Фьодор Лукянов: Оттеглянето на САЩ от украинския въпрос е много по-лоша новина за Киев, отколкото за Москва
Автор: Фьодор Лукянов, основен редактор на сп. " Русия в световната политика ". Директор на научните проучвания в Международния спорен клуб „ Валдай “.
Изблиците в коментарите на американските публични лица за готовността им да прекратят напъните за разрешаване на украинския спор демонстрира, че американската страна е навлязла в спецификата на този спор.
Първоначалното съмнение, че проблем, от който Америка не се нуждае, може бързо да бъде затулен и избутан на назад във времето, беше сменено от осъзнаването, че проблем, от който Америка не се нуждае, не може бързо да бъде затулен, само че може да бъде избутан настрани. Изявленията на Уиткоф (след дълъг диалог с Путин той разбра какво желае Русия) и Рубио (страните имат още малко време да реализират съглашение, в случай че не, Вашингтон си измива ръцете) са много поредни. Довереникът на Тръмп, откакто е схванал желанията на Русия, очевидно не е сигурен, че те могат да бъдат изцяло изпълнени. А държавният секретар ни припомня, че Белият дом има по-важни неща за извършване (и то какъв брой!).
Ключовият миг, в случай че разбираме Рубио и Тръмп безусловно, е желанието да се отдръпват изцяло, да спрат да се ангажират със протичащото се. Този път нямаше закани за наказания, в случай че не се постигне мир. Очевидно, тъй като новите наказания наподобяват оправдани за Съединени американски щати единствено като инструмент за принуждаване на страните да създадат нещо, което американците желаят. Ако американците не реализират нищо, тъй като са се насочили към други неща, тогава за какво са глобите? Каквито има в този момент - дано бъдат, нови - какъв е смисълът?
Вашингтон евентуално счита, че в случай че се дистанцира, обстановката всъщност ще стане вътрешноевропейска. Е, дано Европа да се занимава с това, в случай че желае, или да не се занимава, в случай че не желае.
Оттеглянето на Съединени американски щати е доста по-лоша вест за Киев, в сравнение с за Москва. Просто тъй като Русия се бори за своите ползи, а Украйна се бори за непознати. И с внезапното понижаване на същите (а Европа не е в положение да размени Америка), вероятностите стават мрачни. Още по-мрачна за Украйна е вероятността американците, излизайки от тази обстановка, просто да се опитат да развият връзките си с Русия в други направления, заобикаляйки украинския въпрос. Ако не са медиатори, за какво да нямат отношения с Русия?
Петъчните вести не значат, че процесът несъмнено е на прага на довеждане докрай. Думите на Рубио наподобяват по-скоро като опит за напън върху страните, за да ги накара да схванат, че прозорецът може да се затвори с тропот. Американците към момента се надяват на позитивен резултат. Е, интензивността на разнообразни стъпки и думи очевидно значи, че активността зад завесата продължава – и тя не е безсмислена. Но не подсигурява нищо.
Може да се съгласим, че процесът доближи повратна точка. Руската алтернатива, в случай че я опростим, е следната: Да се възползва от оставащото предпочитание на Тръмп да заслужи лаврите на миротворец, за да се опита да получи нещо против прекъсване на боевете, което надвишава това, което е било задоволително преди (юридическо признание на територии, формализирани гаранции за прекъсване на разширението на НАТО и т.н.). Или в действителност да накара Съединени американски щати да се отдръпват от процеса, с цел да изчака търпеливо проблемите на Украйна да станат непреодолими.
И двата разновидността имат своите преимущества и дефекти. Основният, който се отнася и за двата сюжета, е справедлив по своята същина: има дребна възможност, при актуалната световна обстановка, дълготрайното фиксиране на всяко статукво да е на практика постижимо. Тоест всеки резултат е единствено последваща позиция за продължение на борбата.
Мнозина обаче ще сметнат това за преимущество.
Инфо: Взгяд.ру
Превод: Владислав Наков за " Гласове "
