Невероятното изображение „GigaMoon“ е направено от 280 000 снимки – 1.3 гигапиксела
Астрофотографът Андрю Маккарти е снимал „ GigaMoon “ – 1.3-гигапикселово изображение на Луната с доста елементи, направено от 280 000 фотоси. Това е изображение, което Маккарти е желал да снима отдавна, като многочислените му опити са били осуетени от неприятни условия.
Твърдият ми диск е цялостен с десетки несполучливи опити за ГигаЛуна. Ежедневно проследявам прогнозата за изискванията за наблюдаване. Това е характерен аспект на времето, който не се вижда в множеството прогнози, той изисква особено астрономически насочено приложение за времето (аз употребявам Astrospheric), с цел да съм в течение на непрекъснато изменящите се условия в горните пластове на атмосферата.
Той пред PetaPixel
Маккарти употребява 11-инчов телескоп с 2.5-кратна мощ, което в последна сметка му дава фокусно разстояние от 7000 милиметра.
Разликите в температурата сред атмосферните пластове могат да доведат до това Луната да наподобява размазана и разтърсена, когато се гледа през такова нарастване.
Но вечерта на 29 април прогнозата беше добра, тъй че Маккарти реши да направи още един опит.
Дори при положителни условия е съвсем като да снимаш през вода, защото атмосферата изкривява всяко изображение. Поради тази причина снимам към 2000 изображения едновременно. Това се прави за всяка част, след което телескопът се завърта и се повтаря още веднъж и още веднъж, като най-после покрива цялата Луна.
Въпреки относително положителните условия, въпреки всичко имаше етапи, когато те не бяха оптимални.
Маккарти снима цялата Луна два пъти, с цел да се опита да покрие всички неприятни панели. В последна сметка той снима 140 панела, което значи, че е направил зашеметяващите 280 000 изображения.
Редактирането на GigaMoon
Тъй като фотоапаратът, който използвах за тази цел, беше монохромен, въпреки всичко трябваше да снима цветно. За тази цел използвах моя 12-инчов нютонов телескоп, оборудван с пълнокадрова CMOS камера. Макар че и тя беше монохромна, тя има колело за пречистване, което ми разреши да преминавам през червени, зелени и сини филтри по време на снимането, с цел да получа висококачествени цветни данни, които да прибавя към крайното изображение.
Събирането на всички нужни данни е сложна задача.
Сглобяването им в в съгласие извънредно изображение по-късно е още по-сложна задача. Такава, която изисква огромна компютърна мощност.
Включих способ в моите изображения, при който софтуерът би трябвало да интерполира данните сред пикселите, с цел да сътвори увеличено изображение от комплекта от изображения, което лиши няколко дни. След като това беше направено, всичко беше съединено на ръка във Photoshop. Това беше направено на ръка, с цел да ми е по-лесно да диря неприятни панели и да направя дребни корекции в ориентацията на панелите, с цел да се регистрира „ либрацията “ – фината смяна на ъгъла на Луната, която се случва по време на снимането.
След няколко дни на сглобяване на изображението, той трябваше още веднъж да го нареже на части.
За да направи публицистичните промени, които са по-познати на земните фотографи – като комбинация, контрастност и цвят. Само по този начин може компютърът му да се оправи с наличната си памет.
Като цяло изображението беше нарязано на части и съединено още веднъж 10-15 пъти през последната седмица, до момента в който правех тези относително дребни редакции, с цел да се уверя, че крайният артикул наподобява безупречно като цяло и при увеличение на повърхността.
Маккарти споделя, че компютърът му се е сривал „ най-малко десетина пъти “, до момента в който е завършвал GigaMoon.
За да видите цялостното 1.3-гигапикселово изображение, посетете тази връзка тук. За да закупите живописен щемпел на изображението, посетете уеб страницата на Маккарти – тук. Пълното изображение може да бъде изтеглено от Patreon на Маккарти.
