Астрономите откриха рядък феномен от зората на нашата вселена: най-отдалечената

...
Астрономите откриха рядък феномен от зората на нашата вселена: най-отдалечената
Коментари Харесай

Откриха най-отдалечена черна дупка

Астрономите откриха необичаен феномен от зората на нашата галактика: най-отдалечената от нас черна дупка измежду известните до момента, съобщав американската галактическа организация NASA, представена от news.bg.

Поради гигантските дистанции, които изминава светлината преди да доближи Земята, колкото по-отдалечен е галактическият обект, толкоз по-ранен стадий от развиването на вселената следят учените при проучването му.

Откритата черна дупка е с маса, която е 800 милиона пъти по-голяма от нашето Слънце - чудовищни размери за ранната ѝ възраст.

" Тази черна дупка е доста по-голяма в сравнение с чакахме, като се има поради, че става дума за 690 милиона години след Големия гърмеж. Това е предизвикателство към теориите за произхода на черните дупки. " - разяснява един от създателите на проучването Даниел Стърн от екипа на лабораторията на NASA в Пасадена, Калифорния - Jet Propulsion Laboratory.

Астрономите са комбинирали данни от орбиталния телескоп на NASA Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) и наземна инсталация за проучване на далечни обекти, в това число телескопите " Магелан " на обсерваториите " Карнеги " в Чили. Астрономът от " Карнеги " Едуардо Банядос е изследвал обекти, подбрани измежду откритите благодарение на WISE стотици милиони галактически тела, с цел да бъдат подложени на взаимен разбор с данните от " Магелан ".

Учените считат, че образуването на сходни великански черни дупки на толкоз ранен стадий от живота на вселената е било допустимо при специфични условия, допускащи стремглаво повишаване на масата им. Но повода за този феномен остава мистерия.

Новооткритата черна дупка гълтам " хищно " материята в центъра на далечна галактика-квазар, на ръба на забележимия космос. Става дума за изключително забавен квазар, защото той е съществувал по времето когато вселената едвам е излизала от тъмните си времена и е започвала да свети.

Откритието може да даде фундаментални познания за Вселената, когато възрастта ѝ е била едвам 5 % от сегашната.

" Квазарите са измежду най-ярките и най-отдалечени небесни обекти и са от решаващо значение за разбирането на ранната галактика ", разяснява съавторът на проучването Брам Венеманс от института " Макс Планк " в Германия.

При раждането си вселената е представлявала гореща " чорба " от частици, които са се разпръснали в началния ѝ интервал, наименуван " инфлация ". Около 400 милиона години след Големия гърмеж тези частици са се охладили и са образували безпристрастен водороден газ. Тогава вселената е била тъмна, без нито една светлинка. Едва когато гравитацията е почнала да " кондензира " първичния газ, оформяйки първите звезди и галактики, картината се е трансформирала. Енергията, която са почнали да излъчват античните галактики, е провокирала йонизиране на водородния газ. С рейонизацията на Вселената, фотоните са почнали да пътуват свободно в пространството и в него се е появила светлина.

По-голямата част от първичния газ към новооткрития квазар е в неутрално (нейонизирано) положение. Това значи, че квазарът е освен най-отдалеченият от нас, той е единственото ни удостоверение за далечното време преди вселената да стартира да свети.

" Това е била последната огромна смяна при образуването на вселената и бележи една от границите на актуалната астрофизика ", показва Банядос.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР