Атаката на Техеран се провали, а отговорът на Йерусалим беше

Атаката на Техеран се провали, а отговорът на Йерусалим беше оставен, за когато му пристигна времето

Израел ще отмъсти за огромната въздушна офанзива на Иран от събота вечерта, когато над 300 дрона, крилати ракети и ракети земя-земя бяха изстреляни към територията му, просто не тъкмо в този момент.  Заседанието на военния кабинет на Израел не докара до изясненост по кое време тъкмо ще пристигна този отговор, само че страната разгласи, че си резервира правото на подобен, който ще пристигна " в най-подходящото време ".

Истината е, че сега нито Израел, нито Иран биха имали изгода от открит боен спор. Съединени американски щати също предизвестиха, че не биха подкрепили възможен отговор на Тел Авив, с цел да не се стига до разширение и задълбочаване на спора в района.

Проведеното в неделя вечерта особено съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации изобилстваше от сочене с пръст за виновност за спора, само че огромните играчи, в това число Китай и Русия, приканиха за въздържаност и деескалиране.

За сходен сюжет на заглушаване на спора оказва помощ и че значително офанзивата на Иран беше неуспех. От всички изстреляни ракети и пратени в нахлуване дронове едва 9 ракети са минали през противовъздушната защита (ПВО) на Израел. Всичко останало е било прихванато от израелските сили или от сътрудници като Съединени американски щати, Англия и Йордания.

Затова сега всичко приказва за понижаване на напрежението сред двете страни в Близкия изток. Това обаче не значи, че огънят няма да продължи да тлее и няма да избухне в един идващ миг.

Враждебното отношение сред Израел и Иран е реалност от десетилетия насам, само че до момента двете страни избягваха да се нападат намерено.От една страна, Техеран работи чрез множеството си проксита като палестинските Хамас и Ислямски джихад, ливанската Хизбула, хутите в Йемен или други по-малки милиции, с цел да нападна цели на Израел и да тормози свързани с еврейската страна кораби в топлите морета.

Някои специалисти разказват тази тактичност като създаване на " огнен пръстен " от разнородни прокси играчи към Израел, който бива финансиран, обучаван и въоръжаван от Техеран.

Тази самобитна коалиция има голям брой цели, в това число да ограничи въздействието на Саудитска Арабия и Съединени американски щати в района, само че също по този начин и да пречи на Израел и да го държи напрегнат.

От друга, Израел досега не е нанасял открити удари по иранска територия - всичките му офанзиви са били непозната територия (най-вече Сирия и Ливан, само че не само). Изключения вършат секрети офанзиви на иранска територия, които обаче разрешават обществено разграничение и отказване.

Така че в случай че очаквате началото на Третата международна война, можете да почакате. Подобно нещо би означавало да се вложат доста по-сериозни запаси и доста повече организация, а нито една от двете страни не е подготвена.

Абсолютно показателно е, че иранското нахлуване се провали. Израел разполага със сериозна противовъздушна защита, а на своя страна (за защита) може да разчита на съдружници. 

За да направи нещо по въпроса, Иран би трябвало да вложи сили на терен, което изисква големи запаси и не е несъмнено, че ще реализира някакъв действителен триумф.

Иранските сили сами по себе си нямат боеспособност да се оправят с Израел, а ще би трябвало да разчитат на милициите си и на поддръжка на страни като Русия и Китай, която си има своята цена. 

За похлупак на всичко една пълномащабна офанзива ще значи и тежки репутационни вреди за режима в Техеран.

С други думи - в случай че Иран желае да удари в действителност Израел, ще би трябвало да играе вабанк, като задейства всичките си запаси, без да има същинска сигурност в успеха.

Тук е значимо да се спомене, че даже при своето нахлуване от предходната седмица, Иран не се стреми да ескалира спора и в действителност работи доста интензивно, с цел да избегне ескалация.

Ако нападението беше по-успешно, това елементарно можеше да даде на Израел и съдружниците им от Съединени американски щати опрощение да отговорят с надалеч по-тежък и нанасящ вреди удар.

За аятоласите в Техеран сегашната офанзива беше неминуем ход в отговор на въздушното нахлуване на Израел над иранското консулство в Дамаск, при което починаха четирима генерали от Иранската революционна армия.

Подобен ход за тях беше освен възмездие за гибелта на водещи военни фигури, само че и един тип предизвестие към Израел - да се знае, че ще бъде отговорено на всеки един по-рязък ход против ирански позиции.

От своя страна, Израел също няма прагматичен интерес да ескалира спора с Иран.  Въпреки че от десетилетия насам страната разчита на правилото на възпиращите отговори, които по жаргонен метод биха могли да бъдат разказани с правилото " око за две, зъб за чене ". Идеята тук е, че когато някой те удари, в случай че искаш да си сигурен, че няма да ти посегне още веднъж, му отвръщаш с 10 пъти повече мощ.

След нападението на Хамас от 7 октомври предходната година, Израел си напомни този принцип, нахлувайки в Ивицата Газа. Именно Газа сега обаче се явява една от главните спънки пред по-тежък отговор по отношение на Иран.

В момента управляващите в Йерусалим са вложили огромната част от силите си точно в интервенцията в палестинската територия, като се готви пречистване на град Рафах - нещо, което среща необятна интернационална опозиция, в това число и от Вашингтон.

Заради войната в Газа интернационалната известност на Израел падна внезапно, поддръжката от Съединени американски щати понижа, а подготвяното с години доближаване с арабските страни от Персийския залив остана на пауза.

Така че в този момент израелската войска и по-голямата част от израелското държавно управление се стремят да разрешат военните си проблеми, а не да ги усилват.

На всички е ясно, че израелски отговор в този момент по отношение на иранската офанзива ще докара до сериозна ескалация, до момента в който декларираното опазване на право за възможен предстоящ отговор (който неизбежно ще пристигна в един момент) не коства нищо.

Ако Йерусалим в действителност желае да удари Иран и да разбие построената ос от милиции и групировки, правилни на режима в Техеран, ще му би трябвало много по-сериозна интернационална поддръжка. А това значи връщане договарянията със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и останалите страни съперници на Иран в района. Към момента поради обстановката в Газа това няма по какъв начин да се случи.

Така че евентуално ще минат години, преди да приказваме още веднъж за същински и тежък отговор на Израел.

Дотогава обаче никой не може да каже до каква степен към този момент ще се простира иранската обязаност с Русия и Китай. 

Така че към този момент можем да чакаме двете близкоизточни страни да се върнат към досегашните си тактики и да продължат метафорично да се ритат по кокалчетата.