Води ли аспартамът до безплодие
Аспартамът за първи път е създаден от GD Searle и сътрудници през 1965 година, а през 1974 година получава утвърждение като хранителна добавка. И захарта, и аспартамът съдържат по 4 калории на един грам артикул, като последителят е 180 пъти по-сладък от захарта, което го прави желана добавка. Освен това се оказва, че е нужно по-малко количество, с цел да се добие нужната наслада и по този начин той става по–малко калоричен.
Тази хранителна добавка е направена от две аминокиселини – фенилаланин и аспарагинова киселина, както и от алкохол и метанол. И в следствие заплахите от потреблението на аспартам се дължат точно на тези съставки и тяхното негативно въздействие върху организма.
Истина е, че приемът в ниски дози не е толкоз нездравословен, изключително стане ли въпрос за наличните киселини, които всекидневно се съдържат в нашата диета. Както нарасналият банкет на вода може да навреди на човек, по този начин и несъразмерната потреблението на всички други храни и питиета могат да го създадат.
Аспарагиновата киселина е една от многото, които вземат участие в процеса на произвеждане на протеини, по този начин нужни за вярното битие на човешкия организъм. Освен това подкрепя функционалността на черния дроб, отстранявайки амоняка.
Друга изгода от съществуването на тази киселина в нашата диета е ангажираността ѝ в производството на антитела в поддържането на мощна имунна отбрана. Аспарагиновата киселина се открива в състава на аспержи, авокадо, захарно цвекло, салами. Прекомерният ѝ банкет довежда до поява на разнообразни болести, поради което е значимо храната да е разнообразна.
Фенилаланинът в аспартама е съединяване, което 1 на 10 000 души нямат способността да преработват, като болестта се назовава фенилкетонурия.
Метанолът също се открива всекидневно в някои питиета като вино, уиски и бира. От поглъщането му се стига до производството на формалдехид и мравчена киселина, като при нараснали равнища на първия са налице анормални равнища на протеини, и то такива, които не действат вярно.
Мравчената киселина при високи равнища нарушава метаболитните процеси в клетките и може да докара до гибелта им. Освен това може да засегне и зрителния нерв и да аргументи ослепяване.
Според доста изследвания в умерени дози аспартамът е безвреден за здравето на индивида, имайки се поради, че обособените му съставни елементи се съдържат натурално в доста артикули.
В изследване от 10 Декември 2013 година се показва, че той не предизвиква злокачествени болести у хората, които го употребяват, и не довежда до проблеми по време на бременността. Други групи от откриватели оспорват отчета, уповавайки се на обстоятелството, че в него не са включени извадки за отрицателните страни на продукта.
Според невролога Ръсел Блейлок в аспартама се съдържат отрови, които повреждат плода по време на неговото вътреутробно развиване, както и майката. Могат да се следят вродени недостатъци в някои области на мозъка, участващи в самоконтрола и образованието.
В своето изказване Д-р Блейлок загатва и обстоятелството, че след 1981 година са постъпили доста тъжби от използването на този подсладител. Най-общите и най-честите документирани признаци включват главоболие (мигрена), зашеметяване, неразбираем диалект, бумтене в ушите, гадене и сковаване на тялото. Налице са още доста друго, само че с по-рядка демонстрация.
Накрая е значимо да се внимава и да се одобряват безвредни дози от този подсладител, като се смята, че с цел да са налице нежелани резултати, е нужна няколкогодишна диета с безалкохолни питиета.
