Аватар“ и Аватар: Пътят на водата“ са сред най-касовите филми,

„ Аватар “ и „ Аватар: Пътят на водата “ са измежду най-касовите филми, правени в миналото, тъй че надали може да се вини Джеймс Камерън, че продължава своята научнофантастична приключенска сага. Но третият епизод – „ Аватар: Огън и пепел “ – изрично подсказва, че режисьорът би трябвало да спре, до момента в който към момента е напред. Всеки филм от поредицата до момента е по-дълъг и по-слаб от предходния, а този – с цялостен половин час по-дълъг от оригинала от 2009 година – съставлява 197 минути скрийнсейвърна графика, тромави разговори, торбест сюжет и хипи-дипи ню-ейдж нематериалност, написа в своя критика Военновъздушни сили, представен от trafficnews.bg.

Плашещо е да си представим, че Камерън към момента възнамерява още две продължения. Колко по-дълги и по-самодоволни могат да станат?

Най-обидното е, че даже освен това неуместно, същинско тестване за пикочния мехур времетраене, „ Аватар: Огън и пепел “ не действа като независим филм с начало, среда и край. Без да прави каквито и да било отстъпки към феновете, които не са върли почитатели на поредицата, Камерън приема, че всички към този момент сме надълбоко ангажирани с героите, техните взаимоотношения и света им, тъй че пълнокръвна и завладяваща история се оказва непотребна.

Докато първият „ Аватар “ изглеждаше вълнуващо футуристичен, третият филм припомня по-скоро светиня от отминала ера. Сякаш сме на милион светлинни години от чувството за изобретение, което носеше оригиналът. Идеята тогава беше, че човешката цивилизация е трансформирала Земята в безпорядък и по тази причина взема решение да експлоатира минералните запаси на райската, девствена луна Пандора. Планът естествено не среща утвърждението на синьокожите хуманоидни ѝ жители – На'ви.

Човешкият морски пехотинец Джейк Съли (Сам Уортингтън) е трансфериран в тяло на хибрид сред човек и На'ви, с цел да се сближи с локалните. Той се влюбва в на'ви принцесата Нейтири (Зоуи Салданя) и застава един до друг с племената ѝ в борба против земните нашественици. Накратко, „ Аватар “ беше среща сред „ Покахонтас “ и смърфовете в Космоса – сюжет, зареден с спорове и екологични послания.

‘Avatar: Fire and Ash’ review: Even the weakest of James Cameron’s trio is still breathtaking https://t.co/0rjDBx6LUw pic.twitter.com/SOMV3mwwNS

Днес обстановката е следната: На'ви към момента водят война против човешката войска, само че наподобява Камерън е изгубил интерес към Джейк и Нейтири и избира да прекарва времето си с техните деца младежи. Това се оказва съдбовна неточност. Уортингтън може и да не е най-харизматичният артист на света, само че неговият воин най-малко беше различим. За разлика от него, постоянно е мъчно да се разграничат едно от друго съвсем голите деца на Джейк и Нейтири – и всички те са еднообразно досадни.

От време на време се появява огромна борба или за малко виждаме човешки учени, които не са взели участие във кино лентата от „ епохи “. Понякога би трябвало да изтърпим дълги, благоговейни диалози за вярванията на На'ви. А от време на време се прокрадват дразнещи проблясъци на стегнат еко-трилър за империя против бунтовници – филмът, който „ Аватар: Огън и пепел “ би могъл да бъде. В същността си обаче лентата прилича калифорнийска сапунена опера, в която разнообразни забравими сърфисти с дредове яздят дракони и крещят реплики като „ Това беше полуда, братле “ и „ Това е гадно, братле! “.

Истина е, че огромна част от всеобщата прелест на поредицата се гради точно върху зрелището на сърфисти, яздещи дракони. Но извънземната среда към този момент не наподобява толкоз ослепителна, колкото преди. Отчасти тъй като Пандора е изгубила резултата на новото. Вече сме прекарали близо девет часа в еднакъв подправено тропически фон, до момента в който „ Междузвездни войни “ за същото време биха ни отвели на 10 разнообразни планети.

По-странното е, че до момента в който първият „ Аватар “ изглеждаше самоуверено и футуристично, третият филм припомня артикул от друга епоха. През 2010-те години излизаха нови елементи от „ Планетата на маймуните “ и „ Хобитът “, а публиката беше приканвана да поставя 3D очила, с цел да гледа компютърно генерирани герои, изиграни от артисти в костюми за снимане на придвижвания, скитащи из напълно цифрови светове. Тогава Пандора изглеждаше завладяваща и злокобно реалистична. Днес тя просто наподобява остаряла – опит, чието време е отминало.

Не е ясно дали това се дължи на обстоятелството, че образните резултати действително са по-слаби, или тъй като този жанр на киното е привършен. Но „ Аватар: Огън и пепел “ се усеща толкоз нереалистично и неангажиращо, колкото остаряла аркадна игра. Всичко наподобява толкоз изкуствено, че когато На'ви пада от дракона си по време на полет, няма никакво чувство за заплаха. Дори в случай че съумеете да разберете кой тъкмо е той, остава възприятието, че просто можете да натиснете бутона „ Продължи да играете “ и всичко ще продължи както досега.

И по този начин, в случай че още две продължения на „ Аватар “ към този момент се задават на хоризонта, какви са действителните шансове някой от основните герои да бъде съществено заплашен? Ако Камерън осъществя проектите си, ни чакат още шест часа, преди сагата да завърши – и чувството е, че те ще ни се сторят доста по-дълги.