Марс Риконисънс Орбитър засне марсохода Опортюнити за пръв път след праховата буря
Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Марс Риконисънс Орбитър ” съумя да снима марсохода “Опортюнити ” на 20-ти септември. Околността е към момента много прашна – коефициентът тау, който е индикатор за атмосферното запрашаване, продължава да е към 1.3. През месец май естествените стойности на тау бяха сред 0.5 и 0.7.
Освен това се вижда, че слънчевите панели са покрити от прахуляк, което сигурно затруднява способността на марсохода да се свърже със Земята. На питане от админа на уеб страницата, направено в Туиър към Майк Сийбърт, някогашен началник на плана към НАСА, той отговори, че би следвало “Опортюнити ” да може към момента да презарежда батериите си, даже и с прахуляк по него – въпреки че ще е бавничко. Въпросът е каква е моментната електрическа мощ, генерирана от слънчевите панели. Това е лимитиращият фактор, който дефинира какъв брой време “Опортюнити ” би могъл да стои безсънен и да комуникира със Земята, преди още веднъж да се самоизключи.
Ако приемем, че на борда на “Опортюнити ” няма основна щета на сериозните съставни елементи, има три благоприятни условия за повреда, породени от праховата стихия на Марс. В случай че запрашаването е извънредно огромно, марсоходът първо навлиза в така наречен “нискоенергийна повреда ” – при този сюжет “Опортюнити ” изключва всички бордови системи с изключение на систематичния часовник – включително информационните системи, които изразходват доста ток. Понеже “Опортюнити ” не е бил в контакт със Земята от 10-ти юни, сигурно се е случила и така наречен “ъплос повреда ”. В неявяване на постъпващ радиосигнал бордовата стратегия на “Опортюнити ” би го предиздвикала да си намерения, че има щета в информационните системи и по този начин той би комуникирал със Земята единствено през избрани препрограмирани часови шпации.
Но същинско главоболие за наземните екипи ще е, в случай че бурята на Марс е била толкоз неприятна, че “Опортюнити ” не е могъл да генерира повече от 22 ватчаса за денонощие. Тогава електрическата енергия няма да стигне даже за поддръжката на работата на систематичния часовник. “Опортюнити ” просто би не запомнил кое време на денонощието е и вероятно би се ориентирал за това по постъпващата електрическа енергия от слънчевите панели (които в този момент са с изключение на всичко друго и прашни). При повреда на систематичния часовник “Опортюнити ” ще се свързва със Земята въз основата на инцидентни шпации, които са мъчно предсказуеми – да вземем за пример през даден ден наземните оператори могат да получат радиосигнал, само че в продължение на идващите няколко дълги дни радиозатишието да продължава.
Сега остава да се надяваме, че хардуерът на “Опортюнити ” е в положително положение даже и след бурята… както и да се появи вятър, който да издуха праха от слънчевите панели. Сезонни ветрове духат на Марс и тази година чакаме това да се случи около ноември.
Напомням на читателите, че “Опортюнити ” работи на Марс от зимата на 2004-та година. Първоначално планиран за 90-дневна работа на Марс, той работи в продължение на близо десетилетие и половина. Никога не е бил предвиждан да претърпява прахови стихии и в случай че успее да се разсъни, ще е същинско знамение. Въпреки това продължаваме да чакаме и да се надяваме.
За повече информация: НАСА
