Атлантическия съвет на България призова вицепремиера и министър на отбраната

Атлантическия съвет на България прикани вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов и държавното управление да не се отхвърлят от модернизацията на българската войска.

Вижте какво още се споделя в позицията на Атлантическия съвет на България:

„ Във времена на рецесии личи същинското държавническо мислене. Умните нации „ гасят пожара “, без да не помнят, че след него още веднъж ще се изправят пред неизменимите, и за жалост, доста по-устойчиви провокации, опасности и закани, против които въоръжените сили остават единственият поръчител.
Обратното е или популизъм в нечий непознат интерес, или искрено политическо късогледство. Или и двете.

Атлантическият съвет на България смята, че превъоръжаването би трябвало да продължи. Критично значимо е още тази година да бъдат подписани договорите за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски, които са гръбнакът на българската защита, и на два нови кораба за Военноморските сили.

Недопустимо е повече да се забавя реализацията на тези планове, които към този момент са закъснели с години. А това лишава въоръжените ни сили от извънредно нужни качества за справяне с новите провокации.

Поставянето под подозрение на нуждата от незабавното пускане на тези сериозно значими планове е доста неприятен сигнал тъкмо в този миг, когато от българските въоръжени сили се изисква да подкрепят останалите институции в битката срещу COVID-19 и в същото време да продължат да извършват конституционните си отговорности и тези по линия на груповата защита на НАТО и Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз.

Точна в този момент, когато въоръжените ни сили би трябвало да подкрепят популацията в рецесията с COVID-19, сходно говорене е най-малкото несвоевременно, защото слага под подозрение освен неотложните планове за превъоръжаване, само че и нуждата да градим мощна българска защита като част от груповата.

Нещо повече - виждаме, че хибридните офанзиви от Русия не престават. Стратегията на Москва в този момент е да отслаби оптимално Европейски Съюз и НАТО, като се възползва от рецесията с ковид. В моменти, когато сме под офанзива както от страна на пандемията, по този начин и от кремълската хибридна експанзия, последното нещо, което би трябвало да се слага под подозрение е точно укрепването на системата за национална сигурност, неизменима част от която е защитата.

Атлантическият съвет на България смята, че главните планове за рационализация би трябвало да се осъществят без каквото и да е закъснение. За задачата следва да се търси оптимално разсрочване на заплащанията, само че не и прекъсване или отсрочване на плановете. Възможностите за разсрочване на заплащанията ще нарастват, поради обстоятелството, че и компаниите-производители на въоръжение и техника също неизбежно са наранени от рецесията и ще търсят способи да осъществят своята продукция на пазара, в изискванията на понижено търсене поради рецесията в международен мащаб. Сега е времето да се работи съществено също и за реализиране на оптимално преференциално индустриално съдействие и включване на българската отбранителна индустрия в осъществяването на плановете. Кризата е и опция. Зависи от гледната точка и търсенето на разновидности плановете да се осъществят. Такива има и ще има. Сега е моментът да се постъпи стратегически рационално, без да се поддаваме на страсти и на опити за генерализиране и групови внушения.

Разсроченото заплащане е наложително. То обаче не е задоволително единствено по себе си.

Наложително е методът към превъоръжаването оттук насетне да бъде по-широк:
1. Реалистично обмисляне какво ни е най-необходимо като ново въоръжение и техника и по кое време то да бъде добито. И най-много какво и по какъв начин можем да си позволим поради ресурсите, с които разполагаме. С други думи - да сме наясно с нашите цели. Отговорите на тези въпроси чакаме в най-скоро време от Прегледа на защитата, който по проект би следвало към този момент да е на финалната права.
2. Подобряване на отбранителния мениджмънт, тъй че да се харчи по-ефективно и по-ефикасно, в изискванията на оптималната отчетност и бистрота. Това също е задача на Прегледа на защитата.
3. Повече многонационални планове със съдружници от НАТО и страни от Европейски Съюз, с които да се градят качества и да се споделят разноски. Очакваме натискът върху бюджетите за защита в НАТО и Европейски Съюз от в този момент нататък да се ускорява, като тази наклонност се резервира в дълготраен проект. Същевременно, у нас все по-остра ще става нуждата от придобиване на нова техника и извеждане от въоръжение на остарялата руска.
4. Изграждане на многонационални военни формирования на НАТО на българска територия. Така ще имаме повече качества за защита на нашата територия, като разноските ще бъдат споделени.
5. Участие на наши военни формирования в съюзни такива в други страни от НАТО. Това също ни обезпечава спомагателни качества, които при положение на рецесия ще могат да бъдат употребявани за отбрана на нашата страна.

Последните две оферти са директен път освен за шерване на разноски, само че и за повишение на готовността и оперативната съгласуемост на българските въоръжени сили.

Само разсроченото заплащане няма да ни реши проблемите! Макар че в този момент това е първият мотив, който бива изтъкван. Важно е, само че не е задоволително.

Трябва ни доста повече. Време е за нова визия, която да се отрази и в настоящия Преглед на защита. Време е за ново стратегическо водачество в защитата.
Колкото по-рано, толкоз по-добре.

Ето за какво нашата Визия за българската защита към 2030 година ще става все по-актуална.