Откриха кислород на дневната страна на Венера
Астрономите преди малко откриха ясни следи от атомарен О2, който се намира над отровните облаци на Венера откъм дневната страна (осветена от Слънцето). Откритието, направено от откриватели от Германския аерокосмически център, може да отвори нова глава в проучването на планетарните атмосфери. Въз основа на разбори на данните, събрани от Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA), то допуска съществуването на незнайни до момента химични и динамични процеси на втората планета от Слънчевата система.
Изследвайки характерностите на венерианската атмосфера, учените се надяват да разшифроват механизмите, довели до рисковото ѝ разминаване със Земята. Резултатите от проучването, извършено от екип под управлението на физика Хайнц-Вилхелм Хуберс от Германския аерокосмически център (DLR), са оповестени в списание Nature Communications.
Атмосферният О2 е индивидуален детайл без връзки с други атоми и се разграничава от диатомния О2, който дишаме на Земята. На Венера съществуването на атомарен О2 към този момент е следено на нощната страна, където е по-малко евентуално той да реагира с други детайли или със слънчевата светлина.
Откритието, направено от екипа на Хюйберс, се състои в откриването на този атомарен О2 на дневната страна на Венера, където интензивната слънчева светлина нормално благоприятства образуването на по-сложни молекули. Данните от SOFIA освен потвърдиха това наличие, само че и демонстрираха, че атомарният О2 е по-широко публикуван в атмосферата на Венера, в сравнение с допускаха предходните модели.
Това наблюдаване демонстрира, че процесите на формиране и разпространяване на атомарен О2 са дейни и ефикасни даже под директното въздействие на слънчевото лъчение. Това допуска съществуването на незнайни до момента или недооценени атмосферни механизми, които безспорно играят значима роля в термохимичното контролиране на атмосферата на Венера.
Разкриването на венерианските ветрове
Хуберс и неговите сътрудници са анализирали данните, получени от Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA), която работи на огромна височина в земната атмосфера и записва честотите в терахерцовия диапазон, на границата сред микровълните и далечния инфрачервен диапазон. По време на три обособени прелитания галактическият уред събра информация от 17 места на Венера: 7 денем, 9 през венерианската нощ и 1 на границата сред двете.
На всеки един от тези 17 обекта бе маркирано съществуването на атомарен О2 с оптималната централизация на височина към 100 километра. Тази зона се намира тъкмо сред двете преобладаващи атмосферни течения на Венера: суперротационното течение под 70 км, което се движи по-бързо от въртенето на планетата, и течението, разпростряло се от субполярната до антиполярната точка на височина над 120 км.
Изследователите допускат, че кислородът идва от слънчевата сила, която разгражда молекулите на въглеродния оксид и въглеродния диоксид. Освен това те допускат, че тези атоми си проправят път към тъмната страна на планетата с помощта на мощните ветрове на венерианската атмосфера. Там те евентуално се комбинират с молекулярния О2 и също по този начин реагират и с други детайли.
Важно е да се помни, че извънредно бързите ветрове на Венера са динамична мощ в разпределението на атомарния О2 по планетата. Духайки със скорост до 700 километра в час, те основават атмосферен мост сред деня и нощта, пренасяйки атомарен О2 от осветената от Слънцето страна към тъмната. Този безконечен мотор е нужен за охлаждането на венерианската атмосфера.
Учените изясняват, че когато обособените кислородни атоми се сблъскват с молекулите на въглеродния диоксид, се трансферира сила. След това тази сила се излъчва като радиация, която охлажда горните пластове на атмосферата. Този развой е още по-голям, защото температурата на повърхността на Венера е една от най-високите измежду всички планети в Слънчевата система, което значително се дължи на мощния парников резултат (464 градуса по Целзий).
Ето за какво разбирането на този механизъм на изстудяване е доста значимо за моделирането на венерианската атмосфера и може да хвърли светлина върху други сходни феномени, които могат да се следят и на други планети. Авторите заключават:
„ Заедно с измерванията на атомарния О2 в атмосферите на Земята и Марс, тези данни могат да оказват помощ за възстановяване на разбирането ни за това по какъв начин и за какво атмосферите на Венера и Земята са толкоз разнообразни “.
