Македонизирането на Гоце Делчев и Тодор Александров - как затриват българската идентичност в Македония
Атанас Величков, основен редактор на портал „ Трибуна. мк “
В дните след 100-годишнината от убийството на Тодор Александров, някак си разумно е да се сетим по какъв начин в предишното, този именит лидер, е бил недолюбван от тази (другата) страна на Осогово. Да си напомним, че е имало дни когато за историците и властниците в югославска, а по-късно и в независима Македония, Тодор Александров е бил единствено и само един „ прислужник на българския царски двор “, „ върховист “ и „ кръволок на македонския народ “, несъмнено в компанията на Иван Михайлов.
Такова връщане обратно е нужно, на първо място поради желанието, да се изтрият всички знаци за съществуването на българска еднаквост в Македония. В Северна Македония се построи още един монумент на Тодор Александров. След паметника в скопския квартал Кисела Вода, се откри и нов монумент на войводата в неговото родно щипско Ново село. Това демонстрира, че процесът за неговата цялостна македонизация не е приключил. Без значение дали това ни подхожда или не, Александров ще бъде употребен против македонските българи от тези които го македонизираха, с цел да им кажат „ Александров е наш воин и неговото геройско дело ни принадлежи “. От другата страна, несъмнено, са крайните левичари, за които Александров си остава „ черна фигура “ в историята на Македония.
Верни на историческите обичаи македонските българи, стоят там където е Тодор Александров и откъдето желаят да ги изместят актуалните македонски националисти.
Звучи налудничаво. Звучи даже грозно, на фона на лъжите и безбройните операции, казани, написани и втълпени на генерации наред за събитията и личностите, които са част от историята на македонските българи. Част от техните родови истории, за техните предшественици, които са били част от битката за независимост, автономност и самостоятелност на Македония.
Затова истината, въпреки и до болежка позната, би трябвало да се повтаря! А истината е една и единствена. Съвременните македонски националисти желаят да си присвоят Тодор Александров, тъй като им е необходим за опрощение на тяхното лично битие, нужен е с цел да оправдае подправената последователност на „ македонската еднаквост “. Искат да го македонизират, тъй като Александров е началото на един недълъг, само че значителен интервал от историята на Организацията. Последният подобен от 1919 до 1934 година Сегашната партия на власт в Република Северна Македония има нелепата рекламация, че е правоприемник таман на това Вътрешна македонска революционна организация и по тази причина Александров е от основна значимост за нея.
Така тогавашният „ върховист “ и „ прислужник на българския двор “ се трансформира в сламката за избавление на давещия се, още преди да проходи с по-уверени стъпки „ македонски шовинизъм “. Те се кичат с него. Използват го като афиш за тяхната идеология, която няма никаква връзка с идеологията на именития челник. Но той е бил храбър и хубав. Бил е строен и униформата му е стояла добре. Какъв по-добър идол... Леко ще изгладим тук там биографията му. Ще я шлифоваме, с цел да имаме най-малко един представител на десницата, който не е бил толкоз неприятен, колкото Михайлов да речем.
На пръв взор наподобява елементарно, само че в случай че продължим да се взираме, за част от актуалните македонци, Александров си остава спорна персона. Неговата българщина не може да бъде скрита или забравена в някой забутан ъгъл на географската област Македония. Българският дух на бореца за Независима Македония е неоспорим и тъкмо това го прави спорен за част от актуалните етнически македонци. Някои от тях си задават въпроса, по какъв начин по този начин един българин като Александров, ще се бори за Македония. Някой ще каже, че това е въпрос с нараснала компликация, само че не е нужно да се съгласяваме нали? Може би, ще дочакаме историческата комисия да каже своята тежка дума. Учените от двете страни на границата ще намерят формулата. На базата несъмнено на историческите извори и свидетелства.
Очакваме отговори освен за Тодор Александров, само че и за Гоце Делчев, най-големия наследник на Македония. Ще разберем, какви са били контактите на Делчев, като чуждестранен представител на Организацията с Върховният комитет в София. Останал ли е ваксиниран от нездравословните „ върховистки “ хрумвания? Защо изобщо е комуникирал с „ неприятните върховисти “? Какъв му е бил ползата да се дефинира като българин? Какво му е било на тогавашното време, че всички македонски революционери и от левицата и от десницата са се определяли за българи? Какви събития са „ трансформирали времето “?
Някой би трябвало да отговори на въпроса за какво за Колишевски в даден миг Гоце Делчев е един българин с незначителна роля в битката на македонския народ, а по-късно става персона от историческо значение и „ идеолог на националослободителната битка на македонскиот народ “.
Дали в един миг, създателят на крилатата фраза „ когато сме си българи “, не е станал необходим, на Колишевски, с цел да се бетонират основите на зараждащата се нова нация? Както в наши дни Александров е необходим на македонските националисти, част от които хвърлят огън и жупел против Колишевски, наричайки го прислужник на Белград? Да не забравяме, че Колишевски е най-чистият образец за нечовечен създател на новата македонска еднаквост.
Това са въпроси, чиито отговори, би трябвало сами да намерят тези, които имат потребност от тях. За останалите не остава нищо друго с изключение на да се примирят с обстоятелствата, а те са безпощадни. Гоце Делчев, като герой за автономност на Македония и Одринско, се е родил, живял е, борил се е и е умрял като българин, Тодор Александров, въпреки и герой за самостоятелна Македония, също се е родил, живял е, борил се е и е умрял като българин.
Да стоим надалеч от заблужденията и да се насочим към историческата истина. Гоце Делчев, Тодор Александров и Лазар Колишевски са част от македонската история. Но Гоце Делчев и Тодор Александров исторически принадлежат на македонските българи и българите изобщо, до момента в който Лазар Колишевски принадлежи на югомакедонците и югославяните изобщо. Македонизирането на Гоце Делчев и Тодор Александров, а по-късно за какво не и на Иван Михайлов и редица други дейци на Вътрешна македонска революционна организация е опит за заличаване на историческото завещание и памет на македонските българи, които би трябвало да се трансфорат в българи поради някакъв интерес.
От тази истина изплъзване няма. Реалността е такава. /БГНЕС
В дните след 100-годишнината от убийството на Тодор Александров, някак си разумно е да се сетим по какъв начин в предишното, този именит лидер, е бил недолюбван от тази (другата) страна на Осогово. Да си напомним, че е имало дни когато за историците и властниците в югославска, а по-късно и в независима Македония, Тодор Александров е бил единствено и само един „ прислужник на българския царски двор “, „ върховист “ и „ кръволок на македонския народ “, несъмнено в компанията на Иван Михайлов.
Такова връщане обратно е нужно, на първо място поради желанието, да се изтрият всички знаци за съществуването на българска еднаквост в Македония. В Северна Македония се построи още един монумент на Тодор Александров. След паметника в скопския квартал Кисела Вода, се откри и нов монумент на войводата в неговото родно щипско Ново село. Това демонстрира, че процесът за неговата цялостна македонизация не е приключил. Без значение дали това ни подхожда или не, Александров ще бъде употребен против македонските българи от тези които го македонизираха, с цел да им кажат „ Александров е наш воин и неговото геройско дело ни принадлежи “. От другата страна, несъмнено, са крайните левичари, за които Александров си остава „ черна фигура “ в историята на Македония.
Верни на историческите обичаи македонските българи, стоят там където е Тодор Александров и откъдето желаят да ги изместят актуалните македонски националисти.
Звучи налудничаво. Звучи даже грозно, на фона на лъжите и безбройните операции, казани, написани и втълпени на генерации наред за събитията и личностите, които са част от историята на македонските българи. Част от техните родови истории, за техните предшественици, които са били част от битката за независимост, автономност и самостоятелност на Македония.
Затова истината, въпреки и до болежка позната, би трябвало да се повтаря! А истината е една и единствена. Съвременните македонски националисти желаят да си присвоят Тодор Александров, тъй като им е необходим за опрощение на тяхното лично битие, нужен е с цел да оправдае подправената последователност на „ македонската еднаквост “. Искат да го македонизират, тъй като Александров е началото на един недълъг, само че значителен интервал от историята на Организацията. Последният подобен от 1919 до 1934 година Сегашната партия на власт в Република Северна Македония има нелепата рекламация, че е правоприемник таман на това Вътрешна македонска революционна организация и по тази причина Александров е от основна значимост за нея.
Така тогавашният „ върховист “ и „ прислужник на българския двор “ се трансформира в сламката за избавление на давещия се, още преди да проходи с по-уверени стъпки „ македонски шовинизъм “. Те се кичат с него. Използват го като афиш за тяхната идеология, която няма никаква връзка с идеологията на именития челник. Но той е бил храбър и хубав. Бил е строен и униформата му е стояла добре. Какъв по-добър идол... Леко ще изгладим тук там биографията му. Ще я шлифоваме, с цел да имаме най-малко един представител на десницата, който не е бил толкоз неприятен, колкото Михайлов да речем.
На пръв взор наподобява елементарно, само че в случай че продължим да се взираме, за част от актуалните македонци, Александров си остава спорна персона. Неговата българщина не може да бъде скрита или забравена в някой забутан ъгъл на географската област Македония. Българският дух на бореца за Независима Македония е неоспорим и тъкмо това го прави спорен за част от актуалните етнически македонци. Някои от тях си задават въпроса, по какъв начин по този начин един българин като Александров, ще се бори за Македония. Някой ще каже, че това е въпрос с нараснала компликация, само че не е нужно да се съгласяваме нали? Може би, ще дочакаме историческата комисия да каже своята тежка дума. Учените от двете страни на границата ще намерят формулата. На базата несъмнено на историческите извори и свидетелства.
Очакваме отговори освен за Тодор Александров, само че и за Гоце Делчев, най-големия наследник на Македония. Ще разберем, какви са били контактите на Делчев, като чуждестранен представител на Организацията с Върховният комитет в София. Останал ли е ваксиниран от нездравословните „ върховистки “ хрумвания? Защо изобщо е комуникирал с „ неприятните върховисти “? Какъв му е бил ползата да се дефинира като българин? Какво му е било на тогавашното време, че всички македонски революционери и от левицата и от десницата са се определяли за българи? Какви събития са „ трансформирали времето “?
Някой би трябвало да отговори на въпроса за какво за Колишевски в даден миг Гоце Делчев е един българин с незначителна роля в битката на македонския народ, а по-късно става персона от историческо значение и „ идеолог на националослободителната битка на македонскиот народ “.
Дали в един миг, създателят на крилатата фраза „ когато сме си българи “, не е станал необходим, на Колишевски, с цел да се бетонират основите на зараждащата се нова нация? Както в наши дни Александров е необходим на македонските националисти, част от които хвърлят огън и жупел против Колишевски, наричайки го прислужник на Белград? Да не забравяме, че Колишевски е най-чистият образец за нечовечен създател на новата македонска еднаквост.
Това са въпроси, чиито отговори, би трябвало сами да намерят тези, които имат потребност от тях. За останалите не остава нищо друго с изключение на да се примирят с обстоятелствата, а те са безпощадни. Гоце Делчев, като герой за автономност на Македония и Одринско, се е родил, живял е, борил се е и е умрял като българин, Тодор Александров, въпреки и герой за самостоятелна Македония, също се е родил, живял е, борил се е и е умрял като българин.
Да стоим надалеч от заблужденията и да се насочим към историческата истина. Гоце Делчев, Тодор Александров и Лазар Колишевски са част от македонската история. Но Гоце Делчев и Тодор Александров исторически принадлежат на македонските българи и българите изобщо, до момента в който Лазар Колишевски принадлежи на югомакедонците и югославяните изобщо. Македонизирането на Гоце Делчев и Тодор Александров, а по-късно за какво не и на Иван Михайлов и редица други дейци на Вътрешна македонска революционна организация е опит за заличаване на историческото завещание и памет на македонските българи, които би трябвало да се трансфорат в българи поради някакъв интерес.
От тази истина изплъзване няма. Реалността е такава. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ