Австрийската Партия на свободата - крайнодясна, но с поизлъскан имидж
Австрийската Партия на свободата (АПС), която се надява да се върне в ръководството след предварителните парламентарни избори в неделя, е крайнодясна групировка, учредена от някогашни нацисти, само че включваща както пангермански, по този начин и демократични течения. Идването ѝ на власт в коалиция с канцлера реакционер Волфганг Шусел през 2000 година провокира отвращение в Европа.
Учредена от нацисти
АПС е основана през 1956 година като правоприемник на Съюза на самостоятелните, обединил директно след войната лишени от цивилен права някогашни нацисти. В първите си години партията се оглавява от някогашен офицер от нацистките елементи " Вафен Секретен сътрудник ".
Смятана за опция на австрийската Социалдемократическа партия (АСДП) и консерваторите от Народната партия (АНП), които владеят политическия пейзаж, АПС притегля също и либерали, които през първата половина на 80-те години на 20-ти век за малко даже вземат връх в нея.
Либерално отклоняване
След като радикалното крило става малцинство, през 1983 година АПС е поканена в държавното управление от канцлера социалдемократ Фред Зиновац. Партията обаче заплаща скъпо за това присъединяване във властта, като през 1986 година притегля едвам 1.2% от гласоподавателите.
Превратът на Хайдер
Докато партията е на дъното, един открит обожател на " Вафен-СС ", Йорг Хайдер, се издига за неин водач. Този млад популист бързо трансформира групировката в машина за електорална война благодарение на ксенофобски лозунги.
През 1989 година Хайдер е определен за губернатор на провинция Каринтия. Принуден да подаде оставка, откакто възхвалява " трудовата политика на Третия Райх ", през 1999 година той се връща на губернаторския пост и трансформира тази провинция в своя цитадела до гибелта си при автомобилна злополука през 2008 година
През 2000 година АПС сформира ръководеща коалиция с канцлера реакционер Волфганг Шусел, откакто получава 26.9% от гласовете на парламентарните избори. Единственият компромис е, че Хайдер приема да отстъпи публично водачеството на партията и да не стреми към министерско кресло, като на процедура продължава да дърпа юздите.
Влизането на АПС в държавното управление провокира политически трус в Европа. Европейски Съюз приема наказания против Австрия и за известно време тя е третирана като парий.
Възходът на Щрахе
През 2005 година Хайдер се пробва да излъска имиджа на партията, като отстранява пангерманските " ултраси ", антисемитите и ксенофобите, които го издигнаха на власт. Той самият обаче е в малцинство и е заставен да отстъпи групировката си на младия Хайнц-Кристиан Щрахе, откакто е бил негов ментор.
Щрахе съумява да даде нов подтик на партията, обновявайки имиджа ѝ. Наред с това обаче той втвърдява партийната линия и в последна сметка след дълга поредност гафове резултатите на АПС на изборите се срутват. Олицетворението на " кафявото " крило, кандидатката за президент през 2010 година Барбара Розенкранц получава едвам 15.2% от гласовете.
Подобряване на имиджа
Тогава АСП се заема последователно да облагороди имиджа си по образеца на френския " Национален фронт ". Най-обременяващите вождове са отстранени, като Андреас Мьолцер, отстранен през 2014 година, откакто назова Европейския съюз " пасмина от негри ".
През 2016 година претендентът на АПС Норберт Хофер реализира най-хубавият избирателен резултат на партията в народен мащаб, печелейки 46.2% от гласовете на втория тур на президентските избори след акция в общителен звук, в която бяха изключени всевъзможни намерено ксенофобски изявления.
Тази есен Щрахе си сътвори имидж на общественик, изграждайки акцията си към понятието " правдивост ", като наред с това акцентира, че съгласно него " ислямът няма място в Австрия " и разкритикува изплащането на обществени помощи на мигрантите.
За АПС са декларирали желание да гласоподават в неделя 27% от гласоподавателите, което ще ги подреди втори след консерваторите на Себастиан Курц, за чийто най-вероятен съдружен сътрудник са считани. Според Комитета Маутхаузен - организация на депортираните от едноименния концлагер - АПС си остава " непоправима " в екстремистките си склонности.
Тежкият пасив на Каринтия
Наследството от ръководството на Хайдер в Каринтия остава тежко за австрийския поданик. Малката провинция с 650 000 поданици е с ниво на задлъжнялост от 200 %, а рисковите вложения на някогашната ѝ държавна банка " Хипо Груп Алпе Алдриа " (HGAA) оставиха пасив от повече от 10 милиарда евро за сметка на държавните финанси. /БТА
Учредена от нацисти
АПС е основана през 1956 година като правоприемник на Съюза на самостоятелните, обединил директно след войната лишени от цивилен права някогашни нацисти. В първите си години партията се оглавява от някогашен офицер от нацистките елементи " Вафен Секретен сътрудник ".
Смятана за опция на австрийската Социалдемократическа партия (АСДП) и консерваторите от Народната партия (АНП), които владеят политическия пейзаж, АПС притегля също и либерали, които през първата половина на 80-те години на 20-ти век за малко даже вземат връх в нея.
Либерално отклоняване
След като радикалното крило става малцинство, през 1983 година АПС е поканена в държавното управление от канцлера социалдемократ Фред Зиновац. Партията обаче заплаща скъпо за това присъединяване във властта, като през 1986 година притегля едвам 1.2% от гласоподавателите.
Превратът на Хайдер
Докато партията е на дъното, един открит обожател на " Вафен-СС ", Йорг Хайдер, се издига за неин водач. Този млад популист бързо трансформира групировката в машина за електорална война благодарение на ксенофобски лозунги.
През 1989 година Хайдер е определен за губернатор на провинция Каринтия. Принуден да подаде оставка, откакто възхвалява " трудовата политика на Третия Райх ", през 1999 година той се връща на губернаторския пост и трансформира тази провинция в своя цитадела до гибелта си при автомобилна злополука през 2008 година
През 2000 година АПС сформира ръководеща коалиция с канцлера реакционер Волфганг Шусел, откакто получава 26.9% от гласовете на парламентарните избори. Единственият компромис е, че Хайдер приема да отстъпи публично водачеството на партията и да не стреми към министерско кресло, като на процедура продължава да дърпа юздите.
Влизането на АПС в държавното управление провокира политически трус в Европа. Европейски Съюз приема наказания против Австрия и за известно време тя е третирана като парий.
Възходът на Щрахе
През 2005 година Хайдер се пробва да излъска имиджа на партията, като отстранява пангерманските " ултраси ", антисемитите и ксенофобите, които го издигнаха на власт. Той самият обаче е в малцинство и е заставен да отстъпи групировката си на младия Хайнц-Кристиан Щрахе, откакто е бил негов ментор.
Щрахе съумява да даде нов подтик на партията, обновявайки имиджа ѝ. Наред с това обаче той втвърдява партийната линия и в последна сметка след дълга поредност гафове резултатите на АПС на изборите се срутват. Олицетворението на " кафявото " крило, кандидатката за президент през 2010 година Барбара Розенкранц получава едвам 15.2% от гласовете.
Подобряване на имиджа
Тогава АСП се заема последователно да облагороди имиджа си по образеца на френския " Национален фронт ". Най-обременяващите вождове са отстранени, като Андреас Мьолцер, отстранен през 2014 година, откакто назова Европейския съюз " пасмина от негри ".
През 2016 година претендентът на АПС Норберт Хофер реализира най-хубавият избирателен резултат на партията в народен мащаб, печелейки 46.2% от гласовете на втория тур на президентските избори след акция в общителен звук, в която бяха изключени всевъзможни намерено ксенофобски изявления.
Тази есен Щрахе си сътвори имидж на общественик, изграждайки акцията си към понятието " правдивост ", като наред с това акцентира, че съгласно него " ислямът няма място в Австрия " и разкритикува изплащането на обществени помощи на мигрантите.
За АПС са декларирали желание да гласоподават в неделя 27% от гласоподавателите, което ще ги подреди втори след консерваторите на Себастиан Курц, за чийто най-вероятен съдружен сътрудник са считани. Според Комитета Маутхаузен - организация на депортираните от едноименния концлагер - АПС си остава " непоправима " в екстремистките си склонности.
Тежкият пасив на Каринтия
Наследството от ръководството на Хайдер в Каринтия остава тежко за австрийския поданик. Малката провинция с 650 000 поданици е с ниво на задлъжнялост от 200 %, а рисковите вложения на някогашната ѝ държавна банка " Хипо Груп Алпе Алдриа " (HGAA) оставиха пасив от повече от 10 милиарда евро за сметка на държавните финанси. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ