Астрономи разкриват далечното бъдеще на Слънцето
Астрономи от задачата " Гая " на Европейската галактическа организация (ЕКА) са основали подробна последователност на живота на Слънцето, която се основава на наблюдения на други слънцеподобни звезди в галактиката Млечен път, написа " Сайънс алърт ".
Телескопът " Гая " наблюдава позицията и придвижването на звездите в небето, като дефинира тяхната бляскавост и спектрален клас. Тези свойства демонстрират химическия състав и температурата на небесните светила. Те се вписват и в графика, известна като диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, която разрешава да се дефинира възрастта на даден галактически обект.
Предишни проучвания сочат, че масата на една звезда остава релативно постоянна с възрастта, само че температурата се трансформира доста. Това се дължи на протичането на нуклеарен синтез в ядрото.
Слънцето е звезда от спектрален клас G или жълто джудже. Учените считат, че то е на към 4,57 милиарда години, а температурата на повърхността му е 5772 Келвина.
Правейки прилика с други звезди от същия вид, астрономите вършат заключението, че Слънцето ще доближи оптималното си нагряване на възраст от 8 милиарда години. На възраст 10-11 милиарда години то ще се трансформира в червен колос.
На всеки милиард години яркостта на Слънцето се усилва с към 10 %, като в сходство с това се покачва и температурата му. На пръв взор сходно нарастване може да наподобява нищожно, само че то може да направи Земята необитаема. Учените считат, че това ще се случи след към един милиард години.
Астрономите означават, че ще продължат да работят по каталога на слънцеподобните звезди в галактиката Млечен път. Наблюденията на тези обекти ще дадат опция за по-доброто схващане на свойствата и евентуалното бъдеще на нашето Слънце.
Източник:БТА
Телескопът " Гая " наблюдава позицията и придвижването на звездите в небето, като дефинира тяхната бляскавост и спектрален клас. Тези свойства демонстрират химическия състав и температурата на небесните светила. Те се вписват и в графика, известна като диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, която разрешава да се дефинира възрастта на даден галактически обект.
Предишни проучвания сочат, че масата на една звезда остава релативно постоянна с възрастта, само че температурата се трансформира доста. Това се дължи на протичането на нуклеарен синтез в ядрото.
Слънцето е звезда от спектрален клас G или жълто джудже. Учените считат, че то е на към 4,57 милиарда години, а температурата на повърхността му е 5772 Келвина.
Правейки прилика с други звезди от същия вид, астрономите вършат заключението, че Слънцето ще доближи оптималното си нагряване на възраст от 8 милиарда години. На възраст 10-11 милиарда години то ще се трансформира в червен колос.
На всеки милиард години яркостта на Слънцето се усилва с към 10 %, като в сходство с това се покачва и температурата му. На пръв взор сходно нарастване може да наподобява нищожно, само че то може да направи Земята необитаема. Учените считат, че това ще се случи след към един милиард години.
Астрономите означават, че ще продължат да работят по каталога на слънцеподобните звезди в галактиката Млечен път. Наблюденията на тези обекти ще дадат опция за по-доброто схващане на свойствата и евентуалното бъдеще на нашето Слънце.
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ