УСПЕХ: Марсоходът Пърсъвиърънс е на път към Червената планета след безпроблемно изстрелване!
“Атлас 5 ” хвърча в настройка 541, което значи, че първата степен бе оборудвана с един издигнат в Русия мотор на керосин и О2 “РД-180 ” и още четири твърдогоривни мотора “AJ-60А ”, издигнати от американската компания Аероджет Рокетдайн. Тези общо пет мотора бяха незаменими за първичното извеждане на “Пърсъвиърънс ” на път към космоса. Четирите “AJ-60A ” бяха изхвърлени наред 90 секунди след началото на полета, след което “РД-180 ” продължи да работи още няколко минути, преди да съобщи щафетата на степента “Центавър ” и американския ракетен мотор “RL10 ”. Този мотор имаше доста значима роля – по време на първото 7-минутно запалване “Пърсъвиърънс ” бе въведен в първична околоземна орбита, където престоя към половин час.
След като и този половин час отмина, мощният мотор “RL10 ” се възпламени още веднъж за осем минути, вмъквайки галактическата задача на прецизна траектория към Червената планета. Впоследствие “Пърсъвиърънс ” се отдели от горната степен на ракетата-носител и с това процедурата по изстрелване завърши сполучливо.
По-късно управлението на задачата следеше с напрежение дали марсоходът ще излъчи радиосигнал към Земята, с което трябваше да бъде получено дефинитивно удостоверение, че всичко е наред. Да, беше излъчен радиосигнал, който се оказа прекомерно мощен и това се трансформира в проблем за радиокомуникациите. НАСА употребява за свързване с междупланетните задачи антените на Deep Space Network, само че те са конфигурирани за работа на далечни дистанции. Мощният радиосигнал на “Пърсъвиърънс ”, излъчен към момента от близо до Земята разстояние, затрудни двупосочната комуникация и експертите трябваше да поработят малко повече, с цел да настроят вярно наземните антени. Разбира се, организацията има протокол по какъв начин да действа в сходни случаи и в този момент двупосочната връзка сред задачата и Земята е открита.
Напомням на читателите, че НАСА подготвяше “Пърсъвиърънс ” в продължение на повече от десетилетие. Марсоходът тежи повече от звук, има 7 научни инструмента, роботизирана ръка, 25 камери и няколко микрофона, които ще записват звуците на Червената планета.
Схема на кацането на “Пърсъвиърънс ”. За да може марсоходът да бъде спуснат безвредно на марсианската повърхнина, ще се употребява технологията “Небесен кран ”, която през 2012 година свърши сполучлива работа при кацането на “Кюриосити ”. Credit: NASA/JPL
Очаква се “Пърсъвиърънс ” да постави началото на третия стадий в марсианските проучвания на Съединени американски щати.
Първият стадий бе най-ранният – той стартира през 60-те години с ранната стратегия “Маринър ” и завърши в края на 70-те с програмата “Вайкинг ”. Това бе етапа на първичните изследвания, при които бяха открити главните характерности на Марс. За страдание обаче планетата се оказа прекомерно непозната за задачите на спускаемите апарати “Вайкинг ” и те не откриха дали в марсианската почва има живот – освен това, един от приборите (за търсене на метаболитна активност) даде позитивен резултат, а другият (спектрометър, за търсене на органични вещества) даде негативен. Така въпросът “Има ли живот на Марс? ” остана провесен, защото данните от “Вайкинг ” са спорни.
Затова НАСА преформулира задачите на марсианската си стратегия и през 90-те години стартира идващият стадий под наслова “Следвай водата ”. Последва нова серия от задачи – орбиталните “Марс Глобъл Сървеър ”, “Марс Одисей ”, “Марс Риконисънс Орбитър ”, марсоходите “Съджърнър ”, “Спирит ”, “Опортюнити ” и “Кюриосити ”. Общото сред всички тези апарати е, че нито един от тях не търси директно дали има живот на Марс. Учените решиха, че с цел да се отговори на въпроса, първо би трябвало да се изучат изискванията на планетата, да се направи оценка дали в предишното тя е била топла, покрита с водни басейни и дали е имала изискванията за възникването на живот. След близо 25 години подробни изследвания, отговорът на тези въпроси е позитивен – да, в предишното Марс е бил в действителност топъл и подобаващ най-малкото за бактериален живот.
“Пърсъвиърънс ” е в подготвеност да стартира третия стадий – търсенето на така наречен “биопризнаци ” – следи, оставени от марсианските микроорганизми, в случай че те въобще са съществували.
“Ние вършим трансформативна просвета ”, оповестява Мат Уолъс от екипа на задачата на “Пърсъвиърънс ”. “Наистина за пръв път ще търсим признаците на живота на друга планета и също така ще съберем проби, за които се надяваме, че ще бъдат първите върнати проби от друга планета ”.
Eто кои са научните принадлежности на борда на “Пърсъвиърънс ”:
– рентгенов флуоресцентен спектрометър, който ще учи финия състав на почвата и скалите.
– този радар ще изследва характерностите на марсианската кора до дълбочина 10 метра, като ще мери плътността на материята, структурните пластове, ще открива съществуването на заровени скали и астероиди и ще е в положение да открива дали под почвата има лед или солена вода в течно агрегатно положение. Приборът е издигнат от норвежки експерти.
– това е метеорологичната станция на “Марс 2020 ”, която ще мери температурите на Марс, скоростта и посоката на ветровете, влажността, радиацията и праховата конюнктура. Станцията е издигната от Испанския астробиологичен център.
– в границите на този любопитен опит ще бъде получен О2 от наличния в марсианската атмосфера въглероден диоксид. Ако опитът бъде сполучлив, технологията ще може да се употребява по-нататък за генериране на О2 за поддържането на живота на заселниците на Марс или за зареждането на ракетите, които ще пътуват от Марс към Земята.
– този Раманов спектрометър ще учи състава на минералите на Марс и ще търси органични субстанции.
съставлява дребен хеликоптер, тежащ 1.8 кг, който има единствено камери, само че не и научни принадлежности. Дронът ще показва способността си да лети в тънката марсианска атмосфера и да сортира пътя на “Пърсъвиърънс ”.
Хеликоптерът, който ще бъде доставен от “Пърсъвиърънс ” на повърхността на Марс. Credit: NASA/JPL-Caltech
Но с цел да проработят тези научни принадлежности, “Пърсъвиърънс ” би трябвало първо да се спусне на марсианската повърхнина. Кацането е планувано за 18-ти февруари 2021 година, като технологията на втурване е от вида “Небесен кран ”, която е одобрена и тествана по време на кацането на “Кюриосити ” през 2012 година. За първичните стадии от навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. В последната фаза “небесният кран ” ще се отдели от задния щит с парашута и ще възпламени ретроракетите си за окончателното закъснение на скоростта. Спускането на “Пърсъвиърънс ” върху марсианската повърхнина ще стане чрез въжета, след което те ще бъдат срязани, а “небесният кран ” ще отлети бързо, с цел да падне на безвредно разстояние от марсохода.
Преди десетина години тази технология изглеждаше прекомерно рискована и мнозина си споделяха, че в никакъв случай няма да проработи. Но нямаше никакви проблеми с кацането на “Кюриосити ”. НАСА няма провалено кацане на Марс от 1999 година, когато беше изгубена задачата “Марс Полър Лендър ”. Последното сполучливо кацане на роботизирана експедиция на Съединени американски щати на Марс бе в края на 2018-та година.
Разбира се, Червената планета е подла и триумфът в никакъв случай не е обезпечен. Предполагам, че всички ще са си отдъхнали на 19-ти февруари, когато кацането ще е към този момент в историята и всичко ще е завършило по един или различен метод.
За повече информация: НАСА
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
