След 13 милиарда години: Първите звезди на Космоса може би най-накрая са открити
Астрономите може би са разкрили неуловимите звезди от Популация III за първи път. Това е първото потомство звезди, появили се след Големия гърмеж, и от дълго време е обект на търсене от учените.
Космическият телескоп Уеб може би е разкрил дълго търсеното първо потомство звезди във Вселената, родени малко след Големия гърмеж. За задачата телескопът е употребявал феномен, предсказан от Алберт Айнщайн. Астрономите към момента не са удостоверили дали тези първи звезди в действителност са открити, само че към този момент данните сочат в тази посока. Проучването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters, оповестява Space.
Според учените, първите открити звезди от Популация III се намират в галактиката LAP1-B. Светлината от тази вселена е достигнала до нас за 13 милиарда години, което значи, че астрономите са видели LAP1-B такава, каквато е съществувала 800 милиона години след Големия гърмеж.
Астрономите споделят, че откриването на първите звезди към момента не е доказано, само че в случай че е по този начин, това би било първият път в историята, в който е засечено първото потомство звезди, появили се във Вселената.
Смята се, че звездите от популация III са се появили почти 200 милиона години след Големия гърмеж, когато Вселената се е разширила и охладила задоволително, с цел да могат електроните и протоните да образуват първите водородни и хелиеви атоми. Според теорията тези водородни и хелиеви атоми са се комбинирали с тъмна материя, с цел да основат великански звезди, стотици пъти по-големи от Слънцето.
Но защото разширението на Вселената отдалечава първите звезди толкоз надалеч от нас, те са извънредно сложни за разкриване. Освен това се счита, че са се образували в дребни звездни купове, което прави откриването им мъчно.
Новото изобретение е направено с помощта на способността на астрономите да видят доста далечна вселена, употребявайки гравитационно лещиране, което другояче би било невероятно. Това събитие е предсказано за първи път от Алберт Айнщайн в неговата обща доктрина на относителността. Гравитационното лещиране разказва усилването на светлината от отдалечен обект заради кривината на пространството от междинно солидно тяло. Телескопът Webb употребява солидния галактичен куп MACS J0416, ситуиран на 4,3 милиарда светлинни години, като гравитационна леща. Гравитацията на купa усилва светлината от галактиката LAP1-B, позволявайки на астрономите да открият това, което съгласно тях са първите звезди.
Тъй като звездите от Популация III са се образували, когато Вселената е била изпълнена единствено с водород и хелий, дружно с дребна примес от по-тежки детайли, които астрономите назовават „ метали “, те се разграничават от актуалните звезди. Те принадлежат към Популация I (включително Слънцето) и съдържат огромно количество „ метали “.
Поради ниската си металност, първите звезди биха могли да имат маса 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето или повече. Освен това се счита, че звездите от Популация III са групирани в релативно дребни клъстери заради големите си маси.
Астрономите са разкрили, че звездите в галактиката LAP1-B са заобиколени от газ с минимални количества „ метали “ и са ситуирани в звездни купове с маса почти 1000 слънчеви маси.
Учените са разкрили, че тези звезди излъчват огромен брой високоенергийни фотони (частици светлина), което е в сходство с теориите за звездите от Популация III. Тези звезди също по този начин имат маса почти 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето, което също дава отговор на описанието на звездите от първо потомство.
Авторите на проучването споделят, че ще продължат да учат тези звезди, с цел да намерят повече доказателства, че те съставляват първото потомство звезди във Вселената.
Космическият телескоп Уеб може би е разкрил дълго търсеното първо потомство звезди във Вселената, родени малко след Големия гърмеж. За задачата телескопът е употребявал феномен, предсказан от Алберт Айнщайн. Астрономите към момента не са удостоверили дали тези първи звезди в действителност са открити, само че към този момент данните сочат в тази посока. Проучването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters, оповестява Space.
Според учените, първите открити звезди от Популация III се намират в галактиката LAP1-B. Светлината от тази вселена е достигнала до нас за 13 милиарда години, което значи, че астрономите са видели LAP1-B такава, каквато е съществувала 800 милиона години след Големия гърмеж.
Астрономите споделят, че откриването на първите звезди към момента не е доказано, само че в случай че е по този начин, това би било първият път в историята, в който е засечено първото потомство звезди, появили се във Вселената.
Смята се, че звездите от популация III са се появили почти 200 милиона години след Големия гърмеж, когато Вселената се е разширила и охладила задоволително, с цел да могат електроните и протоните да образуват първите водородни и хелиеви атоми. Според теорията тези водородни и хелиеви атоми са се комбинирали с тъмна материя, с цел да основат великански звезди, стотици пъти по-големи от Слънцето.
Но защото разширението на Вселената отдалечава първите звезди толкоз надалеч от нас, те са извънредно сложни за разкриване. Освен това се счита, че са се образували в дребни звездни купове, което прави откриването им мъчно.
Новото изобретение е направено с помощта на способността на астрономите да видят доста далечна вселена, употребявайки гравитационно лещиране, което другояче би било невероятно. Това събитие е предсказано за първи път от Алберт Айнщайн в неговата обща доктрина на относителността. Гравитационното лещиране разказва усилването на светлината от отдалечен обект заради кривината на пространството от междинно солидно тяло. Телескопът Webb употребява солидния галактичен куп MACS J0416, ситуиран на 4,3 милиарда светлинни години, като гравитационна леща. Гравитацията на купa усилва светлината от галактиката LAP1-B, позволявайки на астрономите да открият това, което съгласно тях са първите звезди.
Тъй като звездите от Популация III са се образували, когато Вселената е била изпълнена единствено с водород и хелий, дружно с дребна примес от по-тежки детайли, които астрономите назовават „ метали “, те се разграничават от актуалните звезди. Те принадлежат към Популация I (включително Слънцето) и съдържат огромно количество „ метали “.
Поради ниската си металност, първите звезди биха могли да имат маса 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето или повече. Освен това се счита, че звездите от Популация III са групирани в релативно дребни клъстери заради големите си маси.
Астрономите са разкрили, че звездите в галактиката LAP1-B са заобиколени от газ с минимални количества „ метали “ и са ситуирани в звездни купове с маса почти 1000 слънчеви маси.
Учените са разкрили, че тези звезди излъчват огромен брой високоенергийни фотони (частици светлина), което е в сходство с теориите за звездите от Популация III. Тези звезди също по този начин имат маса почти 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето, което също дава отговор на описанието на звездите от първо потомство.
Авторите на проучването споделят, че ще продължат да учат тези звезди, с цел да намерят повече доказателства, че те съставляват първото потомство звезди във Вселената.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ