Автор: Ерик Гуйер, гл.редактор на Нойе Цюрихер ЦаитунгЕвропа е континент

Автор: Ерик Гуйер, гл.редактор на " Нойе Цюрихер Цаитунг "

Европа е континент на “слънчоглед партията ”. Преди десетилетие европейците се опълчиха на настояването на Америка да влага повече в защитата. Сега не съумяват да вървят в тази посока задоволително бързо. Една след друга следват срещи на върха на водачите от Европейски Съюз.

Както постоянно се случва в Брюксел, упоритостите надвиват над опциите. Плановете за въоръжаване са единствено заявления за планове, само че висшият представител за външните работи Калас побърза да разгласи, че е  ЕС е новата " водеща мощ на свободния свят ".

В Брюксел царува комбинация от грандомания, боязън от Путин и още по-голям боязън от Тръмп. Това не вдъхва доверие.

Въпреки всичкото си старание, Съюзът има съществени проблеми в три области. На първо място, това е зависимостта от Съединени американски щати, която е доста по-голяма, в сравнение с бихме желали да признаем. Пример за това е отбраната на водния път, Червено море и по този метод на Суецкия канал, който е в центъра на Европа, против набези на йеменските хути, които не са нищо повече от терористично дъщерно сдружение на Иран.

Митническият боец Тръмп пази международната търговия

Половината свят се изсмя до гибел, когато стана известно, че публицист е съумял да прочете проектите на Военноморски сили на Съединени американски щати против хутите, тъй като един злощастник в Белия дом е бил усложнен да борави с прелестния свят на куриерската работа Signal. Но нещо друго е доста по-важно.

Съединени американски щати преди малко изпратиха втори самолетоносач в района, " Хари Труман ". Вашингтон има единадесет от тези нуклеарни супер самолетоносачи, плюс девет леки самолетоносача. Те могат да ударят на всички места и към момента имат задоволително запаси за други спешни зони. Ето по какъв начин наподобява един световен водач.

Франция има една нуклеарна пускова установка, Англия две стандартни пускови установки, а Италия две леки пускови установки. Германия, най-голямата комерсиална мощ на континента, няма нищо. Берлин в действителност не се интересува от морската си уязвимост.

Ако европейците трябваше да изпълнят сходна задача в Червено море, всичките им сили щяха да бъдат впрегнати, в случай че въобще можеха да съумеят да се спогодят за взаимно командване. Не по този начин наподобява една водеща международна мощ.

Ако Съединени американски щати не се намесят, Иран може да блокира Червено море безнаказано. Европа обработва по-голямата част от корабния си трафик с Азия и вноса на сила от Персийския залив през Суецкия канал. За Съединени американски щати каналът не е толкоз значим.

Митническият боец Тръмп пази свободната международна търговия. Европа, самопровъзгласилият се бастион на свободната търговия, не е в положение да направи това. Светът не е черно-бял. Европейците ще бъдат подвластни от американския флот още дълго време. Ще минат доста десетилетия, преди самолетоносачът " Конрад Аденауер " да бъде пуснат на вода.

В чат групата на Unlucky Ravens, вицепрезидентът Ванс написа:  " Мразя да нокаутирам Европа още веднъж. " Министърът на защитата Хегсет му отговори: " Споделям вашето пренебрежение към безвъзмездното ползване/към тези, които желаят да употребяват без да плащат/. Жалко е. "

Въпреки това, за разлика от Байдън, Тръмп подреди ефикасни въздушни удари против хутите. Той направи това не от алтруизъм, а тъй като не може да толерира вакуум във властта в Близкия изток. Това би било от изгода единствено за враговете на Америка, на първо място за Китай и Иран.

Американското държавно управление изпитва единствено омерзение към Европа, само че ползите доста постоянно са съвпадащи. Светът не е черно-бял. Стереотипното разделяне на положителни (европейците) и неприятни (американците) покачва моралното его, само че няма необикновен смисъл от позиция на действителната политика.

Ако увеличите мащаба, става явно друго едва място. Европа остава уязвима, даже, в случай че въоръжените й сили се превъоръжават. Това е по този начин, тъй като тя няма естествени естествени граници – за разлика от Америка, която е заобиколена от Атлантическия и Тихия океан. В геополитиката географията е по-важна от диалозите и срещите на върха. Европа се слива със степите на Изтока; даже Средиземно море не образува същинска преграда.

Фланговете са отворени. Англия и Турция се намират там, само че не принадлежат към Европейски Съюз. Като непотопяем самолетоносач, Британските острови охраняват Северния Атлантик и вратата към Балтийско море.

Лондон поддържа военни бази в Средиземно море, Гибралтар и Кипър. Англия към този момент не господства в океаните. Но Кралският флот към момента извършва своята роля в отбраната на трите най-важни европейски морета.

Турският президент Ердоган е също толкоз непредсказуем, колкото и Тръмп. Той купи съветски зенитни ракети, само че затвори Босфора за военните кораби на Кремъл след нахлуването в Украйна. Това е единствената причина, заради която Киев съумява да разбие хватката на московския флот в Черно море.

Ердоган преследва политика на махалото. Още по-важно е, че той не е в неверния лагер. Турция контролира потока от бежанци към Европа. Тя се нарежда като бранител на сунитите и по този метод като съперник на Техеран. В Сирия тя управлява Запада, Америка управлява Изтока, а Израел управлява Юга. След отслабването на Иран тези три страни са преобладаващите сили в Близкия изток.

Брюксел няма какво да каже там – на мекия източен фланг, който дестабилизира Европа с терористи и бежанци и я доставя с сила. За да се укрепят крилата, не е значим Европейски Съюз, а НАТО. Защото тук са забъркани Лондон и Анкара. Без Съединени американски щати обаче съюзът би бил сянка на предходното си аз. Европейците могат да подлагат на критика Тръмп, само че не би трябвало да клеветят НАТО, до момента в който Америка не дръпне щепсела.

Стратегическата самостоятелност на Европа остава неосъществима фантазия

Ако се приближите още по-близо, непосредствено до шума и суетата в Брюксел, ще видите още повече какъв брой безпочвен е ура-патриотизмът. Защото метода на защита на Европа е обект на разлчини несъгласия. Мелони отхвърля европейските миротворци, Орбан отхвърля предоставяне на спомагателна помощ за Киев. Италия и Унгария разчитат на НАТО.

Гърция желае еврооблигации за превъоръжаване, които Германия, като чист вносител-платец,  отхвърля. Испанецът Санчес не харесва цялата посока на развиване. Той желае повече мека мощ и по-малко военна. Той свободно признава, че Украйна не е приоритет за него. По този метод броят на срещите на върха е назад симетричен на резултатите.
Стратегическата самостоятелност също ще остане неосъществима фантазия за дълго време. Държавите от Европейски Съюз внасят по-голямата част от оръжията си от Америка и също по този начин зависят от поддръжката за спътници, зареждане с гориво във въздуха или разследващи служби.

Съединени американски щати са най-големият експортьор на оръжие

Брюксел нямаше да бъде Брюксел, в случай че дребните битки за власт нямаха превес над всичко останало. Фактът, че Европейски Съюз дава хладно рамо на Турция, не е нищо ново. Преди двадесет години всяка вероятност за присъединение беше унищожена и в този момент  се чудят в Европа, за какво Ердоган се цупи от този момент. Би било по-разумно да се употребява НАТО за доближаване. Това не е общественост на полезности, а чисто защитителен съюз. Тук можете да си сътрудничите с ориенталския диктатор, без да си цапате ръцете прекомерно.

Във времена на преобладаваща опасност човек не би трябвало да бъде взискателен към сътрудниците си. Всеки, който подценява правилото от Студената война, евентуално не намира Путин за толкоз рисков.

Междувременно президентът Макрон открива привързаността си към Англия, откакто беше краен съперник и подготвен за „ бракоразвод ” с Англия при Брекзит. Заедно с министър-председателя Стармър той работи по проект за миротворците в Украйна.

Новата обич обаче знае своите граници. Например, Париж подсигурява, че английските оръжейни компании са изключени от стратегия, с която Еврокомисията субсидира доставките на военни материали. Във всеки случай Лондон в никакъв случай няма да заплаши специфичните си връзки с Америка. По-добре е да ти се „ карат ” малко във Вашингтон, в сравнение с да седнеш на масата в Брюксел.

Време разделно е, само че ресурсите са лимитирани. Следователно не е рационално да се комбинира нужното военно подсилване с антиамериканизъм. Съединени американски щати в никакъв случай повече няма да се концентрират върху остарелия континент, както през последните осемдесет години. Това е геополитическа действителност, само че няма причина за суматоха.

Отбраната на Европа зависи от доста фактори. Това продължава да включва Съединени американски щати, само че освен. Ако Европа изиграе ловко своите козове, в последна сметка ще бъде по-сигурна, в сравнение с в предишното, когато всичко, в действителност всичко, висеше на копринената нишка на американската поддръжка.

Превод от немски: " Гласове "