Завръщането на киното: Струват ли си новите филми посещението на салоните?
Астрономическото лято приключи и, за разлика от предхождащите го 45 такива – т.е., за разлика от всички лета от 1975 година насам и излизането на „ Челюсти “ – тази година филмовата промишленост не може да се похвали с излизането на нито един касов шлагер. Причината, несъмнено, е пандемията от ковид. Кината по целия свят останаха затворени през лятото или репертоарът им бе стеснен до остарели заглавия.
Раздвижване имаше едвам в края на сезона, когато по киносалоните въпреки всичко излязоха няколко нови заглавия, измежду които две по всяка възможност щяха да се трансфорат в извънредно печеливши блокбъстъри, в случай че не беше пандемията и всичките съпътстващи я фактори. Те могат да се видят по кината у нас и до през днешния ден – става дума за „ Тенет “ на огромния режисьор Кристофър Нолан и „ Мулан “ на Disney.
Остава въпросът дали те си костват визитата до киното поради рисковете, с които към този момент неизбежно асоциираме сходни обществени прояви. Трудно може да се даде еднопосочен отговор на този въпрос, само че множеството фактори натежават в интерес на „ да “ .
Warner Bros.
„ Тенет “ излезе първи по кината и несъмнено си коства гледането повече от двата кино лентата. И в реалност е най-добре това гледане да се случи в киносалон с допустимо максимален екран. Кристофър Нолан предлага на феновете същинска офанзива по сетивата с екшън подиуми от естество, невиждано дотук, и образни елементи, основни за развиването на комплексния, комплициран сюжет.
Лентата е научнофантастичен шпионски филм, в който основният воин се пробва да избави света чрез чудноват механизъм за пътешестване във времето – и въпреки и сходен вид изложение на сюжета да звучи необикновено клиширано, човек не може да издаде нищо повече, без да навлезе във значими детайлности. А както знаете, във филм на Кристофър Нолан всички детайлности са значими.
Филмът изисква непрекъснато внимание, с цел да бъде свестен в цялостта си, и даже освен това състояние човек остава с желанието да го изгледа наново, с цел да навлезе в действието и вероятно да удостовери личните си хипотези за случилото се на екрана. В този смисъл „ Тенет “ в реалност има сходни черти с „ Генезис “, само че с едно конкретизиране – „ Генезис “ е много по-лесен за схващане филм.
Това, несъмнено, може да бъде причина за мнозина и да се откажат от желанието да гледат лентата. Ако търсите елементарно смилаем филм за цялото семейство, то следва да заложите на „ Мулан “, а не на „ Тенет “. Проектът на Нолан дава на фена огромна доза от всички харатерни черти от креативния жанр на режисьора – както от мощните, по този начин и от по-слабите.
Точно и по тази причина главната ми рецензия към „ Тенет “ е точно фактът, че филмът не ангажира прочувствено, той е леден, церебрален, логически и пореден, само че не и трогателен.
Много критици са отправяли това обвиняване и към другите филми на Нолан, само че във всеки един от тях персонално аз най-малко съм откривал най-малко по една прочувствена нишка, най-малко по няколко момента от действието, които да ме разчувстван надълбоко – само че не и в „ Тенет “.
Getty/Gulliver
Вероятно това ще се промени, когато виждам кино лентата наново и се съсредоточа повече точно върху този негов аспект, а не върху комплицирано структурираното и интелектуално ангажиращо деяние. Акцентът на режисьора и сценарист е точно върху това. По този метод лентата може и да поляризира зрителските реакции на хора, изцяло незапознати с творчеството на Нолан дотук и очакващи нещо друго.
Но даже при второ гледане съм сигурен, че още веднъж ще остана учуден от виртуозната работа на Нолан и екипа му по екшън сцените в лентата, които са неповторими и единствени по рода си макар гневното софтуерно развиване на киното в последните няколко десетилетия. Най-хубавото нещо е, че са точно такива освен поради изключителните механически похвати, използвани в практическата им реализация и снимането им, а и тъй като са обусловени напълно от сюжета.
Walt Disney Pictures
Случаят с „ Мулан “ е много по-различен. В лентата също са налице зрелищни и качествено снимани екшън подиуми, които обаче не изпъкват с никаква автентичност. Всъщност екшън сцените във кино лентата са симптоматични за продукцията като цяло – положителните планове от страна на основателите са явни, само че крайните резултати надалеч не са толкоз приемливи.
Всеки наясно със сюжета на „ Мулан “. Историята на младото момиче, което се преобразява в мъж, с цел да заеме мястото на болния си татко в китайската войска, е именита. Тя към този момент е обезсмъртена и в анимационен филм на Disney от 90-те години на предишния век. В новата игрална версия на студиото има редица изменени детайли, и не всички са изменени към по-добро.
На първо място изпъква мъчителната липса на личностно израстване в основната героиня. От момента, в който се срещаме с нея в зрелост, до края на действието, тя е все същият човек и не претърпява никаква промяна макар видимо трагичните събития, които претърпява. Това автоматизирано я отдалечава от фена, а и съвсем нулира значимостта на протичащото се към нея поради обстоятелството, че явно няма никакъв резултат върху нея.
От самото начало тя има изключителни акробатични и бойни умения, знае по какъв начин да борави и с лък, и с меч, като че ли не е расла като обикновено момиче в консервативно патриархално общество, а като родена супергероиня в ултралиберална химера. Единствената изкупителна линия на персонажа на този безразсъден декор е играта на очарователната Уайфи Лиу, която прави каквото може със заложения ѝ сюжет.
Getty
Поддържащите реализатори построяват същинска подчиненост от екшън звезди от китайски генезис. Дони Йен, последната звезда, излязла от азиатските филми за смесени бойни изкуства, играе един от генералите от войската, в която попада Мулан; Джейсън Скот Лий, най-известен с представянето си като Брус Лий в биографичния екшън „ Дракон “, пък извършва ролята на злобен родов вожд; а живата легенда Джет Ли, несъмнено, е императорът на Китай.
Всички те придават престиж и тежест на другояче незадълбочено показаното деяние със самото си наличие. Именно те и поклонението, което изпитвам пред тях, бяха повода да изляза от киносалона с глуповата удовлетворена усмивка на лицето си преди да си направя труда да проучвам видяното на екрана. Но даже резултатът от тяхното харизматично наличие е понижен от сюжета на лентата.
Getty
А казусът на сюжета не е в главното му обръщение. Проблемът е в маниера на поднасянето му – клиширан и скован, подобаващ за разбиране единствено от по-малките фенове, които към момента не са се сблъсквали с сходен вид разкази задоволително пъти. „ Мулан “ има задоволително фактори, с които да разсея и родителите им – положителни артисти и умело хореографиран екшън – само че не и да ги очарова.
В този смисъл бих си разрешил да повторя казаното нагоре, а точно, че „ Мулан “ е най-хубавата алтернатива за занимателно прекарано време в киносалона от цялото семейство все още. Но в случай че желаете да вдигнете интелектуалната летва по-високо и да видите нещо автентично, завладяващо и ангажиращо на всяко едно равнище на човешкото усещане, то филмът за гледане от вас е „ Тенет “.
А в този момент идете на кино, с цел да дадете своя принос към това да опазим обичаната промишленост жива!
Раздвижване имаше едвам в края на сезона, когато по киносалоните въпреки всичко излязоха няколко нови заглавия, измежду които две по всяка възможност щяха да се трансфорат в извънредно печеливши блокбъстъри, в случай че не беше пандемията и всичките съпътстващи я фактори. Те могат да се видят по кината у нас и до през днешния ден – става дума за „ Тенет “ на огромния режисьор Кристофър Нолан и „ Мулан “ на Disney.
Остава въпросът дали те си костват визитата до киното поради рисковете, с които към този момент неизбежно асоциираме сходни обществени прояви. Трудно може да се даде еднопосочен отговор на този въпрос, само че множеството фактори натежават в интерес на „ да “ .
Warner Bros. „ Тенет “ излезе първи по кината и несъмнено си коства гледането повече от двата кино лентата. И в реалност е най-добре това гледане да се случи в киносалон с допустимо максимален екран. Кристофър Нолан предлага на феновете същинска офанзива по сетивата с екшън подиуми от естество, невиждано дотук, и образни елементи, основни за развиването на комплексния, комплициран сюжет.
Лентата е научнофантастичен шпионски филм, в който основният воин се пробва да избави света чрез чудноват механизъм за пътешестване във времето – и въпреки и сходен вид изложение на сюжета да звучи необикновено клиширано, човек не може да издаде нищо повече, без да навлезе във значими детайлности. А както знаете, във филм на Кристофър Нолан всички детайлности са значими.
Филмът изисква непрекъснато внимание, с цел да бъде свестен в цялостта си, и даже освен това състояние човек остава с желанието да го изгледа наново, с цел да навлезе в действието и вероятно да удостовери личните си хипотези за случилото се на екрана. В този смисъл „ Тенет “ в реалност има сходни черти с „ Генезис “, само че с едно конкретизиране – „ Генезис “ е много по-лесен за схващане филм.
Това, несъмнено, може да бъде причина за мнозина и да се откажат от желанието да гледат лентата. Ако търсите елементарно смилаем филм за цялото семейство, то следва да заложите на „ Мулан “, а не на „ Тенет “. Проектът на Нолан дава на фена огромна доза от всички харатерни черти от креативния жанр на режисьора – както от мощните, по този начин и от по-слабите.
Точно и по тази причина главната ми рецензия към „ Тенет “ е точно фактът, че филмът не ангажира прочувствено, той е леден, церебрален, логически и пореден, само че не и трогателен.
Много критици са отправяли това обвиняване и към другите филми на Нолан, само че във всеки един от тях персонално аз най-малко съм откривал най-малко по една прочувствена нишка, най-малко по няколко момента от действието, които да ме разчувстван надълбоко – само че не и в „ Тенет “.
Getty/Gulliver Вероятно това ще се промени, когато виждам кино лентата наново и се съсредоточа повече точно върху този негов аспект, а не върху комплицирано структурираното и интелектуално ангажиращо деяние. Акцентът на режисьора и сценарист е точно върху това. По този метод лентата може и да поляризира зрителските реакции на хора, изцяло незапознати с творчеството на Нолан дотук и очакващи нещо друго.
Но даже при второ гледане съм сигурен, че още веднъж ще остана учуден от виртуозната работа на Нолан и екипа му по екшън сцените в лентата, които са неповторими и единствени по рода си макар гневното софтуерно развиване на киното в последните няколко десетилетия. Най-хубавото нещо е, че са точно такива освен поради изключителните механически похвати, използвани в практическата им реализация и снимането им, а и тъй като са обусловени напълно от сюжета.
Walt Disney Pictures Случаят с „ Мулан “ е много по-различен. В лентата също са налице зрелищни и качествено снимани екшън подиуми, които обаче не изпъкват с никаква автентичност. Всъщност екшън сцените във кино лентата са симптоматични за продукцията като цяло – положителните планове от страна на основателите са явни, само че крайните резултати надалеч не са толкоз приемливи.
Всеки наясно със сюжета на „ Мулан “. Историята на младото момиче, което се преобразява в мъж, с цел да заеме мястото на болния си татко в китайската войска, е именита. Тя към този момент е обезсмъртена и в анимационен филм на Disney от 90-те години на предишния век. В новата игрална версия на студиото има редица изменени детайли, и не всички са изменени към по-добро.
На първо място изпъква мъчителната липса на личностно израстване в основната героиня. От момента, в който се срещаме с нея в зрелост, до края на действието, тя е все същият човек и не претърпява никаква промяна макар видимо трагичните събития, които претърпява. Това автоматизирано я отдалечава от фена, а и съвсем нулира значимостта на протичащото се към нея поради обстоятелството, че явно няма никакъв резултат върху нея.
От самото начало тя има изключителни акробатични и бойни умения, знае по какъв начин да борави и с лък, и с меч, като че ли не е расла като обикновено момиче в консервативно патриархално общество, а като родена супергероиня в ултралиберална химера. Единствената изкупителна линия на персонажа на този безразсъден декор е играта на очарователната Уайфи Лиу, която прави каквото може със заложения ѝ сюжет.
Getty Поддържащите реализатори построяват същинска подчиненост от екшън звезди от китайски генезис. Дони Йен, последната звезда, излязла от азиатските филми за смесени бойни изкуства, играе един от генералите от войската, в която попада Мулан; Джейсън Скот Лий, най-известен с представянето си като Брус Лий в биографичния екшън „ Дракон “, пък извършва ролята на злобен родов вожд; а живата легенда Джет Ли, несъмнено, е императорът на Китай.
Всички те придават престиж и тежест на другояче незадълбочено показаното деяние със самото си наличие. Именно те и поклонението, което изпитвам пред тях, бяха повода да изляза от киносалона с глуповата удовлетворена усмивка на лицето си преди да си направя труда да проучвам видяното на екрана. Но даже резултатът от тяхното харизматично наличие е понижен от сюжета на лентата.
Getty А казусът на сюжета не е в главното му обръщение. Проблемът е в маниера на поднасянето му – клиширан и скован, подобаващ за разбиране единствено от по-малките фенове, които към момента не са се сблъсквали с сходен вид разкази задоволително пъти. „ Мулан “ има задоволително фактори, с които да разсея и родителите им – положителни артисти и умело хореографиран екшън – само че не и да ги очарова.
В този смисъл бих си разрешил да повторя казаното нагоре, а точно, че „ Мулан “ е най-хубавата алтернатива за занимателно прекарано време в киносалона от цялото семейство все още. Но в случай че желаете да вдигнете интелектуалната летва по-високо и да видите нещо автентично, завладяващо и ангажиращо на всяко едно равнище на човешкото усещане, то филмът за гледане от вас е „ Тенет “.
А в този момент идете на кино, с цел да дадете своя принос към това да опазим обичаната промишленост жива!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ