Атанас Зафиров е депутат от Коалиция за България в 42-рия

...
Атанас Зафиров е депутат от Коалиция за България в 42-рия
Коментари Харесай

Атанас Зафиров: Трите най-големи проблема в българската армия са некомплект, модернизация и корупция

Атанас Зафиров е народен представител от Коалиция за България в 42-рия и 43-тия парламент. Тогава работи в комисиите по защита, вероизповедания, битка с корупцията и парламентарна нравственос. Два мандата е и Председател на групата за другарство с Армения в Народното събрание. Той е лидер на листата на Българска социалистическа партия за 45-тото Народно заседание в град Сливен.
В момента Зафиров е заместник-председател на Българска социалистическа партия и дава отговор за съдружната политика, ръководи и партийната фондация " Дума ". Два мандата е ръководител на Съвета по защита на Българска социалистическа партия. Автор е на аналитични и научни изявления и студии в региона на битката с корупцията, външната политика, защитата и националната сигурност.
Г-н Зафиров, в случай че Българска социалистическа партия ръководи министерството на защитата, какво неотложно бихте трансформирали в бранша?
За да работи една организационна конструкция добре и да реализира нужните резултати, е належащо органът, който я управлява и направлява да работи дейно.
За страдание, Министерството на защитата (МО), въпреки и редовно отстъпвано на съдружни сътрудници, не беше подминато от срутището, наречено " модел ГЕРБ ". Въпреки напъните и високия професионализъм на българските военнослужещи, политическите управления в цялостна степен възпроизведоха този гибелен модел на ръководство, с цел да стигнем до днешните нерадостни действителности. Затова, първите промени, които би трябвало да се създадат, са в администрацията на Министерството на защитата. Най-важните условия да работи една администрация качествено са:
- провеждането на почтени състезания
- действителна отчетност и
- справедлив надзор.
Не че в този момент не се организират състезания - организират се, само че най-после постоянно става по този начин, че печели тъкмо избран човек, в множеството случаи мощно политически зает. Не че в този момент не се прави доклад - прави се, само че в доста случай той не е справедлив, заради предната причина. Така, когато не се формулира вярно казусът, решенията са неефективни и в множеството случаи неверни.
Относно контрола - той съществува, само че е неефикасен, защото не е самостоятелен и справедлив. Инспекторатът на МО би трябвало да стане главен орган за надзор, който да прави оценка:
- осъществяването на задачите на отбранителната политика;
- качествата на въоръжените сили;
- осъществяването на стратегическите, доктриналните и нормативните документи и
- успеваемостта на вложенията в защита.
След като всичко това бъде реализирано и администрацията проработи качествено и без политически заигравки, се надявам, че към всички проблеми ще се подхожда умело, с цел да се вземат решение дейно и ефикасно.
Кои са най-големите проблеми на българската войска?
На първо място това е казусът с некомплекта, който неотложно би трябвало да стартира да се взема решение професионално. Независимо, че министърът на защитата реагира толкоз прочувствено преди няколко дни и отхвърли казуса, то той съществува. Да, в изискванията на рецесия и съществуване на безработица броят на претендентите за военна работа се усилва, само че претенденти като функционалност на безработицата не дават стабилно положение на кадровия проблем в армията. За неговото решение е належащо:
- повишение заплатите на военнослужещите до равнища, сходни с тези на аналогични длъжности в цивилния живот. Освен заплата, военнослужещият би трябвало да получава и в допълнение възнаграждение, което е отплата за изискванията на труд, заетостта му и други особености на военната работа. Коефициентът на влияние на заплатата върху набираните претенденти е 1,46.
- създаване на професионална система за набиране на военнослужещи и провеждането на първокласен боен маркетинг. Коефициентът на влияние на системата за набиране върху претендентите е 0,5.
- не на последно място е задържане на военнослужещите.За задачата би трябвало да се подобрят изискванията на живот, да се сътвори конкурентно кадърен обществен пакет и да се даде опция бойците да вършат кариера в армията, както и други ограничения, които влияят върху задържането.
Има още доста други неща, които би трябвало да се създадат, само че смятам, че това са най-важните.
На второ място е модернизацията на въоръжените сили. Три са главните планове за капиталови разноски (ПИР). Първият е за " Придобиване на нов вид военен аероплан " за Военновъздушни сили, вторият е " Придобиване на многофункционален модулен патрулен транспортен съд " за Военноморски сили и третият е за " Придобиване на съществена бойна техниказа създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада " за Сухопътни войски. Като първите два са стартирани, а на третия е прекъсната процедурата. Независимо, че два от плановете са стартирани, до края на 2023 година няма да има ново въоръжение и техника. За това модернизацията би трябвало да се организира синхронно за трите типа въоръжени сили и да се осъществя поетапно за всеки тип, посредством установяване на съответни цели на всеки стадий. Наличната бойна техника би трябвало да се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата. Модернизацията би трябвало да е сложен развой за придобиване на качества. Той с изключение на закупуване на ново въоръжение и техника би трябвало да включва и промени в: организационната структурата, подготовката, доктрините и концепциите, командването и ръководството, инфраструктурата и оперативната съгласуемост. Подготовката на военнослужещите за работа с новото въоръжение и техника би трябвало да стартира авансово, а замяната на остарялото въоръжение и техника да става планово и поредно, за опазване на нужните качества.
На трето място това е корупцията, която се демонстрира най-много при провеждането на публичните поръчки. Проблемът е, че голословно се преразпределят бюджетни запаси към неприоритетни доставки. Не се издават решения за класиране на участниците в законно открития период. Сключват се рамкови съглашения и контракти единствено с един реализатор. Избират се едни и същи реализатори на повече от две публични поръчки в границите на една година. Порочна е практикататехническите задачи за публичните поръчки да се изготвят от Института по защита (ИПО) без той да има за това нужните специалисти,което въздейства отрицателно върху целия развой.Всичко това би трябвало да бъде преодоляно, като се организира ефикасен финансов одит и надзор и бистрота на всяка една социална поръчка.
А секторно – какво характерно най-много липсва на Военновъздушни сили, на сухопътните войски, на флота?
За Военновъздушните сили (ВВС) най-важното е придобиването на нов военен аероплан, само че с изключение на него значимо е и опазване на образователната авиация, която е на път да бъде унищожена. Другото е придобиването на нови трикоординатни (3D) радари. Но най-специфичното е обезпечаването на нужния нальот на летците. Въпреки многократните обещания, плануваният брой летателни часове редовно не се извършва, а това въздейства както на качествата на Военновъздушни сили, по този начин и върху сигурността на летателния състав.
За Сухопътни войски (СВ) най-важно е придобиване на нови бойни машина на пехотата. Сега Сухопътни войски разполагат с бойна машина на пехотата - БТР-60 ПБ, която е постъпила на въоръжение през 60-те и танк Т-72 през 70-те години на предишния век. Специфично за тях е и попълването на некомплекта, който е от порядъка на 26% - т.е огромен (съгласно последния формален " Доклад за положението на въоръжените сили " на МО, оповестен на 15. 04. 2020 г.).
За Военноморските сили (ВМС) е значимо придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд. Специфично за Военноморски сили е придобиването на модерна система за командване и ръководство с която ще се подобрят качествата за водене на минна война и провеждането на специфични интервенции.
Отделяме ли задоволително средства за армията ни? Какво бихте трансформирали във финансирането ѝ и от кое място бихте взели нужните средства?
Първо бих желал да отбележа, че казусът с финансирането на армията стартира през 2010 година, когато тогавашният министър на защитата Николай Младенов в първото държавно управление на Бойко Борисов върна 400 милиона от бюджета на МО. Оттогава армията е недофинансирана и стартира да губи качества. Приетият народен проект за достигането на2% от Брутният вътрешен продукт за разноските за защита до 2024 година смятам за реален и осъществим. Това е ангажимент, който страната ни е приела на срещата на върха на НАТО в Уелс (2014г.) Тези средства за задоволителни, стига те да бъдат изразходвани вярно. Инвестиционните планове за модернизацията на армията, обаче би трябвало да се финансират от централния бюджет, с цел да не бъдат в ущърб на оперативната и бойна подготовка на военните формирования.
Трябва ли и какво бихте желали да промени България във връзка с участието ѝ в НАТО?
Първо бих желал да отбележа, че участието ни в НАТО е в центъра на отбранителната политика на страната. Това значи, че България би трябвало да продължи да е деен и предвидим член на съюза и способства за сполучливата му активност посредством интензивно присъединяване в редица начинания и стратегии. Приносът ни към НАТО би трябвало да включва: дейна работа за подсилване на политическия разговор, съвещания и съгласуваност в границите на съюза, принос към интервенциите и задачите на НАТО, развиване на контрактуваните качества, както и поддръжка на политиката на НАТО на отворени порти.
Да, има някои неща, които би трябвало да се трансформират и доразвият. Вече близо 17 години сме член на НАТО, само че към момента наши офицери не заемат значими и виновни позиции в неговите структури. Освен това не сме се възползвали от нито една негова стратегия, обвързвана с въоръжение и техниката. Дори при закупуването на самолетите F-16 плащаме по-висока цена от страна, която не членува в Алианса.
Колкото до промени - надали е по силите на България да трансформира каквото и да било във връзка с нейното участие в Съюза. Ние се присъединихме много късно и по свое предпочитание, с цел да бъдем недоволни. Онова, което можем и зависи от нас е да променим нашия принос в груповата защита. След толкоз години участие ние към момента не можем да се похвалим със значителен принос към организацията. Засега се обрисуваме повече като потребител на сигурността, която произтича от това участие. И въпросът не е единствено в предлагането на военни формирования или военнослужещи за разнообразни позиции в щабовете на НАТО. Въпросът е и за нашата интеграция на военнообразователната система и научноизследователската работа. Имаме несъмнено обособени преподаватели или откриватели, които вземат участие в стратегии по продан или по планове, само че липсва цялостна политика за това. Оттук произтича и нашето закъснение както във връзка с въвеждане в образованието на най-новите постижения в Съединени американски щати и другите софтуерно напреднали страни, по този начин и по развиване на научноизследователската работа. Безнадеждно изоставаме и в научните изявления в непознати профилирани издания, както и в регистрирането на наше военно списание в интернационалния продан.
В умозаключение – оптимист ли сте за бъдещето на Българската войска и въоръжените ни сили?
Разбира се. Независимо от разпада и сриването на цели публични системи, Българската войска е непоклатима, тя е била, е и ще бъде поръчител за свободата и независимостта на Отечеството и няма мощ, която да я извади от сърцата и лиши от любовта на българските жители.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР