Аварите са тясно свързани с българската история. Отначало в VІ-ти

Аварите са тясно свързани с българската история. Отначало в VІ-ти век прабългарите са част от техния каганат, а при започване на ІХ-ти век, евентуално през 805 година, кан Крум ги довършва след разгрома, на който ги подлага от запад Карл Велики. Следва фамозният епизод, прочут ни още от учебно заведение, когато българският кан разпитва аварските първенци за какво е починала страната им. Именно след тази информация Крум издава фамозните „ крумови закони “ – очевидно българският държател си прави извода, че без твърда ръка едно общество е обречено на крах.

Аварите сполучливо се „ интегрират “, както бихме споделили през днешния ден, в българската страна – и през 811 година техните конни дружини вземат участие интензивно в разгрома на византийците при Върбишкия проход, когато умира император Никифор І Геник.

Миграцията на аварите от Северна Азия към днешна Южна Русия ни е известна от византийския историк Теофилакт Симоката. Те владеели земи в днешна Монголия, преди да бъдат победени и изтласкани оттова през 552 година от тюркски племена.

Обликът им напомнял на византийците за античните хуни, с тази разлика, че за разлика от хуните, аварите сплитали косите си в две дълги плитки, падащи на гърба им.

При Юстиниан Велики аварите, настоящи като федерали на Византийската империя, защитавали границите й против други безчовечен племена, най-много срещу остатъците от хунския родов съюз. На запад аварите нахлули в земите на днешна Германия и през 562 година били разгромени от франкския крал Сигеберт, внук на Хлодвиг. Това ги принудило да се отдръпват чак към Черно море.

През 567 година един от най-силните аварски владетели – каганът Баян, в съюз с немското племе ломбарди, побеждава различен немски народ – гепидите, и по този начин превзема земите на днешна Унгария. По този метод аварите разширили доста територията си и в този момент тя се простирала от Волга до Австрия. През 582 година каган Баян стартира война против византийците и превзема Сирма (дн. Митровица), цитадела на река Сава. В същото време под натиска на аварите част от прабългарите отстъпили към Бесарабия и Влахия.

Източник – proza.ru

На запад Баян съумял да разбие франкската армията на остарелия си зложелател крал Сигиберт през 570 година, а самия Сигиберт държал в плен, до момента в който получил откуп за него. Сетне още веднъж нападнал Византия, завладял Сингидунум (Белград) и разграбил Мизия и Тракия чак до Анхиало (при дн. Поморие).

Аварите ограбват балканските земи. Източник – Уикипедия

През 592 година Баян завладява Анхиало. Но в същото време византийците отпред с надарения военачалник Приск минават в тила му, форсират Дунава и стартират да унищожават аварските селища в самия център на каганата – днешните маджарски земи. Голямото стълкновение сред Баян и империята се състояло при река Тиса. В него починали четиримата му синове. Самият Баян не понесъл шока от това събитие и умрял идната 602 година.

След това аварите употребявали огромния спор сред Византия и Персия. Те се обединили с персите и от 31 юли до 4 август 626 година подхванали мощна блокада на Константинопол. Това била най-сериозната заплаха пред западната християнска цивилизация за забележителен интервал от време. Не е известно какво би станало с тази цивилизация, в случай че аварските орди успеели да завладяват столицата на християнството. Но мощният византийски флот принудил персите и аварите да се откажат от по-нататъшни военни дейности. След като претърпял големи загуби, аварският каган вдигнал обсадата и се върнал в Унгария.

Този поврат на събитията предизвикал огромни вреди на престижа на аварите. След гибелта на кагана, който разрешил подобен ход на събитията, през 630 година съюзните на аварите българи поискали купата „ каган “ за своя кан Кубрат. Това предизвикало конфликт сред авари и българи. Аварите били принудени да се приберат в Унгария, където останали до началото на ІХ-ти век. По-нататъшните събития към Черно море довели до основаването на Дунавска България на кан Аспарух и Волжка България на кан Котраг – синове на Кубрат.

През август 791 година Карл Велики разгромил Аварския каганат. През 795 година синът му Пипин, благодарение на херцог Ерик Фриолски, нападнал аварската столица Рин и превзел част от съкровищницата на кагана, която представлявала военна плячка, събирана за 200 години набези против с Византия. През 796 година, вследствие на трети поход, Пепин унищожава Рин и превзема останалата част от съкровищницата.

През 803 година част от аварите се признали за васали на Карл Велики. През 805 година българският кан Крум разгромява тези, които към момента не били под властта на франките. Аварският каганат завършил съществуването си. Независимо, че диалогът сред него и аварските първенци носи мощно метафорично нравоучение, явно византийския летописен алманах „ Свидас “ успешно отразява дълбокото върешно разложение на аварското общество, което и предизвикало рухването му:

„ Същите българи унищожили аварите. Крум попитал аварските пленници: „ От какво, мислите, че почина началникът (архонтът) ви и всичкият народ? “ И те дали отговор: „ От това, че се умножиха взаимните обвинявания, починаха по-храбрите и по-умните. После несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите. После от пиянството, тъй като, като се умножи виното, всички станаха пияници. После – от подкупничеството; после – от търговията, тъй като всички, като станаха търговци, взаимно се мамеха. И в действителност погибел произлезе от това “.

В своето изкуство аварите оставили един от главните изобразителни претекстове в европейското изкуство на Ранното Средновековие: въоръжен конник. Някои историци даже считат, че точно аварите са научили западните нации да употребяват стремената при езда.