Автор: Боян Рашев В навечерието на Срещата за климата в

Автор: Боян Рашев

В навечерието на Срещата за климата в Катовице Европейският съюз си сложи нова амбициозна цел – цялостна декарбонизация на енергийното ползване до 2050 година В съпътстващата тактика излиза наяве, че пътят към нея минава през наложителна тотална електрификация – до 2050 година делът на електрическата енергия в крайното енергийно ползване би трябвало да доближи 53%. Според EURECTRIC този дял би трябвало да бъде най-малко 60%. Защото няма никакво значение, че електричеството е 100% въглеродно-неутрално, в случай че заема дребен дял в крайното ползване, а всичко друго са фосилни горива, нали?

Целите за електрификация не са от през вчерашния ден – от подписването на Конвенцията за климата през 1992 година Европа постоянно е била наясно, че това е единственият вероятен път към мощно понижаване на въглеродните излъчвания. Електрификацията в действителност обгръща две стъпки: а) оптимално навлизане на електропреносната мрежа до всеки потребител и б) заменяне на всеки тип сила в крайното ползване, включително в промишлеността, отоплението и превоза, от електричество.

Електрификацията не е развой, почнал от през вчерашния ден. Първата електроцентрала в Европа стартира работа в Англия през 1881 година, а до края на десетилетието на континента има към този момент към 1000. Малко по малко стартира построяването на електропреносна мрежа и към 1990 година съвсем цяла Европа е електрифицирана, като изключение вършат стеснен брой села в Източна Европа. Електричеството бързо навлиза и в превоза посредством железниците. Въпреки всичко това за 100-те години от 1890 до 1990 година електричеството доближава единствено до 17% от крайното енергийно ползване в Европейски Съюз.

Въпреки всички старания, в интервала 1990-2016 година делът на електричеството в крайното енергийно ползване в Европейски Съюз е повишен едвам до 22%.

В старите страни членки електрификацията въобще не напредва в този интервал – Австрия и Дания да вземем за пример си стоят на равнище 18-19%, Холандия и Белгия също са под 20%. Реално важен растеж има единствено в Източна Европа (България скача от 19% до 26%, Румъния – от 11% до 17%) и Южна Европа (Гърция – от 17% до 28%; Испания – от 19% до 24%). Дължи се на първо място на разширението на електропреносната мрежа и огромния растеж в потреблението на климатици, т.е. няма развой на заменяне на други енергоизточници. Всъщност се случва таман противоположното – превозът, отоплението и изключително промишлеността на континента употребяват релативно все по-малко електричество.

Норвегия е единствената страна в Европа, където електричеството надвишава 50% от крайното ползване. Това се дължи на извънредно ниските цени на производството на хидроенергия, които дават опция за отопление на ток, а парадоксалното е, че цялата работа се финансира с експорт на петрол и газ за Европейски Съюз. Дори и в Норвегия обаче пикът на каузи на електричеството остава през далечната 1992 година (54%), а след сума ти години на наливане на големи дотации и рекордни продажби на електрически автомобили, продажбите на бензин и дизел да вземем за пример към момента не записват важен спад.

Положението придобива пагубен тип, в случай че погледнем изменението единствено в последните 10 години (графика 2).

В интервала 2007-2016 година делът на електричеството в крайното енергийно ползване се е изменил от 21% до 22%. От 2014 година дори има наклонност на постепенно намаляване. Водещи стопански системи като Германия и Англия регистрират спад, което е тъкмо противоположното на фантазиите на бюрократите в Брюксел. Най-напреднала е Швеция, която доближава съвсем 34%, само че даже и там делът на електричеството спада. Как се връзва тази наклонност от действителния живот с имагинерните цели от 53% или 60% за след 30 година?

Отговорът на въпроса „ Защо става по този начин? “ изисква цяла дисертация, по тази причина тук единствено ще отбелязвам главните аргументи, които пречат на електрификацията на енергийното ползване в Европа:

Цената: Как да чакаме растеж на потреблението, когато електричеството в страни като Дания и Германия към този момент коства над 0,30 евро/кВтч? Политиките за поддръжка на ВЕИ костват извънредно доста пари, а колкото по-значимо е проникването им, толкоз по-високи стават общите разноски за балансиране на електроенергийната система.

Измислените заплащания за въглеродни квоти: При цена 25 евро/тон СО2 себестойността на електричеството на лигнитните централи се удвоява. В доста страни това би вдигнало цената на тока още повече. Кой вманиачен ще мине на ток за отопление при подобен сюжет?

Унищожението на електроенергийните компании: Европейските политики и регулации безусловно убиха финансово огромните електроенергийни компании на континента като E.ON, RWE, EDF, Vattenfall.

Електроразпределителните сдружения даже имат сложени цели за енергийна успеваемост на клиентите, т.е. за ограничение на продажбите! Как се връзва това с общата цел за електрификация?

С две думи, получава се по този начин, че напъните за внедряване на ВЕИ в производството на ток в действителност стопират главния мотор на общия развой на декарбонизация – електрификацията на енергийното ползване. И се въртим в затворен кръг, от който няма излаз.

Проблемът напълно не е единствено тук. Делът на електричеството в крайното енергийно ползване на международно равнище е ужасяващо невисок – 9% (виж графиката по-долу, която е измежду дребното включващи обичайна биомаса). Всичко останало е непосредствено изгаряне на някакви въглерод-съдържащи горива. Все още по-голям дял (10%) заемат дори обичайните енергийни източници – дървесина, боклуци от биомаса и изсъхнали скотски изпражнения.

Активисти, политици, лобита и медии непрестанно ни бомбардират с данни какъв брой огромен дял от електричеството към този момент се произвеждал от вятър и слънце и по какъв начин светът можел да се декарбонизира за нула време, в случай че изиска. Не, не може. Причините са доста. Но най-важната е, че делът на електричеството в енергийното ползване е извънредно невисок и се усилва извънредно постепенно, в случай че това въобще се случва. И за това си има аргументи, произлизащи от законите на физиката и стопанската система, които не могат да бъдат преодолени със заклинания.

Европа самонадеяно крачи към края на задънена улица и се пробва да влачи целия останал свят със себе си. Слава Богу, Младият свят от дълго време не слуша Стария континент, а си гони интереса – неизказаната, само че ясно забележима в действителното държание, фантазия на всеки един човек на планетата – безграничен достъп до евтина и надеждна сила, която да подхранва както базовите ни потребности, по този начин и безкрайните ни стремежи.