Автор: France InterНа 11 септември 2001 г. американците отстъпиха пред

Автор: France Inter

" На 11 септември 2001 година американците отстъпиха пред желанието за възмездие и се втурнаха сами с желанието да санкционират, а резултатът е, че бяха въвлечени във военни интервенции, в логичност на силата. И те имаха вяра, че могат по едно и също време да основат нов Близък изток и да донесат народна власт на тези страни посредством насилието и силата. И какъв беше резултатът? Те се възпламениха, което е огромна част от наследството, в което през днешния ден живеем. Нека не вършим същите неточности... добре виждаме, че решението с две страни е освен единственото политическо решение през днешния ден, само че то е и най-хубавата гаранция за сигурност, която може да има Израел, тъй като е по-добре да имаш до себе си страна, в сравнение с терористична организация, гибелен казан, който те заплашва всеки момент. Това беше припомнено на израелците. Те към този момент знаят. Това е част от контузиите на Израел - те към този момент знаят, че все пак, което им беше казано за софтуерната преграда, за военния надзор, израелският пакт за сигурност беше нарушен ". Това сподели в изявление за " Франс Ентер " някогашният френски министър-председател и някогашен външен министър Доминик дьо Вилпен.

- В специфичните излъчвания, които ви предлагаме след офанзивата на Хамас против Израел, продължаваме да се се опитваме да разберем какво се случи и какво може да се случи в Близкия изток. Посрещаме един някогашен министър-председател и някогашен министър на външните работи. Добър ден, Доминик дьо Вилпен!

- Добър ден!

- Човешката равносметка е за 1200 убити от палестинска страна, 1200 убити от израелска страна. 11 французи са починали при тези офанзиви, а 18 се считат за изчезнали. Доминик дьо Вилпен, за първи път вземате думата след тази невиждана офанзива на Хамас против Израел. Очаквахме вашите думи като човек, който толкоз добре познава района. На първо място, бяхте ли сюрпризиран, изумен от ненадейно развихрилото се принуждение в събота и какви усеща ви минават след тези офанзиви?

- Бях сюрпризиран от мащаба, от ужаса, от варварството, което се прояви на 7 октомври и което приканва всички нас да проявим човещина и взаимност с Израел и израелския народ. Но би трябвало да кажа и го споделям с безкрайна тъга, че не съм сюрпризиран от показалата се ненавист, когато си спомним Газа от 2006 година, от войната от 2008-а, от 2012-а, от 2014-а, още веднъж през 2021-а, когато си спомним за това, което всички ние, като очевидци на място, казвахме за този затвор под намерено небе. Говори се за тенджера под налягане, че такава обстановка е могла да роди пъкъла на земята. Да, човек си споделя, че нещо се е провалило. Пропуснато е от всички нас, от цялата интернационална общественост и от нашата амнезия, от забравата, която смяташе, че въпросът за Газа, палестинският въпрос ще изчезне при едно икономическо, стратегическо и дипломатическо съглашение, което би било някакъв сурогат на тази покруса, тъй като там има покруса. С два погледа, две гледни точки, два опита за историята. И по тази причина е толкоз мъчно през днешния ден да се излезе от тази серпантина на насилието и ужаса.

- От какво се опасявате най-вече през днешния ден, Доминик дяо Вилпен? От районна война, тъй като се говореше за отваряне на фронт в Северен Израел с ливанската “Хизбула ”?

- Днес има три прага, които са извънредно притеснителни. Първият е не толкоз районен, колкото местен - Южен Ливан, “Хизбула ”, Хамас, “Ислямски джихад ”, придвижвания от Западния бряг на р. Йордан, всички те са в непосредствена непосредственост със протичащото се. Освен това има районно измерение, което може да придобие още по-голямо измерение от това, което загатнах.

- Тоест Иран?

- Тоест Иран, арабските страни, които виждат метода, по който интернационалната общественост реагира на тази покруса. Сред арабските страни, които осъдиха офанзивата, има единствено една - Обединените арабски емирства. Другите показаха или неутралитет, или съжалиха за насилието. Сред огромните страни от Юга това бяха Аржентина, Индия. А останалите? Виждаме, че разломната линия в днешния свят е линия, която съответствува с тази за Украйна. И гласът на Европа, гласът на Запада не е болшинство.  Трябва да се вслушаме, би трябвало да осъзнаем всичко, което се случи, само че и всичко, което ще се случи пред очите и погледа на света, който не вижда нещата като нас.

- Но не вижда ли кланетата - бебетата, старците, дамите?

- Връщам се от Маракеш, където имаше съвещание на МВФ и цяла Африка се беше събрала, доста африкански водачи и публични представители. И това, което се повтаряше в думите им, беше обвиняването, което отправяха към нашите страни, към нашите демокрации, към Запада - че вижда всички тези кланета, този смут, само че не вижда ужаса, когато той се случва отвън нас. Затова задължението за човещина се постанова на всички нас. Затова задължението за отговорност, което имаме по отношение на този смут, значи ясно да осъзнаем какъв брой е значима реакцията. И постоянно да помним, че правото на законна самозащита не е право на безсистемно възмездие. Да помним, че няма групова отговорност на един народ за закононарушенията, осъществени от неколцина!

- Имате поради цялостната обсада от Израел на линията Газа - без вода, без електричество, без газ, без нищо?

- Разбира се! Сега се разисква дали квалификацията е “военно закононарушение ” или “престъпление против човечеството ” и явно има закононарушения против човечеството, от момента, в който систематично и навсякъде една категория население беше превърната в цел. Очевидно би трябвало да предотврати безразборният ответен удар да не възпламени още повече района, само че също по този начин и света. Нека си дадем сметка за крехкостта на света, в който живеем.

- Бенямин Нетаняху през вчерашния ден съпостави за следващ път Хамас с “Ислямска страна ” и даде обещание да унищожи всеки член на Хамас. Много наши израелски събеседници през последните дни подчертаваха желанието за отмъщение, даже за възмездие, в израелското общество през днешния ден. Разбирате ли това възприятие, Доминик дьо Вилпен?

- Разбирам го, още повече, че от десетилетия ние не спряхме да преглеждаме и преразглеждане историята. Как да не се върнем още веднъж към Холокоста, към ужаса на сляпото, нестимулирано принуждение? Как да не се върнем още веднъж към ужасите на “Ислямска страна ”?! Но разликата точно е, че ние, че Израел е народна власт! И в името на демокрацията и на човечността, които би трябвало да въплъщаваме тъкмо в този миг, в името на тази човещина не можем да отстъпим пред елементарното отмъщение. Ние би трябвало да носим отговорност, тъй като това е точно илюстрацията, доказателството, че можем да я носим и то от началото на войната в Украйна, да не се слагаме на равнището на тези, които правят това безчовечие. И да, това е сложен път, тъй като мисля за тези фамилии, за тези заложници за това неизразимо нещо, което се случи на 7 октомври. Мисля за това и не желая да разпределям уроци, а единствено да споделя опита си. Много се говореше за исторически прецеденти. Говореше се за войната от Йом Кипур от 1973 година Говореше се и за 11 септември 2001 година, който претърпях онлайн и бях на формален пост.

- Не е ли подходящо сравнението, когато споделят, че това е “израелският 11 септември ”?

- То е подходящо поради голямата драма и потрес, подходящо е поради осъществените ужаси. На 11 септември 2001 година американците отстъпиха пред желанието за възмездие и се втурнаха сами с желанието да санкционират, а резултатът е, че бяха въвлечени във военни интервенции, в логичност на силата. И те имаха вяра, че могат по едно и също време да основат нов Близък изток и да донесат народна власт на тези страни посредством насилието и силата. И какъв беше резултатът? Те се възпламениха, което е огромна част от наследството, в което през днешния ден живеем. Нека не вършим същите неточности.

- Но какво би трябвало да направи през днешния ден израелското държавно управление? Има стотици заложници в Газа. Как да ударят, без да убиват? Как да бъде избегната сухопътна интервенция?

- В изявленията на доста израелски водачи го има това схващане. Има Хамас, само че Хамас не е палестинският народ. Разбира се, би трябвало да се борим с една терористична организация. А от историята знаем, това се потвърждаваше всякога, че с цел да бъдем ефикасни, би трябвало да използваме всички оръжия, с които разполагаме, само че е нужна и политическа перспектив. От тази позиция, битката с Хамас не значи да бъдат затворени 2 милиона палестинци в линията Газа, без да могат да излязат. Така че би трябвало да се намерения за филантропичен кулоар.

- Но накъде? Знаете, че Египет не ги желае.

- Но защо е Европа? За какво са Обединените народи? За какво са Съединените щати, в случай че не с цел да обсъдят с Египет точно при какви условия е допустимо да ги одобри, с цел да не приключи всичко това с кървава баня. И можете да си визиите в какъв свят ще би трябвало да живеем. Мисля, че през днешния ден залогът визира всички нас.

- Рискът от международна война?

- Риск от интернационализиране и риск от извънредно надълбоко разделяне във всяка една от нашите страни, тъй като добре виждаме, че има разломни линии, в това число у нас.

Днес има условие - условие за човещина и взаимност с Израел. Има също условие за отговорност, която би трябвало да носим отпред на интернационалната общественост, тъй като може би ние сме една от страните с максимален опит в тези обстановки на война, на рецесия, на опит с тероризма, тъй че имаме опит, който можем да споделим. Трябва да проявим въображение, да намерим филантропични решения. И би трябвало да помислим - тъй като съм уверен повече от всеки път, че решението с две страни, което погребахме - и бях благополучен да чуя през вчерашния ден за него от Катрин Колона (френският външен министър - бел. пр.) по “Франс Енфо ” - през днешния ден повече от всеки път решението с две страни е единственото решение.

- Но кой ще договаря през днешния ден, Доминик дьо Вилпен?

- Нека да създадем по този начин, че да се появи представителна палестинска власт, способна да води договаряния. И от тази позиция Израел носи отговорност, тъй като направи всичко, с цел да раздели…

- За да маргинализира Палестинската власт.

- Махмут Барбути от години е в пандиза, а той би могъл да бъде един от различните водачи. Затова би трябвало да се появят виновни водачи, способни да водят кротичък развой. И добре виждаме, че решението с две страни е освен единственото политическо решение през днешния ден, само че то е и най-хубавата гаранция за сигурност, която може да има Израел, тъй като е по-добре да имаш до себе си страна, в сравнение с терористична организация, гибелен казан, който те заплашва всеки момент. Това беше припомнено на израелците. Те към този момент знаят. Това е част от контузиите на Израел - те към този момент знаят, че все пак, което им беше казано за софтуерната преграда, за военния надзор, израелският пакт за сигурност беше нарушен.

- Как си обяснявате това проваляне на израелските служби за сигурност? Някои споделят, че Бенямин Нетаняху е бил предизвестен от египтяните три дни по-рано и че го е подценил. Какво мислите?

- Мисля, че значително вниманието им е било отклонено. Хамас е почнал договаряния с тях за бъдещите условия на живот. Някои очевидци споделят, че е имало сюрреалистично успокоение през последните седмици и месеци. Имало е заблуда, само че най-дълбоката заблуда. А тя е, че нe e допустима сигурност, без политическо споразумяване. И това го споделям от десетина години: Израел не може да бъде в сигурност, до момента в който не бъде приета палестинска страна в съседство, която споделя отговорността за сигурността в този район посредством признание на съществуването на страната Израел. (…)

Пак споделям: през днешния ден сме изправени пред драма в Газа. Трябва да дадем незабавни отговори на това, което се случва в Газа, по едно и също време на терористите от Хамас и на популацията, което през днешния ден е задушено. Тези две действителности зависят от филантропичното право, от интернационалните дейности, от директните дейности на Европейския съюз и точно в този момент европейските началници би трябвало да си стегнат куфарите и да отидат на място, с цел да работят, да свидетелстват и да ускорят уреждането на това. Не можем да се настаним в уюта на канцелариите, не можем да се задоволим да се изричаме по радиото и малкия екран. Трябва да действаме!

Инфо: “Франс Ентер ”

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте " Гласове " в Телеграм