Австралийският фотограф Андреа Франколини пътува 650 км на север от

Ежедневната борба за образование на малките деца в Северен Пакистан

Австралийският фотограф Андреа Франколини пътува 650 км на север от Исламабад, по един от най-опасните пътища в света – автомагистралата Каракорам, доближава Северен Пакистан, с цел да снима фотографската си серия „ Моето първо учебно заведение “, на място, където неналичието на електричество е всекидневен проблем.

За първи път Франколини посещава района през 2008 с цел да фотографира годишен шампионат по поло, като част от план, фокусиран върху обичайните спортни надпревари. След година се завръща, с цел да снима историята на работещите дами в ислямското общество и откакто интервюира жена, която е основала учебно заведение преди двадесет години, той взема решение да направи посещаване на въпросната просветителна институция. Остава впечатлен и шокиран от видяното. „ Децата са си деца: щастливи, радостни, срамежливи и закачливи. В началото всичко изглеждаше обикновено, само че когато влязох в класната стая, сърцето ми подскочи “.

Условията го втрещяват: класната стая се състои от циментена плоча, една крушка, една остаряла черна дъска, а децата седят на пода, споделяйки си овехтели книжки.

За да ни покаже грозната действителност, австралийският фотограф снима видяното и го споделя с останалия свят. В мрачните класни стаи, детските личица се подават в мрака. Поради неналичието на електричество, се постанова жадно да попиват познания на слънчевата светлина, която едвам се подава от прозорците.

Първоначалната му реакция е да отиде до най-близкия магазин и да накупи нужното за всеки възпитаник – химикали, гуми, линии и така нататък Но през 2010 взема решение да сътвори благотворителна акция, с цел да окаже по-значителна помощ на тези деца. „ По това време брачната половинка ми беше бременна и знаехме, че бебето ще е момиче. Един ден, до момента в който пазарувахме неща за бебето, срещнах две дами, забулени от глава до пети, които също пазариха детски дрешки. Това ми подсети за децата в Пакистан. Така ми хрума концепцията за „ Моето първо учебно заведение “. Започнах да групирам пари от другари, родственици и сътрудници и когато имах задоволително се върнах в Пакистан, с цел да се опитам да трансформира обстановката. “

От 2011 планът прераства в благотворителна организация, наречена My First School Pty Ltd, чиято съществена цел е да подкрепя образованието на децата. Но фотографът си слага и още по-големи цели в бъдеще: „ Ако живеехме в съвършен свят, бих желал да мога да оказа помощ на най-малко едно от тези дечица да стартира образование в университет. Тази фантазия е далечна, само че пък първоначално цялото ми начинание беше единствено краткотрайно, а в този момент към този момент тече петата му година, тъй че всичко е допустимо “.