Автобиографията на Робърт Айгър - дългогодишен президент на Уолт Дисни,

...
Автобиографията на Робърт Айгър - дългогодишен президент на Уолт Дисни,
Коментари Харесай

От кухнята на "Уолт Дисни"

Автобиографията на Робърт Айгър - дълготраен президент на " Уолт Дисни ", излезе и на български, заяви издателство Hybrid Books. Тя е озаглавена " Моето най-велико премеждие. Уроците, които научих за 15-те си години като изпълнителен шеф на " Уолт Дисни Къмпани " и се предлага с меки и с твърди корици.

За издателство Hybrid Books автобиографията на Робърт Айгър дава отговор на въпросите, които всеки младеж си задава - по какъв начин да пробия, по какъв начин да съумея, по какъв начин да се задържа на върха.

Робърт Айгър (70) оглавява най-известната медийна и кино компания в света през 2005 година По време на 15-годишния си мандат като основен изпълнителен шеф той уголемява листата на интелектуалната благосъстоятелност на компанията и наличието й на интернационалните пазари.

" Печалбата на " Уолт Дисни Къмпани " се усили четирикратно от 2.5 милиарда $ през 2005 година до 10.4 милиарда $ през 2019 година Пазарната капитализация скочи от 48 милиарда $ до 230 милиарда $. Тези достижения трансфораха Айгър в един от най-уважаваните (и добре платени) корпоративни шефове на земята ", отбелязва " Капитал ".

Под управление Айгър " Дисни " придобива " Пиксар " през 2006 година, " Марвел " през 2009 година, " Лукас филм " през 2012 година, и развлекателните активи на " Туенти фърст сенчъри Фокс " през 2019 година Негова е заслугата и за разширението на парковете " Дисниленд " в Източна Азия (Хонг Конг и Шанхай). Той е движещата мощ зад възобновяването на анимационното студио на " Дисни ".

Из " Моето най-велико премеждие " от Робърт Айгър
 Моето най-велико премеждие (меки корици)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Графикът ми в дните, предшестващи откриването на парка, бе написан с акуратност до минута: водех хора на обиколки, давах изявленията и присъствах на подготовки, с цел да изгладя финалните линии на формалната церемония; давах обеди и вечери, срещах се с акционери, снабдители и членове на нашия борд; тържествено открих едно от крилата на детската болница в Шанхай; репетирах късата си тирада, част от която беше на мандарин.

Имаше няколко къси интервала, през които по разписание трябваше да ме гримират, да се преоблека или да хапна нещо небрежно. В сряда сутринта водех на обиколка към стотина VIP персони. Сред тях бяха Джери Брукхаймър и Джордж Лукас. Някои от директните ми подчинени бяха там дружно със фамилиите си. Съпругата ми Уилоу и децата ни - също. Всички бяха екипирани със слушалки, а аз говорех в дребен микрофон, до момента в който ги водех из парка.

Спомням си тъкмо къде бяхме - сред " Островът на приключенията " и " Пиратският залив ", - когато Боб Чапек се приближи и ме дръпна встрани. Предположих, че желае да ми заяви още вести от следствието на стрелбата, по тази причина се наведох по-близо до него, с цел да го слушам единствено аз.

- Имало е нахлуване на алигатор в Орландо - прошепна ми Боб. - Алигатор е нападнал малко дете. Момче.

Бяхме заобиколени от хора, по тази причина потиснах обземащия ме боязън, до момента в който Боб ми разказваше това, което му бе известно. Нападението станало в хотел " Гранд Флоридиан Ризорт " към осем и половина вечерта. В Шанхай беше 10 и половина сутринта, тъй че очевидно бе станало преди два часа.

- Не знаем по какъв начин е детето - рече Боб.

Инстинктивно започнах да се апелирам момчето да е оживяло. И тогава взех да трансферирам историята в мислите си. Това случвало ли се бе преди? За четиресетте години от съществуването на парка, доколкото знаех, нямаше случаи на нападнати посетители. Представях си местопроизшествието. Боб ми беше споделил, че сцената се е разиграла на плажа на курорта.

 Моето най-велико премеждие (твърди корици)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Бях отсядал неведнъж в " Гранд Флоридиан " и добре познавах този плаж. Имаше лагуна, само че в никакъв случай не бях виждал някой да плува в нея. Чакай малко, не беше тъкмо по този начин! Изведнъж в съзнанието ми изникна обликът на мъж, който плува, с цел да вземе балона, изтърван от детето му. Беше се случило преди към пет години.

Спомних си по какъв начин го снимах, до момента в който плуваше към брега с балон в ръката, и по какъв начин се засмях, като си помислих на какво са способни родителите, когато става въпрос за децата им. Приключих с обиколката и зачаках вести.

Има си протокол по отношение на това, което стига до мен, и другите проблеми, за които дават отговор други хора, по тази причина екипът ми изчакваше, преди да ми заяви каквото и да било, до момента в който не са изцяло уверени в точността на сведенията си. (За тяхно отегчение аз от време на време ги мъмря, че не ми рапортуват задоволително бързо неприятните вести.) Този път всичко доближи до мен стремително, но аз обезверено се нуждаех от спомагателна информация.

Джордж Калогридис, който пратихме назад в Щатите незабавно след стрелбата в нощния клуб, дойде почти по време на нападението и незабавно се захвана за работа, като ни предаваше информация в мига, в който изникнеше нещо ново. Скоро разбрах, че детето е изчезнало. Спасителите не бяха съумели да открият тялото. Момчето се споделяше Лейн Грейвс.

Беше на две години. Семейството му бе отседнало в " Гранд Флоридиан " и бе слязло до плажа за плануваната киновечер. Прожекцията била анулирана поради светкавици, но те, дружно с още няколко фамилии, решили да останат и да пуснат децата да си поиграят. Лейн взел една кофичка и отишъл досами водата, с цел да я изпълни.

Здрачавало се и алигаторът явно бил излязъл покрай повърхността, на плиткото, с цел да се храни. Сграбчил момчето и го завлякъл под водата. Джордж ми заяви, че семейство Грейвс били пристигнали в " Дисниуърлд " от Небраска. Към тях би прикован спешен екип. Познавах неколцина от членовете му. Вършеха си работата съвършено, по тази причина бях признателен, че са там, единствено че сигурно това щеше да тества опциите им до пределни граници.

Същата нощ бе плануван концертът за откриването в Шанхай - оркестър от петстотин души плюс световноизвестния пианист Лан Лан, както и значително от най-тачените композитори, артисти и музиканти в Китай. Преди концерта бях провел вечеря за група китайски публични лица и гостуващи VIP персони. Направих всичко по силите си, с цел да се съсредоточа върху отговорностите си, само че съзнанието ми непрекъснато се връщаше към семейство Грейвс в Орландо. Мисълта, че бяха пристигнали не къде да е, а точно в " Дисниуърлд " и точно там бяха претърпели сходна немислима покруса, надделяваше над всички останали.

Церемонията по откриването бе вечерта в четвъртък, 16 юни. Събудих се в четири сутринта и направих къса подготовка, с цел да се освежа, след което слязох до фоайето на нашия етаж и се срещнах със Зеня Мука, ръководителя на Отдела по връзки. Двамата с нея работехме дружно към този момент над 10 години. Беше до мен и в положително, и в неприятно. Силна е, постоянно ми споделя право в очите по кое време и къде съгласно нея съм сбъркал и постоянно приема ползите на компанията драговолно.

Новината към този момент се бе популяризирала стремително, а желаех позицията ни да бъде обявена персонално от мен. Неведнъж бях ставал очевидец по какъв начин другите компании при положение на рецесия оставят представителя да бъде публично " лице и глас ". Подобна тактика постоянно ми се е коствала коравосърдечна и до известна степен малодушна. Корпоративната система постоянно работи по този начин, че да изолира и отбрани изпълнителния шеф, от време на време от неточности, само че аз бях твърдо решен да не позволявам тази неточност. Казах на Зеня, че желая да направя изказване, и тя незабавно се съгласи, че по този начин е вярно.

Твърде малко от нещата, които може да кажеш, имат смисъл в моменти като този. Ала двамата със Зеня седяхме в това предверие и аз є диктувах възприятията си колкото можех по-искрено. Говорех за това - какво е да си татко и дядо и по какъв начин това ми дава опция да съзнавам какъв брой голяма е неописуемата болежка на фамилията. Петнайсет минути след диалога ни изказването към този момент бе оповестено. Върнах се в стаята си, с цел да се приготвя за откриването. Уилоу към този момент беше станала, а момчетата ми още спяха. Явно обаче не бях в положение да свърша това, което трябваше, и след няколко минути още веднъж се обадих на Зеня. Когато подвигна телефона, й споделих: " Трябва да приказвам със фамилията. "

Този път чаках известна опозиция от нейна страна, както и от шефа на правния ни отдел Алън Брейвърман. Правният аспект на обстановката можеше да се усложни много и юристите желаеха да лимитират опцията да кажа нещо, което би могло да утежни ситуацията. В съответния случай обаче и двамата знаеха, че това е, което съм задължен да сторя, по тази причина нито един не се възпротиви. " Ще ви издиря номер ", рече Зеня и след броени минути към този момент имах телефона на Джей Фъргюсън, другар на Мат и Мелиса Грейвс, родителите на момчето, който неотложно бе дохвърчал в Орландо, с цел да е с тях в този тежък миг.

Седнах на края на леглото и набрах номера. Нямах визия авансово какво ще кажа, само че когато Джей подвигна, се показах и обясних, че съм в Шанхай. " Не знам дали ще желаят да беседват с мен - споделих му, - само че в случай че пожелаят, бих желал да изразя съчувствието си. Ако не желаят, ще ви помоля да им предадете думите ми. "

" Дайте ми минутка ", рече Джей. Чух по какъв начин на назад във времето се разменят някакви реплики и по-късно внезапно Мат се включи в диалога на високоговорител. Заговорих. Повторих това, което бях споделил в формалното изказване - че съм родител, че имам внуци, че не бих могъл даже да си показва през какво минават сега. Казах му, че желая да разбере от мен, човек на върха на тази компания, че ще създадем всичко по силите си, с цел да им помогнем да се оправят. Дадох му персоналния си номер и го уверих, че в случай че има потребност от каквото и да било, може да ми се обади когато и да е. След това го попитах дали има нещо, което мога да направя за тях в този момент.

 Уолт Дисни. Как да бъдете като Walt DisneyС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

- Обещайте ми, че животът на сина ми не е бил убит на вятъра - рече той. Хлипания накъсваха думите му, някъде зад него се чуваше и плачът на Мелиса. - Обещайте ми, че ще извършите всичко, което зависи от вас, с цел да не се случи нещо сходно на друго дете.

Дадох му думата си. От адвокатска позиция знаех, че би трябвало да внимавам какво тъкмо споделям, че би трябвало да обмисля дали това не е на процедура самопризнание за проявена незаконна немарливост. Поработите ли известно време в корпоративните структури, свиквате да давате отговори според правните и корпоративните правила единствено че тъкмо в оня момент и пет пари не давах за това. Отново уверих Джей, че може да ми звъни постоянно, когато имат потребност от каквото и да било, и затворих. Отпуснах се трептящ на ръба на леглото.

Разплаках се по този начин мощно, че и двете ми контактни лещи изпаднаха.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР