Нова теория обяснява откъде в ранната Вселена са се появили масивните галактики
Астрофизици от Израел разгласиха нов научен модел, който дава отговор на загадката по какъв начин са се формирали ранните солидни галактики във Вселената. Техните открития изясняват данните, получени наскоро от телескопа „ Джеймс Уеб„, който откри удивително огромен брой солидни галактики още през първите 500 милиона години след Големия гърмеж. Това опонира на общоприетата доктрина.
Космическата обсерватория „ Джеймс Уеб “ бе изведена в космоса от НАСА през 2021 година и през юни 2022 година стартира да прави фотоси на далечни галактики и изненада астрономите с ненадейно огромен брой солидни галактики в ранната Вселена, които съгласно теоретичните калкулации не би трябвало да съществуват.
Преобладаващата доктрина за образуването на галактиките гласи, че гравитацията е предиздвикала разпръснатият във Вселената газ да се сгъсти в центъра на великански сферични облаци от тъмна материя, където се е трансформирал в ярки звезди. Но предходни наблюдения демонстрираха, че успеваемостта на звездообразуването в нашата вселена е ниска, като единствено към 10% от газа в облаците се трансформира в звезди. Тази неефективност се дължи на това, че останалият газ се нагрява или разпръсква от ветровете и детонациите на свръхновите звезди.
Това опонира на неотдавнашните открития на звезди от Уеб, основани за относително малко време, оповестява изданието Phys.org.
Според модела, препоръчан от експерти от Еврейския университет, специфичните условия, които са съществували в първичните галактики, по-специално високата компактност и дефицитът на тежки детайли, са довели до дейното образуване на звезди. И този развой не е бил възпрепятстван от въздействието на прилежащите звезди.
Те нарекоха този развой „ звездообразуване без отговор “ и настояват, че той по натурален метод изяснява загадката на галактиките. При неповторимите условия на ранната Вселена газът се е превръщал в звезди, без да бъде смущаван от реципрочни процеси. Тази концепция се базира на времево закъснение от над един милион години сред образуването на солидните звезди и последвалите ги детонации на свръхнови.
Изследователите изричат хипотезата, че преди обогатяването на газа в звездите с тежки детайли, звездообразуващите облаци в ранната Вселена са имали предел на компактност, който е разрешавал на газа бързо да колапсира в звезди, когато се открие опция за това за интервал от един милион години. Този развой на формиране на звезди при неналичието на противоположна реакция изяснява следения остатък от солидни галактики.
Промяна в траекторията на светлината от далечна свръхнова към Земята даде опция на астрономите да изчислят нова стойност на константата на Хъбъл – значим параметър, описващ разширението на Вселената. В бъдеще сходни наблюдения ще разрешат на учените да схванат повода за разминаването в оценката на този индикатор.
