Автоматичното стартиране на приложенията в Windows може да е под

Автоматичното пускане на приложенията в Windows може да е под цялостния надзор на потребителя (снимка: CC0 Public Domain)

Когато Windows се започва, освен операционната система се зарежда в паметта. Различни други приложения, принадлежности и услуги също се започват, тъй като са конфигурирани да потеглят автоматизирано дружно с с Windows. И според от това какво е конфигурирано, доста от тях може да се започват без знанието или единодушието на потребителя.

Понякога това може да бъде доста потребно, да вземем за пример тъй като човек няма да се тормози, че ще не помни да започва нещо значимо. Искаме да сме спокойни, че нашият антивирусен програмен продукт работи постоянно, нали? Или че нашият медиен сървър или програмен продукт за архивиране е постоянно наличен? Те могат да потеглят автоматизирано при зареждането на операционната система.

От друга страна, защото прибавяме от ден на ден и повече приложения към компютъра си, доста от тях може да са настроени „ по дифолт “ да се започват автоматизирано с Windows. А това значи, че е нужно повече време операционната система да стане подготвена за потребление. Освен това ще има по-голям брой непрекъснато работещи стратегии във фонов режим, заемащи скъпи систематични запаси – процесорна мощност, памет.

Добрата вест е, че Windows дава на потребителите много добър надзор върху това какви и кои приложения да се започват със самата операционна система. Затова можем да рационализирате листата. Така ще сме спокойни, че са включени единствено значимите принадлежности и не се хабят скъпи систематични запаси.

Какво потегля автоматизирано?

На първо място би трябвало да знаем с какво си имаме работа. Достатъчно е да рестартираме Windows и откакто влезем, да дадем на компютъра си няколко минути, с цел да се зареди всичко. След това към този момент можем да надникнем в листата кои приложения са стартирани автоматизирано.

Най-лесно това се вижда в лентата на дилемите и в систематичната област (долу в долния десен ъгъл, до часовника). Можем да потърсим дребната стрелка, сочеща нагоре; в случай че кликнем върху нея, ще си отворим малко меню с всички заредени приложения, чиито икони не се побират в лентата със дилемите.

Сега можем да узнаем с взор в систематичната област кои приложения са стартирани с Windows.

За по-подробен взор върху това, което работи на компютъра, можем да кликнем с десния бутон върху което и да е празно място от лентата със дилемите и изберем „ Диспечер на дилемите “. В раздела „ Процеси “, в горната част, се виждат главните приложения (всички, които се извършват в момента), като фоновите процеси са изброени изпод.

Фоновите процеси са свързани с обработката на задания като търсене на хардуерни съставни елементи или ръководство на синхронизирането на файлове. Затова не е наложително това да са приложения с потребителски интерфейс.
още по темата
Видими са и редица процеси на Windows, които ръководят работата на операционната система. Тук можем да срещнем неща като Desktop Window Manager и група с надпис Service Host (те зареждат библиотеките, които Windows би трябвало да изпълнява), наред с други. Обичайно не е нужно потребителят да се намесва в тези процеси, тъй че можем да ги оставим на мира.

Вдясно на всеки посочен развой диспечерът на дилемите демонстрира настоящите условия към хардуерните запаси: процесора, RAM, диска и мрежовата връзка. Това може да ни помогне да преценим на кои приложения желаеме да разгадаем да се започват с Windows и кои избираме да стартираме ръчно. Например, в случай че дадена стратегия употребява доста систематични запаси, може би е по-добре тя да не се започва автоматизирано при всяко зареждане на Windows, а да си я пускаме ръчно единствено тогава, когато в действителност планираме да работим интензивно с нея.

Не е нужно да се тормозим, в случай че не разпознаваме всичко в листата с фонови процеси; те всекидневно не вървят като елементарна софтуерна стратегия (като Dropbox или Photoshop), прикрепена към името си. Едно бързо търсене в мрежата за името на процеса би трябвало да е задоволително, с цел да узнаем какво съставлява и каква е работата му в компютъра.

В подраздела „ Ефективност “ вляво можем да забележим условията, сложени сега от обещано приложение към компютъра под Windows.

В раздела „ История на приложенията “ можем да забележим исторически данни за потреблението на запаси: процесорното време, употребявано от обещано приложение, потреблението на мрежата и други през последния месец.

Промяна на настройките за автоматизирано зареждане

Сега, когато към този момент сме наясно с какво си имаме работа, можем да стартираме да вършим някои промени.

Първото място, от което можем да стартираме, са самите приложения . Подходът, който следва да предприемем, варира според от програмата.

При някои приложения просто би трябвало да кликнем с десния бутон върху иконата на програмата в систематичната област и ще намерим опцията приложението да се започва автоматизирано или да не се започва с Windows.

При други приложения ще би трябвало да се разровим по-надълбоко в настройките му, с цел да намерим опцията, от която се нуждаем, с цел да определим дали да се започва автоматизирано с Windows или не.

Важно е да знаем, че значително стратегии оферират алтернатива „ пускане с минимизиране “. Това е добър междинен вид, в случай че желаеме програмата да е постоянно налична, само че да не я виждаме, до момента в който не ни потрябва. И, несъмнено, методът е съответен, в случай че приложението не употребява прекалено много запаси.

При трети приложения се постанова да прибегнем до диспечера на дилемите , с цел да променим настройките за автоматизирано пускане. Ето какви са стъпките:

За да възстановим автоматизирания старт, когато пожелаем, просто следва да сторим противоположното – да кликнем с десния бутон върху него и да изберем активиране.

Докато сме на страницата с приложения за пускане, бихме могли и да надникнем в колоната за влияние при пускане. Тя демонстрира количеството запаси на дадения компютър, които приложението употребява. Ако компютърът се бави при зареждане или при непрекъсната работа, то изключването на приложения, които имат огромно влияние, би могло да ни е от изгода.

Всички тези стъпки не отстраняват програмата, не я деинсталират – тя си остава в старт-менюто и са налице нейните директни пътища за пускане на работния плот. Може да се започва както нормално.