Австрийският писател Петер Хандке за първи път се изказа по

Австрийският публицист Петер Хандке за първи път се изрече във връзка на несъгласието, зародило към присъдената му Нобелова премия за литература за 2019 година, като се зарече ”никога повече ” да не приказва с публицисти, откакто е бил атакуван поради позицията си за войната в Югославия през 90-те години.
След среща с общински водачи в родния му град Грифен в Южна Австрия Хандке се оплаква пред австрийска медия, че публицистите са го бомбардирали с въпроси за политическите му възгледи, без въобще да обиден писателските му достижения, заяви " Дневник ".

" Застанал съм пред входа на двора си и там има 50 публицисти. Всички ме питат същите неща като вас и от нито един човек не слушам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал ", споделя Хандке пред австрийската телевизия ORF.

" Само въпроси по какъв начин светът бил реагирал. Реакции на реакции на реакции. Аз съм публицист, пристигам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте сходни въпроси. "

Тази замяна на реплики идва, откакто освен медии, само че и негови сътрудници писатели подлагаха на критика избора на Хандке. В понеделник, до момента в който получаваше Германската премия за книга, немският публицист с босненски генезис Саша Станишич съобщи: " Имах шанса да избягам от това, което Петер Хандке не съумява да опише в текстовете си ".

Други писатели като Салман Рушди и Хари Кунзру насочиха рецензии към Нобеловия комитет поради присъждането на тазгодишната премия на Хандке. В публикация за " Ню Йорк таймс " босненско-американският публицист Александър Хемон назова австриеца " Боб Дилън на покровителите на геноцида ".

Хандке, измежду чийто най-известни произведения са " Стършелите ", книгата и пиесата " Обругаване на публиката " и екранизираната от Вим Вендерс с негово присъединяване " Криле на желанието ", бе измежду най-почитаните австрийски писатели в следвоенния интервал наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек.

По време на войната в Югославия Хандке, който има словенски корени по майчина линия, развива мощна просръбска позиция, от която се ражда книгата " Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия ", в която разказва Сърбия като същинската жертва на спора.

През 2006 година Петер Хандке държи тирада на погребението на Слободан Милошевич, в която декларира: " Не знам истината. Но виждам. Слушам. Усещам. Помня. Затова съм тук през днешния ден, покрай Югославия, покрай Сърбия, покрай Слободан Милошевич. "

Шведската академия към момента не дава отговор на рецензиите.