Учени за първи път чуха фоновия шум на Вселената
Астрономите го наблюдават от четвърт век - галактическият фонов звук, предаван от вихъра на големи черни дупки, е разпознат с помощта на нова техника за разкриване на гравитационни талази, което отваря " нов прозорец към Вселената ", оповестяват международните информационни организации, представени от Българска телеграфна агенция.
Резултатите, оповестени през вчерашния ден, са плод на огромно съдействие на 190 учени и най-големите радиотелескопи в света. Те са съумели да уловят тази осцилация на Вселената с " часовникарска акуратност ", означават с вдъхновение създателите на проучването, оповестено по едно и също време в няколко научни списания.
Предсказани от Айнщайн през 1916 година и открити 100 години по-късно, гравитационните талази съставляват дребни изкривявания на пространство-времето, сходни на вълнообразното придвижване по повърхността на езеро. Тези вибрации, които се популяризират със скоростта на светлината,
се предизвикват от бурни галактически събития, като да вземем за пример конфликта на две черни дупки.
Макар да са свързани с солидни феномени, техният сигнал е извънредно слаб. През 2015 година детекторите за гравитационни талази LIGO (САЩ) и Virgo (Европа) направиха гражданска война в астрофизиката, откривайки ултракъсото вибриране - с дълготрайност под една секунда, от конфликтите сред звездни черни дупки с маса 10 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Този път сигнал, доста по-разтеглен във времето, издава феномен от по-голям мащаб, уловен от мрежа от радиотелескопи (от Европа, Северна Америка, Индия, Австралия и Китай) на Международния консорциум Pulsar Timing Array (IPTA).
В случая става въпрос за гравитационни талази, генерирани от черни дупки " с маса от няколко милиона до няколко милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето ", отбелязва астрономът и координатор на работата от френска страна Жил Теро, представен от Франс прес.
За да открият тези талази, учените са употребявали нов инструмент - пулсари в Млечния път. Тези звезди се отличават с масата на едно или две слънца, компресирана в сфера с диаметър към 10 километра.
Въпросните извънредно компактни звезди се въртят с висока скорост - до 700 оборота в секунда. Лудешко въртене поражда магнитно лъчение на полюсите, сходно на лъчите на фар, което може да бъде засечено с помощта на нискочестотни радиовълни.
При всяко завъртане пулсарите изпращат свръхредовни " бипкания ", което ги прави " забележителни естествени часовници ", изяснява Лукас Гиймо от лабораторията по физика и химия на околната среда и космоса (LPC2E) в Орлеан.
Учените са записали репертоара на групи от пулсари, с цел да получат " небесна мрежа " в меандрите на пространство-времето. Те са съумели да измерят едвам доловими разстройства в тиктакането им, с промени от по-малко от една милионна от секундата за повече от 20 години.
Отчитайки тези забавяния, учените са разкрили присъщия почерк на гравитационните талази.
" Това беше магически миг ", сподели на конференция Мора Маклафлин от американската мрежа Pulsar Search Collaboratory.
Какъв е източникът на тези талази? Предпочитаната догадка сочи двойки свръхмасивни черни дупки, всяка по-голяма от нашата Слънчева система, подготвени да се сблъскат ", отбелязва Жил Теро.
Учените разказват два колоса, които обикалят един към различен, преди да се слеят - танц, пораждащ гравитационни талази с дълготрайност от няколко месеца до няколко години.
Непрекъснатият фонов звук е отъждествен от Майкъл Кийт от европейската мрежа EPTA (European Pulsing Timing Array) на " гръмък ресторант с доста хора, които приказват към вас, без да може да се разграничи всеки обособен глас ".
Измерванията към момента не разрешават да се каже дали този звук издава съществуването на няколко двойки черни дупки или на цяла популация.
Друга догадка насочва към източник в най-ранната ера на Вселената, когато тя е минала през така наречен интервал на раздуване.
" Отваряме нов прозорец към Вселената ", споделя Жил Тюро.
В частност откритието може да обясни мистерията към образуването на свръхмасивни черни дупки.
Астрономите от дълго време разчитат на проучването на светлината, с цел да учат космоса. Този метод обаче има ограничавания, тъй като не дава опция за разбирането на доста аспекти на Вселената, напомня Ройтерс.
Гравитационните талази дават късмет за по-задълбочено проучване на Вселената, както и призрачните субатомни частици, наречени неутрино.
Резултатите, оповестени през вчерашния ден, са плод на огромно съдействие на 190 учени и най-големите радиотелескопи в света. Те са съумели да уловят тази осцилация на Вселената с " часовникарска акуратност ", означават с вдъхновение създателите на проучването, оповестено по едно и също време в няколко научни списания.
Предсказани от Айнщайн през 1916 година и открити 100 години по-късно, гравитационните талази съставляват дребни изкривявания на пространство-времето, сходни на вълнообразното придвижване по повърхността на езеро. Тези вибрации, които се популяризират със скоростта на светлината,
се предизвикват от бурни галактически събития, като да вземем за пример конфликта на две черни дупки.
Макар да са свързани с солидни феномени, техният сигнал е извънредно слаб. През 2015 година детекторите за гравитационни талази LIGO (САЩ) и Virgo (Европа) направиха гражданска война в астрофизиката, откривайки ултракъсото вибриране - с дълготрайност под една секунда, от конфликтите сред звездни черни дупки с маса 10 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Този път сигнал, доста по-разтеглен във времето, издава феномен от по-голям мащаб, уловен от мрежа от радиотелескопи (от Европа, Северна Америка, Индия, Австралия и Китай) на Международния консорциум Pulsar Timing Array (IPTA).
В случая става въпрос за гравитационни талази, генерирани от черни дупки " с маса от няколко милиона до няколко милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето ", отбелязва астрономът и координатор на работата от френска страна Жил Теро, представен от Франс прес.
За да открият тези талази, учените са употребявали нов инструмент - пулсари в Млечния път. Тези звезди се отличават с масата на едно или две слънца, компресирана в сфера с диаметър към 10 километра.
Въпросните извънредно компактни звезди се въртят с висока скорост - до 700 оборота в секунда. Лудешко въртене поражда магнитно лъчение на полюсите, сходно на лъчите на фар, което може да бъде засечено с помощта на нискочестотни радиовълни.
При всяко завъртане пулсарите изпращат свръхредовни " бипкания ", което ги прави " забележителни естествени часовници ", изяснява Лукас Гиймо от лабораторията по физика и химия на околната среда и космоса (LPC2E) в Орлеан.
Учените са записали репертоара на групи от пулсари, с цел да получат " небесна мрежа " в меандрите на пространство-времето. Те са съумели да измерят едвам доловими разстройства в тиктакането им, с промени от по-малко от една милионна от секундата за повече от 20 години.
Отчитайки тези забавяния, учените са разкрили присъщия почерк на гравитационните талази.
" Това беше магически миг ", сподели на конференция Мора Маклафлин от американската мрежа Pulsar Search Collaboratory.
Какъв е източникът на тези талази? Предпочитаната догадка сочи двойки свръхмасивни черни дупки, всяка по-голяма от нашата Слънчева система, подготвени да се сблъскат ", отбелязва Жил Теро.
Учените разказват два колоса, които обикалят един към различен, преди да се слеят - танц, пораждащ гравитационни талази с дълготрайност от няколко месеца до няколко години.
Непрекъснатият фонов звук е отъждествен от Майкъл Кийт от европейската мрежа EPTA (European Pulsing Timing Array) на " гръмък ресторант с доста хора, които приказват към вас, без да може да се разграничи всеки обособен глас ".
Измерванията към момента не разрешават да се каже дали този звук издава съществуването на няколко двойки черни дупки или на цяла популация.
Друга догадка насочва към източник в най-ранната ера на Вселената, когато тя е минала през така наречен интервал на раздуване.
" Отваряме нов прозорец към Вселената ", споделя Жил Тюро.
В частност откритието може да обясни мистерията към образуването на свръхмасивни черни дупки.
Астрономите от дълго време разчитат на проучването на светлината, с цел да учат космоса. Този метод обаче има ограничавания, тъй като не дава опция за разбирането на доста аспекти на Вселената, напомня Ройтерс.
Гравитационните талази дават късмет за по-задълбочено проучване на Вселената, както и призрачните субатомни частици, наречени неутрино.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ