преход, нямало е тъкмо обозначение на селищата. Ето по какъв начин наподобява една карта на Балканите, основана в Западна Европа от Герардус Меркатор към 1620 година. Земите на Южна България и Беломорието се споделят Romania (името е обвързвано с Източната Римска империя – Византия), България е сред Дунав и Стара планина, а Румъния се назовава Влахия.
Карта на Балканите от Герардус Меркатор (ок. 1620 г.)
Феликс Каниц си е извоювал прозвището Колумб на Балканите. Той посещава 18 пъти българските земи, за първи път през 1860 година и за финален – през 1883 година Роден през 1829 година в Будапеща в богато комерсиално семейство, Каниц е бил оставен свободно да се занимава с изкуство. През 1842 година посещава литографския институт в Будапеща, а през 1847 година се преселва във Виена и посещава един литографски институт. Там става живописен прокурист, а по-късно и живописен редактор на сп. „ Илюстрирте Цайтунг “ и консултант на император Франц Йосиф I.
При визитите си в българските земи Каниц скицира всичко, което му се изпречи на пътя – градове, естествени забележителности, исторически руини, архитектура, традиции. Среща се с видни персони, като Мидхат паша и Колю Фичето, от чийто мост при Бяла се възхищава. Тези илюстрации, след това дооформени, са отпечатани в забележителния му труд „ Дунавска България и Балканът “. Първият том и картата са издадени на немски през 1875 година, а идващите – малко по-късно. Преиздадени са през 1880 и 1882 година, като в тези издания Каниц прибавя още илюстрации.
За първия том на първото немско издание през 1875 година има и мнения в българската възрожденска преса. В списание „ Летоструй “ от 1875 година и 1876 година и „ Годишната книга “ на „ Летоструй “ под редакцията на Янко Ковачев се показва сериозното отношението към текста, който тук-там показвал недобро познаване на характера и историята на българския народ. Според създателя за това непознаване е отговорен затворения в себе си наш народ, който е недосегаем за чужденците заради необразоваността си.
За подробната картата на Феликс Каниц, с дължина към 148 см. (в другите издания има дребни разлики в размера), „ Летоструй “ написа доста ласкави мнения: „ Ние имахме доста пъти случай да забележим Каницовата карта и засвидетелствуваме, че до момента по-добра и по-подробно изложена карта частно за България не сме видели “. Сред останалото е изтъкната и заслугата за изобразяването на връх Св. Никола.
Каниц, като занаятчия на илюстрациите, изобразява доста места у нас, като прави една подробна „ фотография “ на България през 60-те и 70-те години на XIX век. Той сортира специфични гледни точки, интересува се и от историческите руини (стената на София, например), от архитектура, от етнографията. Каниц е един от първите, които разкриват хубостта на Белоградчишките скали, а рисунките му вършат усещане на различен странник – Ами Буе.
Картата на Феликс Каниц, употребена от съветската войска.
Картата на Каниц е доста значима при дебаркирането на съветските войски в България. Известно е, че прекосяването на Дунава е предстоящо от османската войска и руснаците организират редица заблуждаващи дейности, с цел да се стигне до построяването на понтонен мост при Свищов, благодарение на който се реализира прехвърлянето на армията на българска земя. Преди него има подвеждащи маневри, неутрализиране на турските патрулиращи кораби по Дунав, артилерийски обстрел на Русе и други акции за заблуждаване на съперника къде ще се извърши главното прекачване на съветската войска.
Първите месеци на войната са удобни за съветската войска. Предния отряд на ген. Гурко минава Балкана, освобождава Стара Загора. Но османската войска се окопитва, Осман паша се затваря в Плевен, а Сюлейман паша изтласква отряда на Гурко от Стара Загора и опустошава града, вследствие на което съветските войски се изтеглят към Шипка. Сюлейман паша подрежда преодоляването на Шипка, като концепцията е Централната войска, водена от него, да се притече на помощ на Осман паша в Плевен. Започва борба за превъзходство. Обсадата при Плевен трае 5 месеца, стоенето на Шипка също.
Карта на боевете при Шипка на 11 август 1877 година
Преди да се окупира на върховете на Шипченския проход, отрядът на ген. Йосиф Гурко води кръвопролитни боеве с армията на опитния военачалник Сюлейман паша. Тези дейности са разказани и накратко илюстрирани в книгата „ Гурко и Сюлейман “, издадена през 1902 година.
Шипченската епопея се състои от няколко офанзиви на османската войска през август и септември, сражения по редица върхове и долини в интервала юли-септември 1877 година и от така наречен „ стоене “ при Шипка (пазене на прохода) в интервала септември-декември. Върховете, на които се водят боевете през август, са Св. Никола, който е максимален и комфортен за разполагане на батареи и върховете Узункуш, Йешилтепе (днес Марковски рът) и Кючюк Йешилтепе (днес Волинска височина, Букова глава). В съветските и български карти и в старите книги нормално не се употребяват турските имена на върховете, а българските. Такива могат да бъдат открити в книгата „ Боевете и интервенциите околко Шипка “ на Радко Димитриев – участник във войната, по-късно военачалник от съветската войска.
Първоначално защитата на връх Св. Никола и българското опълчение там се управлява от генерал-майор Николай Столетов, възпят от Иван Вазов. По-късно управлението на защитата на Шипка се поема от ген. Фьодор Радецки.
След опазването на Св. Никола, Българското опълчение е изтеглено в Габрово за възобновяване. При опазването на прохода през идващите месеци, в студовете през ноември и декември 1877 година, заради липса на зимно облекло, измират хиляди съветски бойци, доста повече, в сравнение с при офанзивите на Шипка. През тези тежки зимни месеци на стоене, месеци на мраз и гибел, ген. Радецки рапортува всеки ден по телеграфа до Главната квартира на съветското командване „ на Шипка всичко е умерено “.
Състояние на Шипченския проход на 10 декември 1877 година
Ясно е, че триумфът на съветската войска при боевете към Шипка, при Плевенската блокада и редица други борби водят до мирния контракт от Сан Стефано. Руската войска, с цел да преодолее съпротивата на съперника, ползва редица съвременни за епохата способи като придвижване и нахлуване в колони, създаване на редути, обсадни дейности, заблуждаващи дейности и други мероприятия. А от старите карти и книги излиза наяве какъв брой комплицирана е била организацията и логистиката на Руско-Турската война, какъв брой старания и самоожертви са били нужни, с цел да се стигне до.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ