“Клоун” може да разбърка картите в предизборната кампания
Автор: Алис Перо-Весьор, “Поан”
" Тези клоуни не са аргументите за демократичните рецесии в своите страни, а техните признаци. Когато един народ към този момент не счита елитите си за законни, надеждни и способни да го съставляват, той се обръща към национални и съпричастни фигури.: предприемача Доналд Тръмп, комика Володимир Зеленски, военния Жаир Болсонаро, или провокативния артист Бепе Грило. И също така те се появяват по напълно натурален метод, употребявайки раздразнението на народа и присвоявайки си рецензията на политическия и финансов естаблишмънт. Те не са случайности на историята, а илюстрация на равнището на съмнение към демокрацията в страната ". За книгата си “Изкушението на клоуна” (« La Tentation du clown ») френската политическа журналистка Летисия Крюпа се е срещнала с близо петдесет френски политолози, анкетьори, социолози и политици.
- В книгата си “Изкушението на клоуна” формулирате изненадващата догадка за появяването на тази фигура, която ще “обърка президентските избори”. Кой е този “клоун” и за какво този термин?
- Не съм измислила този термин, който принадлежи на медийно-политическия диалект. Тръмп беше определян като подобен от американската преса още през 2014 г.; Борис Джонсън също беше именуван “Боджо клоуна” от сериозната Военновъздушни сили! Моят смешник е аполитичен персонаж, т.е. той не е професионален политик и не е бил избиран. Със сигурност ще има дейна кариера, с цел да избегне обвиняванията в непросветеност. Но той ще се появи от гражданското общество, като употребява медийното пространство, с цел да утвърди кандидатурата си. Би могъл да бъде доктор - те превзеха телевизионните излъчвания от началото на епидемията - или пък ресторантьор, отпред на недоволни банкрутирали заведения. Във всеки случай той ще се стреми да въплъщава народа и ще твърди, че идва от народа. Неговият профил ще зависи на първо място от положението на Франция в точния миг на появяването му и изключително от равносметката на петгодишния мандат на Еманюел Макрон и ръководството му на здравната рецесия. Но към този момент има място за тази фигура, всички светофари светят зелено.
- Кои са те?
- Преминаваме през рецесия на представителната народна власт. А недоверието на народа към елитите, чийто мащаб разкри още повече епидемията, не стопира да пораства. Социологът Жерал Броне самичък го сподели: в никакъв случай общественият подтекст не е бил толкоз взривоопасен. До такава степен, че слагането на бюлетина “клоун” в урната през 2022 година може да наподобява съвсем обикновено! Политиката се десакрализира. Медиите са подготвени да одобряват тази кандидатура. И към този момент всеки може да претендира за най-висшата служба. Цифровата гражданска война също отстрани пречките. Има смяна на полезностите, при която колкото по-голяма експертиза има човек, толкоз по-малко е доверието в него. Когато Колюш се кандидатира през 1981 година, знаехме, че това е фарс. Тръмп не беше и той въплъщаваше всичко това. Трябва да приемем тази констатация, в противоположен случай ни чака леден душ…
- В книгата си анализирате избирането на Тръмп. Но и това на сходните нему в Украйна, Латинска Америка, Италия… Може ли да се разпространят във Франция?
- Трябва да разберем, че тези клоуни не са аргументите за демократичните рецесии в своите страни, а техните признаци. Когато един народ към този момент не счита елитите си за законни, надеждни и способни да го съставляват, той се обръща към национални и съпричастни фигури: предприемача Доналд Тръмп, комика Володимир Зеленски, военния Жаир Болсонаро, или провокативния артист Бепе Грило. И също така те се появяват по напълно натурален метод, употребявайки раздразнението на народа и присвоявайки си рецензията на политическия и финансов естаблишмънт. Те не са случайности на историята, а илюстрация на равнището на съмнение към демокрацията в страната. Няма причина Франция да бъде пощадена. Фабриката за публично мнение смени мястото си, то към този момент не се основава в политическите партии. Появиха се нови разграничителни линии, които фрагментират обществото - което Жером Фурке от Ifop назовава “архипелази”. Всички ние имаме интерес да разберем тази Франция. Нека си спомним “жълтите жилетки”. Сега вампирясали от епидемията, те демонстрираха едно обществено неразположение и може би въплъщаваха предизвестие! Освен това, макар че към този момент не е окупирала кръговите кръстовища, тази Франция към момента съществува, тя тлее и въплъщава единствено забележимото лице на айсберга. Ще бъде забавно да забележим по какъв начин ще гласоподава през 2022 година
- В книгата си обяснявате, че тя би могла да даде гласа си за “клоун”. Но какъв тъкмо ще бъде профилът на неговия електорат? Има ли шансове този тайнствен претендент?
- Да не забравяме, че Тръмп бе определен от едно американско публично мнение, което медиите не бяха съумели да разпознават! От друга страна, фигурата на “жълтия клоун”, пристигнал, с цел да улови гнева, да го разбере и въплъти, като Жокера, който си отмъщава, откакто е бил ненавиждан, изцяло може да се появи. Това не е виц, в изследванията на Cevipof се появи нова категория, тази на “критичните граждани”, които считат, че политиците не могат да ги схванат, в случай че не живеят като тях, че би трябвало да получават “заплата на служител от категория А и да живеят като народа”. Тази категория обаче гласоподава малко: тя съставлява 25 на 100 от въздържалите си на последните президентски избори и 9 на 100 от белите бюлетини. Но в случай че гласоподава, единствено тя въплъщава 34 на 100 от гласовете.
Да не забравяме, че Тръмп накара негласуващите да отидат до урните. Финалистите на изборите в Тунис през 2019 година, ефирен магнат и професор по конституционно право, затворен по време на акцията, усилиха с 60 на 100 интензивността на втория тур. Тази изборна динамичност демонстрира, че извънсистемните претенденти могат да съживят политическия живот. Във Франция Фондацията за политическа иновация разкри предишния октомври, че 79 на 100 от гласоподавателите обмислят антисистемен избор през 2022 година
- Пишете, че “клоунът” би могъл да се появи на финалната права на президентските избори, без да прави акция. Възможна ли е кандидатура при тези условия?
- Популярният артист Володимир Зеленски сервира огромна изненада! Появил се изведнъж три месеца преди украинските избори, той завоюва със 77 на 100 от гласовете. Украйна - която го гледаше в ефирен сериал, до момента в който той беше в акция - беше подготвена за този избор. Посланията на претендента бяха опростени и опорни. От Жан-Мари Бигар или военачалник Дьо Вилие, минавайки през Мишел Онфре или Венсан Лендон, десетината профила, чийто електорален капацитет тествах, също се радват на към този момент съществуваща известност. И даже да няма такава, през днешния ден известността се придобива доста бързо с помощта на обществените мрежи - главният достъп до информация за 40 на 100 от французите. В Италия Бепе Грило заложи цялата си акция на мрежата и получи 25 на 100 от гласовете на парламентарните избори през 2013 година, като трета политическа мощ в страната. Тази поява на претендент в последната минута би трябвало да се одобри съществено във Франция.
- Не играе ли рискова игра Еманюел Макрон?
- Тези създания могат да се еманципират и да се изплъзнат на своя създател. “Политическият Франкенщайн е залог с висок риск”, както споделя Гаспар Ганцер, някогашен консултант по връзките на Франсоа Оланд. Защото сюжетът не се развива “почти в никакъв случай съгласно предвиденото”. Освен това основаването на политически артефакт оказва въздействие върху действителността. Социалните науки назовават това “ефекта Отело”. Доведена до прекаленост и раздута от медийното ехтене, фикцията може да въздейства върху действителността и да разшири полето на вероятното - като да накара публичното мнение да одобри един “клоун”. Отговорността на медиите в това отношение ще бъде голяма. Но не трябва да подценяваме нито една опция, да не презираме нито една кандидатура, защото всяка една ни разрешава да разберем нашата ера. След едногодишно изследване мога да удостоверя, че всички хипотези са на масата, само че ще се въздържа да върша прогнози! Това, в което съм сигурна, е, че изборите през 2022 година ще бъдат най-непредсказуемите до момента. Служител в Елисейския замък ми го показа апропо със следните думи: “2022-а ще бъде великански политически Нетфликс!”.
Със съкращения
Превод от френски:
" Тези клоуни не са аргументите за демократичните рецесии в своите страни, а техните признаци. Когато един народ към този момент не счита елитите си за законни, надеждни и способни да го съставляват, той се обръща към национални и съпричастни фигури.: предприемача Доналд Тръмп, комика Володимир Зеленски, военния Жаир Болсонаро, или провокативния артист Бепе Грило. И също така те се появяват по напълно натурален метод, употребявайки раздразнението на народа и присвоявайки си рецензията на политическия и финансов естаблишмънт. Те не са случайности на историята, а илюстрация на равнището на съмнение към демокрацията в страната ". За книгата си “Изкушението на клоуна” (« La Tentation du clown ») френската политическа журналистка Летисия Крюпа се е срещнала с близо петдесет френски политолози, анкетьори, социолози и политици.
- В книгата си “Изкушението на клоуна” формулирате изненадващата догадка за появяването на тази фигура, която ще “обърка президентските избори”. Кой е този “клоун” и за какво този термин?
- Не съм измислила този термин, който принадлежи на медийно-политическия диалект. Тръмп беше определян като подобен от американската преса още през 2014 г.; Борис Джонсън също беше именуван “Боджо клоуна” от сериозната Военновъздушни сили! Моят смешник е аполитичен персонаж, т.е. той не е професионален политик и не е бил избиран. Със сигурност ще има дейна кариера, с цел да избегне обвиняванията в непросветеност. Но той ще се появи от гражданското общество, като употребява медийното пространство, с цел да утвърди кандидатурата си. Би могъл да бъде доктор - те превзеха телевизионните излъчвания от началото на епидемията - или пък ресторантьор, отпред на недоволни банкрутирали заведения. Във всеки случай той ще се стреми да въплъщава народа и ще твърди, че идва от народа. Неговият профил ще зависи на първо място от положението на Франция в точния миг на появяването му и изключително от равносметката на петгодишния мандат на Еманюел Макрон и ръководството му на здравната рецесия. Но към този момент има място за тази фигура, всички светофари светят зелено.
- Кои са те?
- Преминаваме през рецесия на представителната народна власт. А недоверието на народа към елитите, чийто мащаб разкри още повече епидемията, не стопира да пораства. Социологът Жерал Броне самичък го сподели: в никакъв случай общественият подтекст не е бил толкоз взривоопасен. До такава степен, че слагането на бюлетина “клоун” в урната през 2022 година може да наподобява съвсем обикновено! Политиката се десакрализира. Медиите са подготвени да одобряват тази кандидатура. И към този момент всеки може да претендира за най-висшата служба. Цифровата гражданска война също отстрани пречките. Има смяна на полезностите, при която колкото по-голяма експертиза има човек, толкоз по-малко е доверието в него. Когато Колюш се кандидатира през 1981 година, знаехме, че това е фарс. Тръмп не беше и той въплъщаваше всичко това. Трябва да приемем тази констатация, в противоположен случай ни чака леден душ…
- В книгата си анализирате избирането на Тръмп. Но и това на сходните нему в Украйна, Латинска Америка, Италия… Може ли да се разпространят във Франция?
- Трябва да разберем, че тези клоуни не са аргументите за демократичните рецесии в своите страни, а техните признаци. Когато един народ към този момент не счита елитите си за законни, надеждни и способни да го съставляват, той се обръща към национални и съпричастни фигури: предприемача Доналд Тръмп, комика Володимир Зеленски, военния Жаир Болсонаро, или провокативния артист Бепе Грило. И също така те се появяват по напълно натурален метод, употребявайки раздразнението на народа и присвоявайки си рецензията на политическия и финансов естаблишмънт. Те не са случайности на историята, а илюстрация на равнището на съмнение към демокрацията в страната. Няма причина Франция да бъде пощадена. Фабриката за публично мнение смени мястото си, то към този момент не се основава в политическите партии. Появиха се нови разграничителни линии, които фрагментират обществото - което Жером Фурке от Ifop назовава “архипелази”. Всички ние имаме интерес да разберем тази Франция. Нека си спомним “жълтите жилетки”. Сега вампирясали от епидемията, те демонстрираха едно обществено неразположение и може би въплъщаваха предизвестие! Освен това, макар че към този момент не е окупирала кръговите кръстовища, тази Франция към момента съществува, тя тлее и въплъщава единствено забележимото лице на айсберга. Ще бъде забавно да забележим по какъв начин ще гласоподава през 2022 година
- В книгата си обяснявате, че тя би могла да даде гласа си за “клоун”. Но какъв тъкмо ще бъде профилът на неговия електорат? Има ли шансове този тайнствен претендент?
- Да не забравяме, че Тръмп бе определен от едно американско публично мнение, което медиите не бяха съумели да разпознават! От друга страна, фигурата на “жълтия клоун”, пристигнал, с цел да улови гнева, да го разбере и въплъти, като Жокера, който си отмъщава, откакто е бил ненавиждан, изцяло може да се появи. Това не е виц, в изследванията на Cevipof се появи нова категория, тази на “критичните граждани”, които считат, че политиците не могат да ги схванат, в случай че не живеят като тях, че би трябвало да получават “заплата на служител от категория А и да живеят като народа”. Тази категория обаче гласоподава малко: тя съставлява 25 на 100 от въздържалите си на последните президентски избори и 9 на 100 от белите бюлетини. Но в случай че гласоподава, единствено тя въплъщава 34 на 100 от гласовете.
Да не забравяме, че Тръмп накара негласуващите да отидат до урните. Финалистите на изборите в Тунис през 2019 година, ефирен магнат и професор по конституционно право, затворен по време на акцията, усилиха с 60 на 100 интензивността на втория тур. Тази изборна динамичност демонстрира, че извънсистемните претенденти могат да съживят политическия живот. Във Франция Фондацията за политическа иновация разкри предишния октомври, че 79 на 100 от гласоподавателите обмислят антисистемен избор през 2022 година
- Пишете, че “клоунът” би могъл да се появи на финалната права на президентските избори, без да прави акция. Възможна ли е кандидатура при тези условия?
- Популярният артист Володимир Зеленски сервира огромна изненада! Появил се изведнъж три месеца преди украинските избори, той завоюва със 77 на 100 от гласовете. Украйна - която го гледаше в ефирен сериал, до момента в който той беше в акция - беше подготвена за този избор. Посланията на претендента бяха опростени и опорни. От Жан-Мари Бигар или военачалник Дьо Вилие, минавайки през Мишел Онфре или Венсан Лендон, десетината профила, чийто електорален капацитет тествах, също се радват на към този момент съществуваща известност. И даже да няма такава, през днешния ден известността се придобива доста бързо с помощта на обществените мрежи - главният достъп до информация за 40 на 100 от французите. В Италия Бепе Грило заложи цялата си акция на мрежата и получи 25 на 100 от гласовете на парламентарните избори през 2013 година, като трета политическа мощ в страната. Тази поява на претендент в последната минута би трябвало да се одобри съществено във Франция.
- Не играе ли рискова игра Еманюел Макрон?
- Тези създания могат да се еманципират и да се изплъзнат на своя създател. “Политическият Франкенщайн е залог с висок риск”, както споделя Гаспар Ганцер, някогашен консултант по връзките на Франсоа Оланд. Защото сюжетът не се развива “почти в никакъв случай съгласно предвиденото”. Освен това основаването на политически артефакт оказва въздействие върху действителността. Социалните науки назовават това “ефекта Отело”. Доведена до прекаленост и раздута от медийното ехтене, фикцията може да въздейства върху действителността и да разшири полето на вероятното - като да накара публичното мнение да одобри един “клоун”. Отговорността на медиите в това отношение ще бъде голяма. Но не трябва да подценяваме нито една опция, да не презираме нито една кандидатура, защото всяка една ни разрешава да разберем нашата ера. След едногодишно изследване мога да удостоверя, че всички хипотези са на масата, само че ще се въздържа да върша прогнози! Това, в което съм сигурна, е, че изборите през 2022 година ще бъдат най-непредсказуемите до момента. Служител в Елисейския замък ми го показа апропо със следните думи: “2022-а ще бъде великански политически Нетфликс!”.
Със съкращения
Превод от френски:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ