Къде изчезват лунните камъни?
Астронавтите от “Аполо 11 ” и “Аполо 17 ” надали са очаквали, че парченцата от товара им ще имат такава цена единствено след няколко десетилетия. Вероятно администрацията на американския президент Ричард Никсън, която реши да ги раздаде на 130 страни, също. А и през 70-те години на предишния век малко на брой допускаха, че “Аполо 17 ” ще бъде последната пилотирана задача до Луната.
С течение на времето цената на към 270-те лунни камъка, превозени до Земята от двете галактически задачи през 1969 и 1972 година и раздадени като блага, се усили неимоверно. Автентичните парчета, които американските астронавти от тези задачи превозиха до нашата планета, сега съставляват обект на интерес за колекционерите. Всяко автентично парче лунна канара от 70-те години през днешния ден може да бъде продадено на черния пазар за шестцифрена сума. Камъните от Луната, подарени на 130 страни, се считат за извънредно скъпи, а притежанието им в доста малко случаи е потвърдено държавна благосъстоятелност.
„ Според мен
няма подозрение, че доста камъни от Луната са изгубени или откраднати
и сега са част от редица скъпи сбирки. ” Това счита Джоузеф Гътайнц – учител в Университета на Финикс и някогашен американски държавен проверяващ. Преди време по негова самодейност беше основан план, който целеше да бъдат открити всички лунни съкровища, подарени на обособените страни.
„ Може да бъде открито местоположението на единствено 25 от всичките 135 лунни камъка, донесени от “Аполо 17 ”. До това умозаключение доближи онлайн порталът за галактическа история CollectSpace.com, който също следи случая с мистериозно изчезналите лунни камъни. Екипът, който прави уеб страницата, отдавна се пробва да сформира лист с местонахождението на всички изгубени парченца от Луната, подарени преди години на водачите на нациите. Амбициозната им цел обаче е мъчно осъществима, тъй като съхранените американски протоколи, които разказват станалото, напълно не са изчерпателни.
Новинарският колос Associated Press също се порови в тази ситуация и съумя да доближи до разкрита преписка сред Министерството на външните работи на Съединени американски щати и американските посолства. На базата на тези документи от 1973 година осведомителната организация можа да
наблюдава местонахождението на 10 камъка от “Аполо 17 ”,
което преди този момент не беше известно. Лунните полезности бяха открити в Швейцария, Белгия, Италия, Барбадос, Франция, Полша, Норвегия, Коста Рика, Египет и Непал.
Правителствата на Еквадор и Кипър се оказаха едни от тези национални управляващи, които твърдо обявиха, че в никакъв случай не са чували за въпросните камъни от Луната. От изследваната преписка стана ясно, че в началото галактическите находки са били изложени в избрани национални музеи, след което по-късно са били предадени на разнообразни лица, чието име е документирано. Оказа се, че без подозрение пет от камъните са попаднали в ръцете на някогашни африкански диктатори, които сега са в неопределеност или са от дълго време мъртви.
И до момента в който търсенето на лунните камъни от “Аполо 17 ” беше сложна задача с неудовлетворителен резултат, то следенето на тези от “Аполо 11 ” се оказа даже по-безперспективно начинание. Местоположението на към 12 броя от лунните камъни на “Аполо 11 ” е незнайно и липсват сведения, благодарение на които да бъде намерено.
Преди няколко месеца Тоби Стърлинг от Associated Press направи свое лично следствие и се свърза посредством електронната поща с Дженифър Рос-Назал, която е историк на NASA. В отговор на въпросите му госпожа Рос-Назал писа, че NASA е предала лунните камъни на американското Министерство на външните работи, с цел да бъдат те по-късно разпределени и раздадени.
„ Нямаме никакви записи за това по кое време и на кого са дадени камъните ”, съобщи тя.
„ Канцеларията на Историческия музей не пази записи, свързани с това, което е останало от лунните камъни, и доколкото знам, няма друга институция, която да съхранява такива писмени документи ”, отговори от своя страна Тифани Хамелин, историк на американското външно министерство.
