Автор: Евгени Генов за ГласовеЗаплатите във Въоръжените сили ще се

Автор: Евгени Генов за " Гласове "

Заплатите във Въоръжените сили ще се покачат сензитивно от 1 януари 2025 година Става дума обаче единствено за униформения състав. Това плануват измененията в Закона за защитата и Въоръжените сили (ЗОВС), признати на първо четене от Народното събрание. Според поправките месечните хонорари на военните ще скочат приблизително с към 30%. Това е по този начин, тъй като депутатите трансформираха радикално механизма за установяване на възнагражденията във войската. Досега те се изчисляваха въз основа на база чак от 2009 година - 380 лева, която се фиксираше годишно в Закона за държавния бюджет и се отнасяше за всички силови структури. От следващата година обаче, плануват промените във военния закон, цифровото изражение въз основата за установяване на месечното заплащане за най-ниската служба ще e цената на междинната работна заплата за страната  за второто тримесечие на всяка предишна година по публични данни на Национален статистически институт. Тя ще се умножава по коефициент  за офицерите не по-малко от 1,2, а за офицерските претенденти, сержантите  и бойците - не по-малко от 1,0. Същият механизъм за пресмятане на заплатите влиза в действие и във вътрешното ведомство от 1 януари 2025 година посредством измененията в Закона за Министерство на вътрешните работи, които  Народно събрание одобри още преди няколко месеца.

Сега е ред на войската. Между двете четения обаче МО внесе мнение с още оферти, които парламентарната комисия по защита би трябвало да гледа през днешния ден или на следващия ден. Струва ми се, че те са дефинирани на правилото, че „ от страна и от съд се желае всичко, пък каквото дадат “. Тоест искаш доста, а колкото получиш, все е нещо. В тях министерството стартира идеята за установяване на заплатите и на цивилните чиновници да е по същия механизъм, както и за униформените. Само че при тях коефициентът за умножение въз основата е различен - за тези с висше обучение не по-малко от 0,8, а със приблизително - не по-малко от 0,6. Коефициентът е по-нисък от този за униформените, само че за сметка на това пък те получават 32% върху главната заплата за работа в системата на МО. Причината за сходно искане е, че в МО са видели  в новия механизъм за пресмятане на армейските възнаграждения  неравнопоставеност сред трите категории личен състав, които ведомството дефинира -  военнослужещи, цивилни чиновници на трудов контракт и цивилни чиновници, назначени по Закона за държавния чиновник.

Точно по този начин. Правилно сте прочели - военните са квалифицирани като личен състав, армията е личен състав. Според МО. Най-отговорната и високорискова специалност, призвана да брани Отечеството, когато се наложи, е личен състав. Военните са длъжни  да рискуват живота си без съмнение. Тяхната  работа е държавна с изключително, особено предопределение. Ето това недоумение на нейната специфичност е в основата на настояванията на ведомството да се изравнят оптимално възнагражденията на служителите с тези на военнослужещите.

По принцип равни заплати се дават, когато се извършват равни отговорности и се носят равни отговорности. Така би следвало да бъде, такава е икономическата логичност. А нито отговорностите, нито отговорностите на военнослужещите са идентични с тези на служителите в защитата, без значение коя категория са и по кой закон са назначени - по Кодекса на труда или по Закона за държавния чиновник. Задълженията на униформения са натоварени с най-високата степен на социална отговорност. Тази да опазиш териториалната целокупност на страната. Неизпълнението на това обвързване се санкционира извънредно сурово, изключително по време на война. А в някои страни дори и разстрелват.

По закон военнослужещият у нас е с лимитирани цивилен права. Общо 13 на брой. Той не може да членува в партия, нито в профсъюз. Няма право на синдикална отбрана (за разлика от МВР), не може да стачкува, отново за разлика от Министерство на вътрешните работи. Забранено му е да има спомагателни приходи от странична активност и може да разчита само на заплатата, която му обезпечава страната, и с нея да храни фамилията си.А никой не го пита стига ли му. Всичко това не се отнася за цивилните служители в защитата. Това, което е неразрешено на военните, за тях е разрешено.

На военнослужещия не се заплащат нощният и изключителният труд. Компенсират се с отмора. Но в значително случаи тя е като да ближеш сладолед през стъкло, защото в бойните елементи има сериозен дефицит на хора и началниците просто не ти дават опция за отплата, защото няма кой да работи. Излишно е да наблягам, че на цивилните чиновници и нощният, и изключителният труд се осребряват. А  когато са на учения и със седмици не се прибират, на командирите и бойците не им се поставя даже и отплата. Полевите занятия и стрелби за тях просто са на ползу роду.

Освен това военнослужещият не си избира къде да служи. Отива там, където го пратят. Ама имал семейство, имал деца -никой не го интересува. Негов си е казусът. В името на дълга пред Отечеството това са детайлности от пейзажа. Да търси работа на дамата и учебно заведение или детска градина за децата – би трябвало да се оправя самичък. Докато граждански чиновник в системата на защитата не може да го мръднеш без негово единодушие, защото  гърба му пазят профсъюзите.

Всички знаем, че кадровата войнишка работа публично е приета за специалност наред с всички останали в страната. Професия боец звучи гордо, нали? Обаче не всички знаят, че българският боец, упражнявайки тази специалност, не може да се пенсионира. Тя просто не му обезпечава право на подобаващ отдих.

Та по тази причина е необяснимо къде и за какво МО вижда неравнопоставеност в трите категории личен състав, към които са причислени и военните. Няма войска освен в НАТО, само че и по света, в която заплатите на униформените и цивилните да са уеднаквени. Иска ми се да бъда свестен вярно.Не съм срещу да се усилят възнагражденията и на цивилните чиновници в системата на защитата. Дори смятам, че е наложително това да се случи. Но методът би трябвало да е различен. Не на правилото за всички да се ползва един механизъм за пресмятане на парите. А съгласно съответните отговорности, отговорности и подготовка. Защото по този начин се залага мина със закъснител, която ще роди рано или късно исблъсъци.По този метод МО няма да пребори най-драстичния проблем сега - този с фрагментите в системата. Незаетите места за униформени в строя са 6000, колкото една бойна бригада.  Докато вакантните щатове за цивилни са единствено 450. Ако се уеднаквят заплатите, ще се откри ли наивник, който ще облече униформата и ще е длъжен 24 часа в денонощието да е разполагаем на службата, в случай че знае, че същите пари може да изкара в казармата и по по-лесен метод. Как мислите? Освен това, с цел да приемеш военнослужещ в строя, би трябвало да го обучаваш, да мине през разнообразни стадии на специфична подготовка. Докато един граждански може и от улицата да го  хванеш, жестоко казано, и да го назначиш в защитата без проблем, стига да е работил същото и в гражданския живот.

Сега максимален апетит в бойните елементи има за лейтенанти взводни командири. Те са техният гръбнак. Но ето какво се получава. За да станеш лейтенант, би трябвало да завършиш Националния боен университет или военно учебно заведение. Срокът на образование е 5 година, при казармен режим. Получаваш тапия за бакалавър, а годините, през които си учил, не ти се признават за трудов стаж. Така лейтенантът започва кариерата си с  0 трудов стаж и лидълска заплата от 1800 лева Кой ще избра да учи 5 година във военно учебно заведение за бакалавър, при изискване че образованието в държавните вузове е 4 година за същата степен и към този момент е гратис (по решение на държавното управление на Промяната).

Какво още желае МО от депутатите? Индивидуалната съществена месечна заплата на държавните чиновници от МО и някои структури, директно подчинени на министъра, да може да надвишава до 50 на 100 оптималния размер на главното месечно заплащане за съответното равнище и степен  на държавните чиновници в другите ведомства. Може да се поспори за целесъобразността на това предложение. Но аз мога да посоча, даже поименно, държавни чиновници от конструкция към министъра на защитата, които би трябвало да се кръстят с признателност пред банкомата, когато отиват да си теглят заплатата. Ако ги махнат, освен че няма да се усети отсъствието им, само че и работата ще стане по-спорна.

МО желае още непрекъснатият секретар на защитата и началникът на защитата да взимат сходни заплати. Не виждам обоснована  логичност в това предложение. Началникът на защитата е четиризвезден военачалник. Той е единствен в страната, различен над него няма. Той носи  отговорността за подготовката и положението на защитата на страната и на Въоръжените сили като цяло. Постоянният секретар е най-висшият админ в МО. На него не са вменени колосалните пълномощия и отговорности, които законът разпорежда на боен №1. В подобен случай за какво е належащо да се изравняват възнагражденията им? Въобще от цялото мнение с оферти на МО, подадени сред двете четения на закона,  прозира неприкрито ухажване на  администрацията на другите равнища в системата на защитата. Интересна е тази причинност - броят на служителите (не изключвам и тези с пагони, само че това е друга дълга тема) пораства в геометрична градация, до момента в който числеността на армейските бойни елементи понижава също в геометрична градация. В момента в администрацията на МО се трудят 831 служители, в това число 212 души Щаб на защитата.Числеността на бойната ни войска, тази, която ще води война на фронта, когато се наложи, а не на Въоръжените ни сили (да вършим разлика сред двете понятия), като изключим некомплекта от 6000 души, е не повече от 22 000 униформени – пехота, Военновъздушни сили и Военноморски сили. По времето на соца общата бройка на МО и на Генщаба не надхвърляше 800 военни. Те ръководеха войска от 120 000. Ето за какво е потребно да се направи обзор на положението на сегашната администрация в МО. Успоредно с това да се желаят повече пари за нея. Защото, очевидец съм, по какъв начин значително служители във ведомството единственото, което ги вълнува, е по кое време ще им подвигат заплатите.

Мисля, че има риск новият механизъм за установяване на възнагражденията на цивилните чиновници да породи нови несправедливости. Подобна на тази, когато второто държавно управление на ГЕРБ в лицето на тогавашния обществен министър Ивайло Калфин позволи на военните, когато се пенсионират,  да останат на работа. Това е наш, български „ принос “ във военната процедура на Алианса. Защото пенсиониран полковник или военачалник да командва бойна част  го няма на никое място по света. Това събитие разклати моралното единение на офицерския корпус и го разедини. Сегашното висше военно и политическо управление на защитата прелестно схваща защо става дума.