Автор: Емануел Манов, Енергиен експерт Емануел Манов е ръководител департамент

Автор: Емануел Манов, Енергиен специалист

Емануел Манов е началник департамент „ Дългосрочна търговия “ в Енерго-Про Трейдинг (Head of long-term trading). Завършил е бакалавърска компетентност „ Международни връзки “ и магистратура в компетентност „ Устойчиво развиване и ръководство на енергийният бранш “ в Нов български университет. Освен от позицията на деен пазарен участник с директни наблюдения, демонстрира интерес към развиването на пазарите с енергийни запаси, геополитическите и регулаторни провокации пред тях и отражението им в Европа, България и района. Предлагаме неговия коментар за вероятностите и провокациите пред процеса на сливане на енергийните пазари на България и Македония.


На 12-ти април в София бе подписан меморандум за съгласие сред Македонския електропреносен систематичен оператор (МЕПСО), Българска самостоятелна енергийна борса (БНЕБ), енергийната регулаторна комисия на Македония и Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) на България. Меморандумът слага основите за основаването на общ пазар в сегмент „ Ден напред “, който би трябвало да стане действителност до второто тримесечие на 2019 година

Процесът на пазарно обединяване сред двете страни е резултат от приобщаването на Западните Балкани към общия европейски енергиен пазар и поетия ангажимент от страна на страните в този район за либерализация на енергийния им бранш.

Македония няма основана енергийна борса, само че като страна-член на Енергийната общественост е поела ангажимент за обвързване на краткосрочния си енергиен пазар с най-малко една прилежаща страна доникъде на 2018 година Поради неналичието на лична комерсиална платформа за пазарния сегмент „ Ден напред “ в Македония, първичната фаза на плана допуска потреблението на БНЕБ като обща комерсиална платформа за двете страни и основа за общия пазар.

Подписването на Меморандума единствено по себе си е значима стъпка, само че ефикасното й осъществяване допуска спомагателна изясненост в няколко аспекта.

В момента няма ясно избрана единна регулаторна рамка, в която да оперира комерсиалната платформа на БНЕБ след идното обединение на двата пазара, което следва да се обясни. От месец декември 2017 година в България съществува регулаторно обвързване всички производители на сила над 5 MW да търгуват през БНЕБ (в момента се преглежда ново изменение на Закона за енергетиката и Закона за силата от възобновими източници, с което всички призводители на сила над 4 MW ще бъдат задължени да оперират посредством БНЕБ).

На тази база, е нужно да се има поради следното.

При опазване на сегашната обстановка в която посредством БНЕБ, в сходство с българското законодателство, всички производители на електрическа енергия над 5 MW са задължени да търгуват през нея; в същото време в Македония няма сходно регулаторно обвързване. Така би могло да се получи „ деформиране “ на пазара, което в избрани обстановки на нараснало търсене да докара до изкуствено повишение на цените на българската енергийна борса заради неналичието на задоволителна ликвидност и нараснало търсене. Това обаче ще докара до мощна неустойчивост и евентуално закъснение за присъединението на България и Македония към общия районен пазар 4М (Унгария, Румъния,Чехия и Словакия), което се планува да се случи през 2020 година съгласно общата европейска тактика за обединен енергиен европейски пазар. Пазарно обединяване по този метод би представлявало един квази-къплинг (coupling), който няма да действа вярно.

От друга страна, унифицирането на регулаторните рамки ще е основна причина за доста увеличена ликвидност на БНЕБ, което е главен фактор за непоклатимост на цените на свободния пазар и респепективно за по-лесно прекосяване към общият пазар 4М; това обаче също по този начин ще докара и до нараснали финансови разноски на множеството производители заради нуждата от регистрация на борсата.

Наред с тези особености причина за закъснение при основаването на този общ пазар е и съществуването на експортна такса в България, налагана от ЕСО за всеки МВч електрическа енергия експорт от страната.

Реално видяно, с цел да се сътвори единен пазар са нужни няколко съществени предпоставки - регулаторни и механически:

- Необходима е задоволително добре развита инфраструктура (електропроводи), посредством които електроенергийните систематични оператори да ръководят енергийните потоци сред страните до тяхното условно равнене, създавайки по този метод къплинг (coupling) сред пазарите.

- Липса на спомагателни такси за импорт или експорт сред пазарите, с цел да се доближи до пазарна цена сред търсенето и предлаганаето за съответният ден. Поради особеността на енергийната система, за разлика от други типове артикули, електрическата енергия не може да бъде съхранявана и създаденото количество би трябвало да бъде равно на използваното количество сила, което дефинира и цената на борсата за деня. В момента в България съществува такса „ Пренос и достъп “ (експортна такса). Въпреки подписания меморандум и устрема за основаване на общ пазар, ЕСО е декларирал предпочитание през новия регулаторен интервал да се усили цената за транспорт и достъп, както следва:

Цена за транспорт от 8.15 на 11,05 лв/МВч

Цена за достъп от 1.09 на 1,62 лв/МВч.

Това би попречило на заложените цели за пазарно обединяване и би могло да докара до в допълнение фрагментиране и изолирне на България от района и общата Европейска политика за обединен паневропейски енергиен пазар.

Реализирането на Меморандума има съответно практическо и политическо значение и за двете страни, а е и напълно в подтекста на напъните на България за подкрепяне развиването на районния енергиен пазар. Ето за какво всички тези въпроси следва да бъдат прегледани и да получат явен отговор на идната втора среща сред представители на Македония и България, както и пътна карта за идващите стъпки. Според контрактуваното, тази среща би трябвало да се организира до 30 дни от подписването на меморндума в София, на която е допустимо да се обсъдят оптималните разновидности за сходно пазарно обединяване.