Откриха „нов вид климат“ на Плутон
Астрономи, употребяващи галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST), погледнаха с нови очи към далечните краища на нашата Слънчева система и откриха, че Плутон още веднъж опровергава упованията. Когато галактическият транспортен съд New Horizons на НАСА прелетя около Плутон през 2015 година, той разруши визията, че планетата джудже е безжизнена ледена топка, и вместо това разкри, че тя е богата на ледени равнини и назъбени планини. Една от най-големите изненади се носеше над всичко това - синкава, многослойна мъгла, покриваща небето на планетата, разпростряла се на повече от 300 километра над повърхността – доста по-висока и по-сложна, в сравнение с учените бяха предсказали.
Сега, съвсем десетилетие по-късно, нови данни от JWST удостоверяват, че мъглата на Плутон не е единствено образна чудноватост, а управлява и климата на планетата джудже. „ Това е неповторимо в Слънчевата система. Да кажем, че това е нов тип климат “, сподели Танги Бертран, който е астроном от Парижката обсерватория във Франция и управлява разбора, написа Нова ТВ.
Резултатите, разказани в изследване, оповестено в списанието Nature Astronomy, допускат, че сходна динамичност може да работи и на други светове, обгърнати в мъгла, в нашата Слънчева система, и даже дават улики за ранния климат на нашата лична планета.
Високопланинската мъгла на Плутон е формирана от комплицирани органични молекули, формирани от реакции на метан и азот под въздействието на слънчевата светлина. Идеята, че тази мъгла може да управлява климата на Плутон, беше препоръчана за първи път през 2017 година Компютърни модели демонстрираха, че тези частици всмукват слънчева светлина денем и я излъчват назад в Космоса като инфрачервена сила през нощта, охлаждайки атмосферата доста по-ефективно, в сравнение с единствено газовете. Това може да изясни и за какво горната атмосфера на Плутон е с температура към -203 градуса по Целзий – по-ниска от предстоящото.
В продължение на години обаче тестването на тази доктрина се оказа мъчно. Едно от главните провокации беше огромната луна на Плутон - Харон, която орбитира толкоз покрай студената планета, че термичните им сигнали постоянно се припокриват в данните от телескопа. „ По принцип не можехме да знаем коя част от сигнала се дължи на Харон и коя на мъглата на Плутон “, съобщи Бертран.
Изследователите, стоящи зад изследването от 2017 година, предсказаха, че мъглата на Плутон ще направи света извънредно ослепителен в междинните инфрачервени дължини на вълните — предсказване, което по това време можеше да бъде тествано единствено с бъдещи принадлежности. Тази опция се появи през 2022 година, когато мощните инфрачервени принадлежности на JWST най-сетне съумяха да разделят сигналите на двата свята. Както се очакваше, слабото инфрачервено зарево на мъглата на Плутон съответстваше на предсказанията.
„ В планетарната просвета не е всекидневно догадка да се удостовери толкоз бързо, единствено за няколко години. Затова се усещаме в действителност късметлии и извънредно разчувствани “, изясни Си Джан, академик от Университета на Калифорния в Санта Круз, който ръководеше екипа от 2017 година
Тези открития отварят и опцията за съществуването на сходни климатични условия, породени от мъгла, на други мъгливи светове, като луната на Нептун - Тритон или луната на Сатурн - Титан, уточни Бертран.
Дори далечното минало на Земята може да има сходни черти, настояват откривателите. Преди кислородът да промени небето на нашата планета, е допустимо Земята да е била покрита с мъгла от органични частици – було, което може да е спомогнало за стабилизиране на температурите и за развиването на ранния живот. „ Чрез проучване на мъглата и химията на Плутон може да получим нови знания за изискванията, които са създали ранната Земя обитаема “, сподели Джан.
