Авокадото трябваше да е изчезнало
Авокадото е плод от друго време. Растението доближи своя постепенен подем при започване на Неозойската епоха, когато мегафауна – мамути, коне, гомфотери и великански наземни ленивци (някои от тях тежащи повече от камион) бродят из цяла Северна Америка. Плодът притегля тези доста огромни животни, които го ядат цялостен, след това ходят на далечни дистанции и отделят костилките му, оставяйки ги да порастват на ново място. Това в действителност е задачата на всички растения – да си разпилян семките по един или различен метод.
Но огромните бозайници изчезват вечно преди към 13 000 години в Западното полукълбо. По това време Северна Америка губи 68% от разнообразието си на мегафауна от Неозойската епоха, а Южна Америка губи 80%, споделя Кони Барлоу, създател на „ The Ghosts of Evolution: Nonsensical Fruit, Missing Partners, And Other Ecological Anachronisms “. Но след тази огромна смяна в популацията на сухоземните бозайници, дивото авокадо към момента има потребност от същия способ с цел да си разпръсква семената.
„ След 13 000 години авокадото към момента няма визия, че огромните бозайници са изчезнали “, изяснява Барлоу. „ Без тях, семената на авокадото или ще изгният там, където са паднали, или би трябвало да се конкурират с родителското дърво за светлина, с цел да порастват. “
Плод с по-малки семена, може да се употребява цялостен и да се разпръсне от по-малки бозайници, което усилва възможностите за нови растения на ново място.
След като гигантските бозайници измират, в случай че авокадото има шанс, ягуар може да откри плода му и да го хареса. Стомахът на котката е предопределен за мелене на огромни части месо, което значи, че е изцяло допустимо да погълне цялото авокадо, само че няма доказателства в поддръжка на тази концепция. Гризачи като катерици и мишки също може да са съдействали за оцеляването му, защото те също пътуват доста и заравят семената, които намерят, в земята, вместо да ги оставят да гният на повърхността. Дивото авокадо е привлекателнo за по-големите животни, тъй като има задоволително вкусна плът, с цел да ги примами и може да се яде на една хапка. Плодът има по-голяма костилка и по-малко месо от днешното авокадо, само че в действителност служи като бърза закуска за големи животни като мамута. Барлоу написа в „ Haunting the Wild Avocado “:
Как авокадото към момента съществува в дивата природа, по какъв начин оцелява еволюционните си провали, остава мистерия. Но откакто Homo sapiens еволюира дотам, че може да го култивира, те имат късмет да процъфти отначало. Навремето, когато великански зверове обикаляха земята, авокадото е просто огромно семе с дребен меснат пласт към него – по-малко привлекателно за по-малки бозайници като нас. Чрез обработване хората манипулират растението по този начин, че да има повече месце и по-малка костилка.
Авокадото е част от главното меню в Мексико, както и в Централна и Южна Америка още от 500 година прочие н. е. Испанските конквистадори откриват плодовете при ацтеките през 16 век. Ахуаката, ацтекската дума за „ авокадо “, не се отглежда в комерсиалната мрежа в Съединените щати до началото на 20 век. До 1914 година екзотичните плодове се появяват на територията на Калифорния. Днес почти 90% от авокадото се отглеждат в Калифорния. Но Барлоу бърза да уточни разликата сред култивираното авокадо и тези, е естествената им среда.
Екологът Дан Янзен организира реформаторски проучвания върху тези и други плодове и открива, че авокадото не е единствено в тази орис. Неговите проучвания в края на 70-те години на територия, която включва както Америка, по този начин и цялата южноамериканска умерена зона, провокират смяна в екологичното мислене във връзка с тези еволюционно закърнели плодове. Други образци включват: папая, черимоя, сапоте и безчет други месести плодове. Всички тези плодове през днешния ден не се смятат за годни за консумация по множеството стандарти на бозайниците по света. Барлоу споделя:
