Автобиографията на легендата Рони Джеймс Дио излезе и на български език |
Автобиографията на легендата от Rainbow, Black Sabbath и Dio Рони Джеймс Дио излезе и на български език.
Рони Джеймс Дио стартира да написа своята автобиография малко преди гибелта си през 2010 година, само че по този начин и не съумява да я приключи. С тази нелека задача се нагърбват неговият непосредствен другар и авторитетен музикален публицист Мик Уол, създател на бестселъри, отдадени на Metallica, AC/DC и на самите Black Sabbath, както и брачната половинка му – Уенди Дио. Книгата се появи на пазара в Съединени американски щати през юли 2021 година и незабавно притегли вниманието на феновете на великия музикант.
" Rainbow in the Dark. Aвтобиография " е издадена у нас от " Сиела ", а преводът на български език е на Коста Сивов.
В своите записки Рони разказва най-важните хора и събития, които са му помогнали да се построи като музикант и като персона – околните другари музиканти, татко му, който още като дребен му споделя да си избере музикален инструмент, с цел да се научи да свири и да стане добър човек, дамата, която застава до него и го поддържа в цялата му кариера, партньорството с невероятни гении като Ричи Блекмор и Тони Айоми.
Певецът споделя намерено и за някои от грешките, които е позволил, за мафиотския генезис на името Дио, за това по какъв начин вкарва в хеви метъл културата паметния знак с рогата, за злополуката, която едвам не коства живота му още преди да е почнал да се изкачва по пътя към славата.
От ще научите и по какъв начин са били основани някои от най-значимите песни и албуми в историята на рока и хеви метъла.
Публикуваме в задатък фрагмент от книгата, възложен на OFFNews от издателство " Сиела ":
ПРЕЛЮДИЯ
Петък, 20 юни 1986 година
Ранна вечер е, а аз съм в гримьорната си зад кулисите в оня заветен миг сред саундчека и концерта, в който, в случай че извадиш задоволително шанс и никой не те безпокои, можеш да си починеш и да помислиш. Това е съвсем невероятно през останалата част от едно турне.
Вечерта, както е особено за лятото в Ню Йорк, е доста гореща. Никой не може да накара този град да забави своя ход, само че жегата дава всичко от себе си. Дори клаксоните на колите пищят някак си по-тихо, до момента в който цялото „ Седмо авеню “ е плувнало в пот.
Петък вечер е и хората желаят да се забавляват в края на работната седмица. Предлагаме им бандата ми DIO. Хедлайнери сме в „ Медисън Скуеър Гардън “, а всичките 20 000 места са разпродадени.
Онези извън, полудели още повече от жегата, безусловно се бият, с цел да влязат в залата. Това е един тип достижение за нас. DIO е група, която изнася концерти в огромни зали още от издаването на първия ни албум Holy Diver, само че това е „ Гардън “ и едно напълно ново прекарване.
Аз съм нюйоркчанин. Дори откакто живях и работих толкоз доста години в Лос Анджелис, който обичам, постоянно ще си остана нюйоркчанин. Мечтая да съм хедлайнер в „ Медисън Скуеър Гардън “ от мига, в който разбрах за съществуването ѝ.
Седя си тук в тази прелестна петъчна вечер, надалеч от прахта и жегата, прогонвана от мощния климатик, и премислям какъв брой надалеч стигнах в музикалното си странствуване и какъв брой близо бях до този миг през цялото това време. Спомням си с боязън всички тези мразовити понеделнишки сутрини, в които карах по 400 км до Ню Йорк за да проникна в Брил Билдинг на Бродуей, където Карол Кинг и Джери Гофин написаха песента Will You Love Me Tomorrow. Надявах се на пробив, какъвто и да е пробив. По някое време през 1960 година на преклонната според мен седемнадесетгодишна възраст, ми беше разрешено да запиша балада със заглавие An Angel Is Missing. Тя излезе с групата RONNIE DIO AND THE RED CAPS. Не стана шлагер, само че това не ме спря тогава, не ме стопира и в този момент.
Наречете ме остарял романтик, само че в никакъв случай не съм пял за пари. Вярно е, че постоянно съм би благополучен, или най-малко удовлетворен, да ми се заплаща за труда ми, само че не това ме е карало да не преставам напред, да превъзмогвам моментите, в които съм считал, че с мен е свършено, да сътворявам най-хубавите си песни, да пея по най-хубавия метод и да съм същински другар с почитателите си, а не просто следващата фотография в списание.
Поглеждам обратно в предишното и изпитвам голяма наслада, че ми беше нужен единствено четвърт век, с цел да стигна дотук. Каквото и да се случи от тук нататък в живота ми, към този момент мога да се похваля, че съм изнесъл концерт със личната си група DIO като хедлайнер в „ Медисън Скуеър Гардън “. Най-накрая реализирах задачите си и благодаря на боговете, че сбъднаха фантазиите ми, а не кошмарите.
Да участваш в една световноизвестна тайфа, е благополучие, за което множеството музиканти могат единствено да се надяват. Да си част от две световноизвестни банди, е предпочитание, граничещо с лакомия. Но да постигнеш подобен триумф трети път, изключително с група, която носи личното ти име... Е, мога да се нарека извънредно огромен късметлия.
Надявам се с прочитането на тази книга да намерите отговорите на въпросите, които от дълго време желаете да ми зададете. Вероятно в края ѝ ще останете с положителни, неприятни или красиви усеща. Приемам всичките. Все отново това съм аз.
Ала желая да ви кажа нещо.
Вие ще сте ми очевидци, че даже на следващия ден да умра, няма да скърбя, тъй като изживях живота си на най-много. Като младеж съвсем всяка седмица ходех до „ Гардън “, с цел да видя кое огромно име е написано на билборда, и се заричах: „ Един ден ще изнеса концерт там “.
Уенди ми сподели, че ни е препоръчано присъединяване в зала „ Медоулендс “ в Ню Джърси за два пъти повече пари, в сравнение с щяхме да получим за довечера, тъй като „ Гардън “ беше синдикална зала, само че аз ѝ отговорих:
– Трябва да изнеса концерт в „ Медисън “. Това е фантазията ми.
През деня отидохме с лимузината пред залата, погледнахме на¬горе към билборда и там пишеше: „ DIO, Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк “. Много се развълнувахме. Исках Уенди да направи фотография, само че тя бе не запомнила фотоапарата. Нямаше значение. Никой не бе кадърен да улови значимостта на този миг за мен. Въпреки това още я упреквам, че не го взе. Както сами виждате.
Да, време е да ходя. Чувам ги да скандират името ми.
Рони Джеймс Дио стартира да написа своята автобиография малко преди гибелта си през 2010 година, само че по този начин и не съумява да я приключи. С тази нелека задача се нагърбват неговият непосредствен другар и авторитетен музикален публицист Мик Уол, създател на бестселъри, отдадени на Metallica, AC/DC и на самите Black Sabbath, както и брачната половинка му – Уенди Дио. Книгата се появи на пазара в Съединени американски щати през юли 2021 година и незабавно притегли вниманието на феновете на великия музикант.
" Rainbow in the Dark. Aвтобиография " е издадена у нас от " Сиела ", а преводът на български език е на Коста Сивов.
В своите записки Рони разказва най-важните хора и събития, които са му помогнали да се построи като музикант и като персона – околните другари музиканти, татко му, който още като дребен му споделя да си избере музикален инструмент, с цел да се научи да свири и да стане добър човек, дамата, която застава до него и го поддържа в цялата му кариера, партньорството с невероятни гении като Ричи Блекмор и Тони Айоми.
Певецът споделя намерено и за някои от грешките, които е позволил, за мафиотския генезис на името Дио, за това по какъв начин вкарва в хеви метъл културата паметния знак с рогата, за злополуката, която едвам не коства живота му още преди да е почнал да се изкачва по пътя към славата.
От ще научите и по какъв начин са били основани някои от най-значимите песни и албуми в историята на рока и хеви метъла.
Публикуваме в задатък фрагмент от книгата, възложен на OFFNews от издателство " Сиела ":
ПРЕЛЮДИЯ
Петък, 20 юни 1986 година
Ранна вечер е, а аз съм в гримьорната си зад кулисите в оня заветен миг сред саундчека и концерта, в който, в случай че извадиш задоволително шанс и никой не те безпокои, можеш да си починеш и да помислиш. Това е съвсем невероятно през останалата част от едно турне.
Вечерта, както е особено за лятото в Ню Йорк, е доста гореща. Никой не може да накара този град да забави своя ход, само че жегата дава всичко от себе си. Дори клаксоните на колите пищят някак си по-тихо, до момента в който цялото „ Седмо авеню “ е плувнало в пот.
Петък вечер е и хората желаят да се забавляват в края на работната седмица. Предлагаме им бандата ми DIO. Хедлайнери сме в „ Медисън Скуеър Гардън “, а всичките 20 000 места са разпродадени.
Онези извън, полудели още повече от жегата, безусловно се бият, с цел да влязат в залата. Това е един тип достижение за нас. DIO е група, която изнася концерти в огромни зали още от издаването на първия ни албум Holy Diver, само че това е „ Гардън “ и едно напълно ново прекарване.
Аз съм нюйоркчанин. Дори откакто живях и работих толкоз доста години в Лос Анджелис, който обичам, постоянно ще си остана нюйоркчанин. Мечтая да съм хедлайнер в „ Медисън Скуеър Гардън “ от мига, в който разбрах за съществуването ѝ.
Седя си тук в тази прелестна петъчна вечер, надалеч от прахта и жегата, прогонвана от мощния климатик, и премислям какъв брой надалеч стигнах в музикалното си странствуване и какъв брой близо бях до този миг през цялото това време. Спомням си с боязън всички тези мразовити понеделнишки сутрини, в които карах по 400 км до Ню Йорк за да проникна в Брил Билдинг на Бродуей, където Карол Кинг и Джери Гофин написаха песента Will You Love Me Tomorrow. Надявах се на пробив, какъвто и да е пробив. По някое време през 1960 година на преклонната според мен седемнадесетгодишна възраст, ми беше разрешено да запиша балада със заглавие An Angel Is Missing. Тя излезе с групата RONNIE DIO AND THE RED CAPS. Не стана шлагер, само че това не ме спря тогава, не ме стопира и в този момент.
Наречете ме остарял романтик, само че в никакъв случай не съм пял за пари. Вярно е, че постоянно съм би благополучен, или най-малко удовлетворен, да ми се заплаща за труда ми, само че не това ме е карало да не преставам напред, да превъзмогвам моментите, в които съм считал, че с мен е свършено, да сътворявам най-хубавите си песни, да пея по най-хубавия метод и да съм същински другар с почитателите си, а не просто следващата фотография в списание.
Поглеждам обратно в предишното и изпитвам голяма наслада, че ми беше нужен единствено четвърт век, с цел да стигна дотук. Каквото и да се случи от тук нататък в живота ми, към този момент мога да се похваля, че съм изнесъл концерт със личната си група DIO като хедлайнер в „ Медисън Скуеър Гардън “. Най-накрая реализирах задачите си и благодаря на боговете, че сбъднаха фантазиите ми, а не кошмарите.
Да участваш в една световноизвестна тайфа, е благополучие, за което множеството музиканти могат единствено да се надяват. Да си част от две световноизвестни банди, е предпочитание, граничещо с лакомия. Но да постигнеш подобен триумф трети път, изключително с група, която носи личното ти име... Е, мога да се нарека извънредно огромен късметлия.
Надявам се с прочитането на тази книга да намерите отговорите на въпросите, които от дълго време желаете да ми зададете. Вероятно в края ѝ ще останете с положителни, неприятни или красиви усеща. Приемам всичките. Все отново това съм аз.
Ала желая да ви кажа нещо.
Вие ще сте ми очевидци, че даже на следващия ден да умра, няма да скърбя, тъй като изживях живота си на най-много. Като младеж съвсем всяка седмица ходех до „ Гардън “, с цел да видя кое огромно име е написано на билборда, и се заричах: „ Един ден ще изнеса концерт там “.
Уенди ми сподели, че ни е препоръчано присъединяване в зала „ Медоулендс “ в Ню Джърси за два пъти повече пари, в сравнение с щяхме да получим за довечера, тъй като „ Гардън “ беше синдикална зала, само че аз ѝ отговорих:
– Трябва да изнеса концерт в „ Медисън “. Това е фантазията ми.
През деня отидохме с лимузината пред залата, погледнахме на¬горе към билборда и там пишеше: „ DIO, Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк “. Много се развълнувахме. Исках Уенди да направи фотография, само че тя бе не запомнила фотоапарата. Нямаше значение. Никой не бе кадърен да улови значимостта на този миг за мен. Въпреки това още я упреквам, че не го взе. Както сами виждате.
Да, време е да ходя. Чувам ги да скандират името ми.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ