ЛОШО: Деца няма в близо 1000 населени места у нас
Децата до 17-годишна възраст в страната към края на предходната година са 1 104 198, или 17,1% от общия брой на популацията, оповестиха от Национален статистически институт във връзка Деня на детето, 1 юни.
Децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на популацията. Делът на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен – 18,9%, Ямбол – 15,2%, и Бургас – 14,9% от популацията на региона. Най-нисък е този дял в областите Смолян – 10,6%, Видин – 11,5%, и Габрово – 11,7%.
Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 193 173 (3% от общото население и 17,5% от децата до 17 години).
В 978 (18,6%) от общо 5256 обитаеми места в страната не живеят деца до 17-годишна възраст.
През 2022 година делът на най-младото население в Европейски Съюз е 14,9%, като най-нисък е този дял в Италия – 12,4%, Португалия – 12,9%, и Малта – 12,7%, а най-голям е в Ирландия – 19,3%, Швеция – 17,4%, и Франция – 17,3%.
През 2023 година в страната са родени 57 197 деца. В съпоставяне с миналата година броят им се усилва с 601 деца, или с 1,1%. Броят на родените момчета (29 318) е с 1439 по-голям от този на девойки (27 879), или на 1000 родени момчета се падат 951 девойки.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5 на 1000 души от популацията, София (столица) и Ямбол - по 9,9‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниска е в областите Смолян – 5,1‰, Перник – 6,4‰, и Габрово – 6,8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС7 през 2022 година е 8,7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду държавите-членки на Европейски Съюз има Кипър – 11,2‰, следват Франция – 10,7‰, Ирландия – 10,5‰, и Швеция – 10‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,7‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към края на предходната година броят на дамите във фертилна възраст е 1,269 млн., като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година Родените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
През 2023 година междинният брой родени деца от една жена е 1,81 като нараства с 0,03 по отношение на 2022 година Средната възраст на дамите при раждане на първо дете доближава 27,7 години, като спрямо 2022 година се е нараснала с 0,1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22,2 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица).
През 2023 година са регистрирани 1047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко в сравнение с през 2022 година При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три. Броят на извънбрачните раждания през предходната година е 34 357, или 59,8% от всички раждания. За 81,1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
Децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на популацията. Делът на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен – 18,9%, Ямбол – 15,2%, и Бургас – 14,9% от популацията на региона. Най-нисък е този дял в областите Смолян – 10,6%, Видин – 11,5%, и Габрово – 11,7%.
Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 193 173 (3% от общото население и 17,5% от децата до 17 години).
В 978 (18,6%) от общо 5256 обитаеми места в страната не живеят деца до 17-годишна възраст.
През 2022 година делът на най-младото население в Европейски Съюз е 14,9%, като най-нисък е този дял в Италия – 12,4%, Португалия – 12,9%, и Малта – 12,7%, а най-голям е в Ирландия – 19,3%, Швеция – 17,4%, и Франция – 17,3%.
През 2023 година в страната са родени 57 197 деца. В съпоставяне с миналата година броят им се усилва с 601 деца, или с 1,1%. Броят на родените момчета (29 318) е с 1439 по-голям от този на девойки (27 879), или на 1000 родени момчета се падат 951 девойки.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5 на 1000 души от популацията, София (столица) и Ямбол - по 9,9‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниска е в областите Смолян – 5,1‰, Перник – 6,4‰, и Габрово – 6,8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС7 през 2022 година е 8,7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду държавите-членки на Европейски Съюз има Кипър – 11,2‰, следват Франция – 10,7‰, Ирландия – 10,5‰, и Швеция – 10‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,7‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към края на предходната година броят на дамите във фертилна възраст е 1,269 млн., като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година Родените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
През 2023 година междинният брой родени деца от една жена е 1,81 като нараства с 0,03 по отношение на 2022 година Средната възраст на дамите при раждане на първо дете доближава 27,7 години, като спрямо 2022 година се е нараснала с 0,1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22,2 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица).
През 2023 година са регистрирани 1047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко в сравнение с през 2022 година При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три. Броят на извънбрачните раждания през предходната година е 34 357, или 59,8% от всички раждания. За 81,1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ