Автоматичната лунна станция на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър, която е

Автоматичната лунна станция на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър ”, която е в орбита към Луната и продължава да работи до ден сегашен, направи изненадващо изобретение. Оказва се, че естественият ни сателит е бомбардиран от метеороиди доста по-често, в сравнение с предсказваха досегашните модели. Нещо повече – регионите от лунната повърхнина, които се смятат за геологично млади, евентуално са даже още по-млади спрямо предходните преценки.

Откритието има последствия за бъдещи задачи, които ще включват монтирането на дълготрайна екипировка на Луната или градежа на обитаеми лунни бази. Въпреки че шансът за непосредствено попадение на метеороид върху тях остава дребен, има спомагателен риск от вторично попаднали парчета от случили се наоколо конфликти. Поради това бъдещите лунни бази и останалата екипировка ще би трябвало да са с по-здрава структура.

“Преди изстрелването на “Лунър Риконисънс Орбитър ” се смяташе, че при разбъркването на лунния реголит (почва) от метеороидни удари отнемаше милиони години, с цел да се преобърне цялата повърхнина до дълбочина два сантиметра ”, оповестява Емерсън Спайърър от университета Аризона. “Нови фотоси от камерата на “Лунър Риконисънс Орбитър ” разкриват дребни промени, които прекатурват повърхността доста по-бързо, в сравнение с се смяташе преди ”. Спайърър е водещ създател на новото изследване, което бе оповестено в научното списание “Нейчър ” на 13 октомври.

Всичко това значи че стъпковите отпечатъци, оставени от астронавтите на Луната в границите на стратегия “Аполо ” ще изчезнат след десетки хиляди години, а не след милиони.

Напомням на читателите, че НАСА изстреля “Лунър Риконисънс Орбитър ” през 2009 година и от този момент работи до ден сегашен като неестествен сателит на Луната. Автоматичната станция е в положение да прави фотоси на едни и същи региони през разнообразни интервали от време. Така учените откриват, че в границите на задачата са се формирали над 200 нови кратера с диаметър сред 3 и 43 метра.

Понеже кратерите се натрупват с течение на времето, един от методите, по които може да се разбере възрастта на обещано небесно тяло, е те да се сметнат – повърхнина, която е покрита с повече кратери е като цяло по-стара от повърхнина, покрита с по-малко кратери. Анализирайки броя, размера, разпределението и времето сред всяка двойка фотоси “преди ” и “след ”, направени от “Лунър Риконисънс Орбитър ”, екипът е съумял да сметне актуалната скорост на кратерообразуване на Луната.

Освен откритието на нови кратери екипът е съумял да откри и над 47 000 дребни промени в повърхността, които могат да се нарекат нагледно “петна ”. Подобни “петна ” евентуално се получават от дребни удари. Има плътни скупчвания на “петна ” към нови ударни обединения, което е индикатор, че “петната ” са вторично разследване от изхвърлен от първичните удари материал, който попада на друго място.

Изводите на екипа са, че 99% от повърхността на Луната ще бъде преобърната напълно след 81 000 години с помощта на образуването на “петна ”. Тази скорост е 100 пъти по-голяма спрямо това, което предвиждаха предишни модели, които отчитаха единствено конфликтите с микрометеороиди, само че изцяло пренебрегнаха вторичните удари и появяването на “петна ”.

За повече информация: НАСА