Атанасовден е!
Атанасовден, именуван също Зимен Атанасовден и Средзима, е християнски и фолклорен празник, на който се уважава паметта на свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия и изтъкнат съперник на арианството. Българската православна черква го отбелязва на 18 януари.
Атанасий Велики е роден през 295 година На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взе участие в Никейския Вселенски събор, където съумява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий, което е оповестено за разкол. 5 години по-късно той става свещеник. Като александрийски архиепископ той интензивно се бори с арианите, само че неведнъж става жертва на техните интриги. Умира на 2 май 373 година, която дата също му е отдадена под името Летен Атанасовден.
В националните вярвания свети Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Счита се, че от Зимния Атанасовден нататък зимата стартира да си отива. Според легендите, облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „ Иди си, зимо, идвай, лято! ". Затова и празникът е прочут също като „ Средзима ".
Както Атанасовден, по този начин и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празници за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антраксът), всички те - възприемани, като зли или гневливи, духове разболяващи хората с тези заболявания. Жените съблюдават на двата празника сходни забрани.За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се „ надупчат " (т.е. да не се изпъстрят с пъпки) децата от шарка. На Атанасовден в Тракия и Троянско се заколва черно пиле или кокошка, подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, като вълшебен лек. В някои региони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. На други места на този ден се правят ритуали за предотвратяване на овните от заболявания, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.
Именици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Атанасий Велики е роден през 295 година На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взе участие в Никейския Вселенски събор, където съумява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий, което е оповестено за разкол. 5 години по-късно той става свещеник. Като александрийски архиепископ той интензивно се бори с арианите, само че неведнъж става жертва на техните интриги. Умира на 2 май 373 година, която дата също му е отдадена под името Летен Атанасовден.
В националните вярвания свети Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Счита се, че от Зимния Атанасовден нататък зимата стартира да си отива. Според легендите, облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „ Иди си, зимо, идвай, лято! ". Затова и празникът е прочут също като „ Средзима ".
Както Атанасовден, по този начин и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празници за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антраксът), всички те - възприемани, като зли или гневливи, духове разболяващи хората с тези заболявания. Жените съблюдават на двата празника сходни забрани.За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се „ надупчат " (т.е. да не се изпъстрят с пъпки) децата от шарка. На Атанасовден в Тракия и Троянско се заколва черно пиле или кокошка, подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, като вълшебен лек. В някои региони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. На други места на този ден се правят ритуали за предотвратяване на овните от заболявания, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.
Именици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ