Аварията в Чернобил е една от най-тежките ядрени аварии, но

Аварията в Чернобил е една от най-тежките нуклеарни повреди, само че за жалост тя не е единствената...

Емил Василев 17:51 | 18.02.2024 0 Сподели

Най-четени

IT НовиниДаниел Десподов - 16:31 | 15.02.2024

На дъното на Балтийско море откриха великански структури на възраст 10 000 години

ПрепоръчаноДаниел Десподов - 11:44 | 16.02.2024

Не, не би трябвало да се употребява сешоар или ориз. Apple споделя какво да вършим, в случай че сме „ изкъпали “ iPhone във вода

IT НовиниДаниел Десподов - 10:48 | 17.02.2024

За първи път в историята учените в действително време следиха придвижването на електроните във водата

Емил Василевhttps://www.kaldata.com/ Човешките неточности, естествените бедствия и техническите проблеми усилват рисковете, свързани с производството на нуклеарна сила. Изпускането на радиоактивни материали във въздуха може да аргументи лъчева болест и да усили случаите на рак и генетични недостатъци. Известно е също, че нуклеарните повреди оказват влияние върху околната среда, като засягат почвата, водата, животните и растенията.

По данни на Международната организация по енергетика (МАЕ), нуклеарната сила съставлява към 10 % от международното произвеждане на електрическа енергия. Тя е и вторият по величина източник на нисковъглеродна сила.

Ядрената сила нормално се получава посредством нуклеарно разделяне – делене на атомни ядра.

Ядреното разделяне може да протича като верижна или неверижна реакция. Ядрените енергийни реактори нормално работят с верижни реакции, при които всяко събитие на разделяне създава неутрони, които могат да провокират още реакции на разделяне, което води до самоподдържаща се реакция.

Ядрено разделяне при верижна нуклеарна реакция

За този развой нормално се употребява уран-235, защото той елементарно се разделя на по-малки ядра при конфликт с неутрони. В резултат на това се освобождава голямо количество сила, като се генерират топлота и пара, които по-късно се употребяват за задвижване на турбини, произвеждащи електрическа енергия.

Уран-235 обаче е радиоактивен материал. Това значи, че той излъчва йонизиращо излъчване, което може да повреди живите тъкани и да провокира дълготрайно влияние върху околната среда. Това е сериозен проблем, както стана ясно в редица нуклеарни повреди през годините.

Човешки неточности, естествени бедствия и неизправности в оборудването са съдействали за най-тежките нуклеарни повреди. Ето пет от тях.

1. Аварията в Чернобил

За да се ограничи изхвърлянето на радиоактивни материали в околната среда, над реактора в Чернобил трябваше да бъде построен „ саркофаг “.

Дата: 26 април 1986 година

Причина: Човешка неточност и градивен минус на реактора

Класификация на Международната организация за атомна сила (INES): Ниво 7 (максимална тежест).

Последици: Според формалния, интернационално приет брой на починалите, 31 души са починали директно вследствие на повредата, до момента в който Организация на обединените нации пресмята, че 50 смъртни случая могат да бъдат непосредствено приписани на бедствието. През 2005 година Организация на обединените нации предвижда, че в последна сметка още 4000 души могат да умрат вследствие на радиационното облъчване.

Макар, че консенсусът към момента не е реализиран, а статистическите данни са обект на интензивни диспути, някои настояват, че възможният брой на смъртните случаи от рак, породен от излагането на радиация в Чернобил, може да доближи десетки или даже стотици хиляди.

Радионуклиди от повредата са открити в растения, почва, вода, животни и артикули от скотски генезис (като мляко и вълна).

През нощта на 26 април 1986 година реактор RBMK-1000 прегрява и се взривява в Чернобилската атомна електроцентрала, покрай град Припят в Украйна.

Операторите се пробвали да симулират спиране на електрозахранването, с цел да тестват реакцията на системите за сигурност на реактора. По-конкретно те са желали да оценят способността на турбините на реактора да обезпечат задоволително сила за изстудяване на дейната зона на реактора при положение на прекъсване.

За задачата обаче те нарушават протоколите за сигурност, като изключват механизмите за автоматизирано изключване и понижават мощността до рисково ниски равнища.

Освен това реактор №4 в „ АЕЦ Чернобил “ е имал градивен минус, а точно позитивен коефициент на празнина. Тъй като водата (охлаждащата течност на реактора) се трансформира в пара, тя става по-малко ефикасна за закъснение на неутроните и реактивността на реактора се усилва.

Тъй като реакторът № 4 става по-реактивен, той създава повече пара и повече сила, до момента в който не получава внезапен скок на топлината и мощността, който в последна сметка провокира детонация на пара, разрушавайки дейната зона на реактора и изхвърляйки доста количество радиоактивни материали във въздуха.

При втората детонация се запалил графитният модератор на реактора, вследствие на което служащите в централата и пожарникарите получили високи дози радиация. Най-малко 30 от тях умряли в границите на няколко седмици след повредата.

Жителите на Припят били евакуирани 36 часа след детонацията. Много от тях към този момент били почнали да демонстрират признаци на радиационно отравяне.

С разпространяването на радиоактивното замърсяване зоната за евакуация е разширена и е основана „ Чернобилската неразрешена зона„. Днес тази лимитирана зона обгръща към 2600 квадратни километра.

По данни на Световната здравна организация 600 000 души в Съветския съюз са били изложени на радиация в резултат на тази повреда. Докладите я свързват с нарасналата периодичност на раковите болести измежду живеещите в засегнатите региони.

2. Аварията във Фукушима

Ръководителят на екипа на МААЕ за определяне на обстоятелствата Майк Уайтман преглежда реактор 3 в АЕЦ „ Фукушима-1 “, с цел да оцени вредите

Дата: 11 март 2011 година.

Причина: Природно злополучие

Последици: Приблизително 2313 смъртни случая са свързани с бедствието, повече от 100 000 души са евакуирани, а сушата и морето са нечисти.

Класификация по INES: Ниво 7 (максимална тежест).

На 11 март 2011 година земетресение с магнитуд 9,0 по Рихтер удря североизточния бряг на Япония. В атомната електроцентрала „ Фукушима Даичи “ реакторите разкрили земетресението и се изключили автоматизирано.

Въпреки това земетресението провокирало голямо цунами с талази, достигащи до 40 метра височина, а електроцентралата се оказа на пътя му. Цунамито преодолява морската стена на АЕЦ-а и вади от строя спешните дизелови генератори, осигуряващи аварийно зареждане, с цел да поддържат изпомпването на охлаждащата течност към ядрата на реакторите, които останали горещи макар прекъсването.

Без уместно изстудяване дейните зони на реакторите почнали да прегряват, което довело до отчасти разтопяване на горивните пръти. Последвали химически детонации, а радиоактивни субстанции изтекли във въздуха и морската вода. Над 300 000 души били евакуирани, така, а зоната на отчуждение към електроцентралата достигнала 30 километра.

Обширните старания за разчистване и дезактивация разрешиха множеството региони в зоната на изключване да бъдат отворени още веднъж от 2014 година нататък. През 2022 година град Футаба (на три благи или пет километра от електроцентралата) беше последният, който беше отворен още веднъж. Въпреки това единствено 18 % от популацията преди повредата е било готово да се върне в общините в евакуираната зона.

Реакторите бяха охладени с вода, а нечистата вода се съхраняваше в резервоари, до момента в който не беше изпусната в океана макар интернационалната опозиция.

3. Аварията в Кищим

Дата: 29 септември 1957 година

Причина: Авария на оборудването и човешка неточност.

Последици: Радиационно облъчване на към 270 000 души. Радиационно замърсяване на животни, растения, храни, вода и земя. Вероятна гибел на стотици хора.

Класификация по INES: Ниво 6 (сериозна авария).

Аварията в Кищим се случва на 29 септември 1957 гoдина в индустриалното обединяване „ Маяк “ – нуклеарен комплекс, по-известен с кодовото име „ Челябинск-40 “, покрай град Челябинск на източните скатове на централната част на планината Урал в Съветския съюз. В комплекса се преработва нуклеарно гориво и се създава плутоний за потребление в нуклеарни оръжия. Поради тази причина той съдържа огромно количество радиоактивни боклуци.

Течните боклуци се съхраняват в подземни резервоари, един от които е бил с неизправна охладителна система. В продължение на повече от година наличието на резервоара непрекъснато се нагрявало от радиоактивния разпад, до момента в който резервоарът не се взривил със мощ, еквивалентна на към 70 тона тротил.

Експлозията изпратила облаци радиоактивни боклуци високо във въздуха. Те се разпространявали на стотици километри през район със стотици хиляди поданици. Основната зона на замърсяване имала радиус от 100 километра.

4. Пожарът в Уиндскейл

Дата: 10 октомври 1957 година

Причина: Конструктивен минус в реактора

Последици: Широко публикувано радиационно замърсяване, възбрана на млякото, вероятни дълготрайни последствия за здравето.

Класификация по INES: Ниво 5 (авария с по-широки последици).

Пожарът в Уиндскейл е нуклеарен случай, станал на 10 октомври 1957 година в нуклеарното оборудване Уиндскейл (сега Селафийлд) в Къмбърланд, Англия. Съоръжението се състояло от два реактора с графитен модул, употребявани за произвеждане на плутоний за програмата за нуклеарни оръжия на Обединеното кралство.

Аварията се случва по време на рутинното нагряване на дейната зона на реактора, предопределено да контролира равнищата на силата, която се натрупва заради изместването на въглеродните атоми в кристалната конструкция на графита след неведнъж „ бомбардиране “ с неутрони.

Този път обаче реакторът прегрява до 400°C даже след процеса на „ отгряване “. Три дни след първото разкриване на аномалията в нагряването, при несполучливи старания за изстудяване на купчината, прегрята горивна касета се възпламенява. Охлаждащите вентилатори, които са били ускорени, с цел да оказват помощ за охлаждането на реактора са подхранили пламъците.

Били положени старания за потушаване на пожара, в това число изпомпване на въглероден диоксид и вода, като в последна сметка реакторът бил охладен до постоянна температура.

Въпреки това пожарът провокирал разпространяване на радионуклиди в Обединеното кралство, Уелс и елементи от Северна Европа. Поради опцията кравите да ядат инфектирана трева английското държавно управление въвело възбрана за произвеждане на мляко от крави, отглеждани в зона от 520 квадратни километра към реактора.

Въпреки, че в началото повредата е омаловажена, с течение на времето случаите на рак и генетични нарушавания в засегнатия регион са свързани с пожара. Това е най-тежката нуклеарна повреда в историята на Обединеното кралство.

5. Инцидентът на Тримилния остров

Дата: 28 март 1979 година

Причина: Човешка неточност, довела до повреда със загуба на охладителна течност и отчасти нуклеарно разтопяване.

Последици: Масова евакуация.

Класификация по INES: Ниво 5 (авария с по-широки последици).

Аварията на остров Трий Майл се случва на 28 март 1979 година в атомната електроцентрала Три Майл Айлънд покрай Харисбърг, щатът Пенсилвания в Съединени американски щати.

Аварията стартира като относително незначителна нередовност във вторичния охлаждащ кръг, която провокира повишение на температурата на първичния топлоносител.

Въпреки, че реакторът е спрян автоматизирано, измервателната инсталация не записва незатварянето на защитния клапан. Това е довело до забележителна загуба на първична охладителна течност, което е разрешило натрупването на остатъчна топлота от разпадането в дейната зона на реактора и е довело до съществени повреди.

Операторите не виждат това и реакторът продължава да губи охладителна течност, до момента в който горната част на дейната зона на реактора не се разкрива и мощната топлота не провокира отчасти нуклеарно разтопяване. Радиоактивни изотопи изтекли във водата за изстудяване. Когато това било намерено, цялата защитна постройка била нечиста с радиоактивен газ.

След това ръководителят на АЕЦ-а оповестил изключителна обстановка.

Независими здравни изследвания не демонстрират данни за необикновен брой ракови болести в региона през годините след повредата. Почистването лишава близо 12 години и коства почти 973 милиона $, което трансформира повредата на Тримилния остров в най-тежката повреда в историята на американската комерсиална нуклеарна енергетика.