Историческа книга за световната и българска авиация вече е на варненския пазар
“Авро ”, “Румплер ”, “Фридирихсхафен ” или “Макки ” - това не са имена на герои от фентъзи разказ, а действително съществуващи марки. Марки на самолети. По-точно, известни марки водосамолети от първите години на ХХ век. За тях и още доста други прелюбопитни неща ни споделя малкоизвестният български контраадмирал Сава Н. Иванов (1891-1957).
Морски академик, историк и публицист, издал 32 книги и стотици публикации. Неговите от дълго време забравени “Записки по въздухоплавателното дело ” (1930) към този момент са на варненския хартиен пазар. Благодарение на ИК “МС ”, читателят ще се запознае с любопитни детайлности от международната и българската авиация.
“Записки ”-те ни описват от първо лице за кръстника на морската ни авиация Сава Иванов. Командвал в миналото бойния ни флот (1935-1937), контраадмиралът намира време да напише специфичен учебник и за летци. А това е време, в което авиацията едвам прохожда по нашите земи.
Книгата на Сава Иванов се трансформира в най-несхематичният учебник на българската морска авиация, който човек би прочел на един мирис. Тук изобилстват любопитни истории по какъв начин индивидът се пробва да имитира дейностите на птиците, с цел да се оттласне от земното притегляне. Да се качи на въздушен балон, да огледа през илюминатора на големия “Граф Цепелин ”, а по-късно да се насочи към водохвърчилата (така назовава хидропланите), създадени в Германия, Франция, Англия и други европейски страни през първите години на века. С опитност ни споделя за всички нужни материали за изработката им, техническите характерности, както и обслужването им.
В края на дребната си брошура Сава Иванов посвещава специфична глава на историята на родната авиация. Тук са Хараламби Джамджиев, запасен офицер, който е основал първата структура на летателен уред, година преди братя Райт във Франция да създадат това. После идват един след различен Димитър Попов, Сотир Черкезов, световноизвестният инженер Асен Йорданов, Георги Георгиев и други
Германският водосамолет “Фридирихсхафен ” във Варненския залив
Страниците ни повеждат и към трагичните събития на Първата международна война. По това време край Варна се открива немска водохвърчилна станция (така наричали в миналото водосамолетната база). От там немски самолети изхвърчали, с цел да правят разследващи полети и бомбардировки над съветски военни обекти.
Още при започване на 1916 година щабът на родния флот осъществявя концепцията да се сътвори и наша водохвърчилна част. Начело на формированието застава мичман І сан Ляпчев. След броени месеци базата се настанява по южния бряг на Девненското езеро и се отделя от немското командване. Като независима бойна единица морската ни авиация се групирала през май 1917 година, в която била включена една водохвърчилна станция. Не след дълго се появили втора, трета, четвърта.
Ето за тези любопитни неща ни напомнят редовете на Сава Иванов, пилотът-авиатор, който през съдбовната 1916 година хвърля бомби от въздуха по съветските хранилища в Сулина. Превръща се в кръстник на българската морска авиация. Затова с право можем да кажем, че “Записки ”-те му се трансформират в спомен от предишното, само че и вяра за бъдещето. /moreto.net
Морски академик, историк и публицист, издал 32 книги и стотици публикации. Неговите от дълго време забравени “Записки по въздухоплавателното дело ” (1930) към този момент са на варненския хартиен пазар. Благодарение на ИК “МС ”, читателят ще се запознае с любопитни детайлности от международната и българската авиация.
“Записки ”-те ни описват от първо лице за кръстника на морската ни авиация Сава Иванов. Командвал в миналото бойния ни флот (1935-1937), контраадмиралът намира време да напише специфичен учебник и за летци. А това е време, в което авиацията едвам прохожда по нашите земи.
Книгата на Сава Иванов се трансформира в най-несхематичният учебник на българската морска авиация, който човек би прочел на един мирис. Тук изобилстват любопитни истории по какъв начин индивидът се пробва да имитира дейностите на птиците, с цел да се оттласне от земното притегляне. Да се качи на въздушен балон, да огледа през илюминатора на големия “Граф Цепелин ”, а по-късно да се насочи към водохвърчилата (така назовава хидропланите), създадени в Германия, Франция, Англия и други европейски страни през първите години на века. С опитност ни споделя за всички нужни материали за изработката им, техническите характерности, както и обслужването им.
В края на дребната си брошура Сава Иванов посвещава специфична глава на историята на родната авиация. Тук са Хараламби Джамджиев, запасен офицер, който е основал първата структура на летателен уред, година преди братя Райт във Франция да създадат това. После идват един след различен Димитър Попов, Сотир Черкезов, световноизвестният инженер Асен Йорданов, Георги Георгиев и други
Германският водосамолет “Фридирихсхафен ” във Варненския залив
Страниците ни повеждат и към трагичните събития на Първата международна война. По това време край Варна се открива немска водохвърчилна станция (така наричали в миналото водосамолетната база). От там немски самолети изхвърчали, с цел да правят разследващи полети и бомбардировки над съветски военни обекти.
Още при започване на 1916 година щабът на родния флот осъществявя концепцията да се сътвори и наша водохвърчилна част. Начело на формированието застава мичман І сан Ляпчев. След броени месеци базата се настанява по южния бряг на Девненското езеро и се отделя от немското командване. Като независима бойна единица морската ни авиация се групирала през май 1917 година, в която била включена една водохвърчилна станция. Не след дълго се появили втора, трета, четвърта.
Ето за тези любопитни неща ни напомнят редовете на Сава Иванов, пилотът-авиатор, който през съдбовната 1916 година хвърля бомби от въздуха по съветските хранилища в Сулина. Превръща се в кръстник на българската морска авиация. Затова с право можем да кажем, че “Записки ”-те му се трансформират в спомен от предишното, само че и вяра за бъдещето. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ