Автор: Евгени Генов, ГласовеСледвайте ни вАрмейските медии в България агонизират.

Автор: Евгени Генов, " Гласове " Следвайте ни в

Армейските медии в България агонизират. Умират постепенно, непреклонно и окончателно. Под ледения взор и пред каменното безизразно лице на военния министър Тодор Тагарев. Защото той е над тези неща. Ангажиран най-много да претвори в каузи тествания руски девиз „ Всичко за фронта, всичко за успеха …в Украйна “. Днес е празникът на военните медии,  но Тагарев „ сътвори “ техния реквием. Не ме разбирайте неправилно - те към момента съществуват. И Военният ефирен канал /ВТК/, и в. “Българска войска “ още ги има. Но към този момент не са военно-професионални, каквито би трябвало да са по закон, по предопределение и по съвест. Особено военната малкия екран с издадения ѝ от Съвет за електронни медии лиценз. Там ясно, малко и тъкмо, черно на бяло е написано каква би трябвало да бъде. 

Така за 9 месеца бременност с власт режимът на Тагарев  в лицето на шефа на Информационния център /ИЦ/ на МО Владимир Миленски, някогашен болшевик, офицер от запаса и сегашен пенсионер, постави кръст на военните медии. Превърна ги в политически маши на ръководещата партия за идеологическа обработка и манипулиране на военните. Сякаш  не са жители в униформа и нямат право на лично мнение. Затова ръководещата партия на смяната реши, че би трябвало да мислят по този начин, като мисли тя и нейният боен министър. 

А всичко стартира с мегаломанските персонални упоритости, с цел да го виждат  тези, които би трябвало, на проф. Тодор Тагарев да се изправи като истински Матросов на евроатлантическата амбразура против „ хибридните офанзиви “ на Москва. Затова самоинициативата Тагарева бе непредвидена и светкавична. Без да му мисли доста, той  обяви, че  МО ще образува център за битка с дезинформацията. Разбирай с „ лъжите “ на Кремъл, съгласно неговия настоящ политически инстикт за персонално оцеляване. Няма неприятно, щом това е и публична политика на Европейски Съюз. Но за какво  трябва да го прави МО, не е ясно? Но за сметка на това пък Тагарев знае по какъв начин да блесне пред мощните на деня. Не би ли следвало сходна функционалност, щом е и политика на Европейски Съюз, да се извършва от централен държавен орган, излъчен от държавното управление, след решение на Народното събрание, да речем. Вместо това да прави едно ведомство, откакто е приоритет от национално значение, както се пробва да внушава професорът министър. Става ми смешно, като си показва по какъв начин Тагарев хвърля в багра против съветската агитация в. „ Българска войска “ и ВТК. Срещу да речем близо 62 млн. души в света по публична статистика, а по неофициална 4 пъти повече, гледали изявлението на Путин, обещано за американския публицист Тъкър Карлсън.

А на някогашен болшевик, новопокръстил се в евроатлантик, такива задачки му дай. Та щом го спуснаха за началник на ИЦ на МО, Владимир Миленски запретна ръкави да прави нов организационен устав на центъра. В първия си формален работен ден Миленски събра подчинените си и им сподели: „ Аз от вашата работа нищо не разбирам. “ То е ясно, че нищо не схваща. По това, което родиха неговите напъни да прави нов устав зад заключените порти на кабинета си и без да чуе мнението на колектива. В последна сметка се получи документален миш-маш, нормативен безпорядък, в който никой не знае какво ще работи. Прекалено транспарантно е, че този пенсионер е назначен точно тъй като нищо не схваща, с цел да извърши поръчка. 

В зората на демокрацията имаше боен министър, който след следващата чашка обичаше да се изхвърля, тъй като армията му миришела на комунизъм: „ До майор ще ги купя /младшите офицери - б. а./, след майор ще ги троша /старшите офицери - б. а./. Та въпросният министър в един късен следобяд събра редакцията на вестника, леко почерпен и със запретнати ръкави на копринената си риза, се закани на публицистите: „ Това комунистическо гнездо ще го разбия. “ А мотивът беше чисто информативен. Тогава вестник „ Народна войска “ на интернационалната си страница пусна материал по какъв начин страна от Източния блок, към този момент не помня коя, при съкращенията на армията полагаше огромни грижи за обществената акомодация на някогашните военни към гражданския живот. За разлика от нас. Където след огромните чистки военните сваляха униформите и всеобщо ставаха пазачи и подвигаха бариери. 

Та настоящето  ръководство на МО е от съвсем същата политическа багра, с прочут цветови колорит, на оня министър. Затова не е изненадващо, че в очите на някогашния приятел Миленски  военният вестник и военната телевизия са остарели по форма и наличие медии. И реши по типично болшевишки да ги срине радикално и построи още веднъж. Макар, че Ленин е учил, би трябвало да го знае, всичко скъпо и потребно от остарелия строй да се запази и резервира. Но по този начин е, когато си по-болшевик и от самия Владимир Илич. 

Именно с новия Устройствен устав на ИЦ на МО, който влиза в действие от 1 март т. година, стартира драмата на хората, работещи в него. В персонален, житейски и професионален проект. Нека поясня. Досега центърът бе една съвършено смазана осведомителна машина, която работеше добре и в синхрон за отразяване на военната тема и професионалното израстване на войските. Сега приоритет стана осъществяването на политпоръчки. По прищявката на боса. 
Вестник „ Българска войска “ и военната телевизия са чисто медийни оперативни звена. Работят на терен и публицистите в тях отиват там, където живеят, служат и се образоват по полигоните армейските формирования. Те са непроменяемо до  войниците и техните командири. В работата им няма политика, нито пък  идеология. По скоро нямаше, само че към този момент ще има. Така е решил другарят евроатлантик Миленски.

Ето какво гласи новият Правилник.  Центърът ще се състои от 4 отдела: обмисляне, разбор и мониторинг, реализация и корпоративно обезпечаване. Директорът ще има двама замове - единият ще е по стратегическите резултати, тъкмо по този начин е записано, другият по реализацията. На някой стана ли му  ясно защо става дума? На мен не, още повече пък на работещите в самия инфоцентър. 

Какво се случва сега? Двата отдела – обмисляне и разбор, са чиновнически, а не креативен.  Да оставим настрани, че до момента функционалностите разбор и обмисляне бяха вменени на Пресцентъра на МО, който е методически началник на Информационния център, само че Миленски ги присвои от там. И реши тези два отдела  да ги попълни с настоящи публицисти от вестника и малкия екран. Сега привиква хората един по един и им декларира непосредствено. Без дипломация и преиначаване: „ Не признавам негативен отговор, в случай че не приемеш новото предложение, място във военните медии за теб няма, отиваш на улицата. “ Това е ситуацията. Няма разговор, няма чуване. Дори на наказаните на гибел им дават последна дума. А в инфоцентъра на МО „ изтезанието “ е безпощадна. Казвам го без  преувеличение, тъй като е по този начин. Изгонят ли те по причина, че не приемеш, оставаш  без обезщетение и отиваш на борсата на минимална ставка. Монологът на екскомуниста Миленски с подчинените е в старшински дух - като приказваш с мен, ще мълчиш. 

С „ Молчать! Не рассуждать! “ са  разрешавали човешки ориси в крепостна Русия. Сега се желаят лидерски качества. Иска се умеене да разговаряш интелигентно с хората до теб, да се вслушваш и в техните претекстове, да знаеш по какъв начин да ги убедиш и да не живееш със самочувствието, че си над тях. Че си Господ и вървиш една педя над тротоара - щом министърът ти е пръв другар. А Миленски се пробва да го играе и министър в сянка. Това е направило усещане на всички.

Той ползва и различен метод, с цел да вкара в деяние новото неразбирателство, наречено Устройствен устав на ИЦ на МО. Някой от несъгласните заплашва, че саботират промените му. Други примамва с покачване и високи заплати, изключително в случай че служителят знае компрометиращи обстоятелства. И на открито от засегнатост има риск да стане сладкодумен. В трети случаи пък прибягва до нарушаване на Закона за държавния чиновник. Не може младши специалист да го направиш шеф на отдел, като прескочиш две длъжности. Все едно лейтенант да го покачат непосредствено в звание майор. Но за другаря Миленски всичко е допустимо. За него законите са врата у поле, както е споделил шопът. Или да  направиш шеф на отдела за обмисляне млада дама. По какви критерии е определена, не се знае, както не се знае и какво ще работи самият отдел. Да, симпатична е. Но това задоволително ли е да възнамерява, по новите безумни хрумвания на някогашния болшевик, активността на армейския вестник и военната телевизия? Но за това се желаят качества и най-малкото житейски, професионален и обществен опит. А те се получават с годините, а не с измислени курсове вид еднодневки. Или да речем шефът на отдел „ реализация “, който ще командва вестника и малкия екран. Той би трябвало да е одобрен публицист в сектора. А дали е по този начин? Притежава ли тези качества или има някакви други скрити заложби? Миленски най-добре знае, както и всички в инфоцентъра.

Познавам хората, които работят там. Прекрасни експерти. Наясно съм кой какво може. На значително от тях би завидяла всяка национална медия. Но послушникът на Тагарев е решил да прави от тях служители. Без ръкавели. А става дума за одобрени публицисти във военния сектор. С престиж, с знания,трупани дълги години в тази прекомерно характерна материя, с построени контакти. Решил е да ги смени с голобради стажантчета, неслужили бойци, от факултета по публицистика към СУ. Даже към този момент е сключил и меморандум за съдействие.

Сега тези хора са изправени пред сериозна алтернатива. Изправени са пред моралния избор - да одобряват унижението или да се борят. Знам, че им е мъчно. Едни хранят фамилии, други изплащат заеми. Това е животът - персонални ориси. Но за Тагарев, Миленски и сие „ какво тук значи някаква си персона “, както би възкликнал поетът. Щом би трябвало да изгориш в името на евроатлантизма.

Иначе господин Миленски е забавен „ феномен “. Влюбен в личния си пъп. Честно казано, не мога да го схвана. Защото нямам гения на популярен психоанализатор като Фройд. Взел се е прекомерно насериозно и си е внушил, че е избавител, предназначен да отваря очите на заблудените и да им покаже светлината, че лъжите идват от Изток, а правдата изгрява от Запад. Народът е споделил: дай на елементарен човек власт, с цел да го видиш какво съставлява. На Миленски му я дадоха и той вкара пародийната графа „ Дезинфорадар “ на първа страница в подопечния му вестник, с цел да бори някакви, съществуващи в неговия оплешивяващ ленински лоб, съветски хибридни офанзиви. Ако тази графа е призвана да е рупор на единствената истина, за какво не пусне изказването на военачалник Валери Залужни, досегашен главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна, който украинският президент Володимир Зеленски смъкна от поста преди дни и го удостои със званието „ Герой на Украйна “. В него Залужни приканва бойците да излязат от окопите и да тръгнат против Киев, против режима на Зеленски, с цел да го смъкват от власт и да спасят страната. И споделя намерено, че поради цензурата в личната му татковина е заставен да употребява съветски осведомителни канали за своето послание. А то се върти в мрежата и няма по какъв начин да се скрие. Хората го гледат, не са слепи. Нали се правиш на мъж, Миленски, за какво не го пуснеш? Нали като чуеш думата Украйна и ти се насълзяват очите!

Днес се празнува денят на военните медии в България. На празника обаче има възбрана да не бъдат канени в Централния боен клуб някогашни публицисти, живата история на вестника и малкия екран. Тези, с помощта на чийто непосилен труд през годините към момента ги има. Тях кучетата ги яли. Чувам, че повода била неналичието на пари. Айде бе, а да се назначават украинки на щат, средства се намират. Да бяха споделили - щяхме да си платим чашата вино. 

На незнаещите желая да напомня. След 10 ноември, когато Живков падна от власт, в. “Народна войска “ бе първият измежду всички национални медии, който разгласява изявление с водача на Съюз на демократичните сили доктор Жельо Желев. Тогава хората всеобщо размножаваха вестника на ксерокс и го лепяха по столичните фасади. Целите колони на площад „ Гарибалди “ бяха облепени с изявлението на Желев. Но по това време военните медии се ръководеха от почтени офицери, умни и интелигентни. А не от политически назначени дилетанти.

Но това към този момент  не се помни. Явно същинската история на военните медии, съгласно днешните ръководещи, стартира от 6 юни 2023 година, когато  съветският ученик Тодор Тагарев бе определен за министър на защитата. Не съм пустославен, само че въпреки всичко ще загатна,че имам  зад гърба си близо 46 години журналистическа процедура. От тях 23 година като офицер в системата на военния щемпел. Останалите 50% работех като граждански публицист, отговарящ за  ресор защита и национална сигурност във вестниците „ Стандарт “, „ Труд “, „ Преса “ и „ Телеграф “. Сигурно Тагарев и Миленски, взети дружно, нямат толкоз години офицерска работа. Не се самоизтъквам, като мен са значително сътрудници. Ние сме от армията, която е видяла доста и знае две и двеста. И виждаме с болежка какво се случва сега. Преди дни гледах по една от малките екрани политически спор. Ерудиран и почитан социолог попита риторично: „ Кажете ми една област, в която, откакто ПП-ДБ ръководят страната към този момент девет месеца, няма позволен гаф. “ Отбраната не прави изключение, несъмнено. А военните медии са част от тази система. Рано или късно  Тагарев и Миленски ще си отидат заедно. Това е ясно. Ще е тъпо, тъй като ще оставят след себе си пустота.