Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) подкрепя Омбудсмана Мая Манолова

Асоциацията за отбрана на потребителите (АЗП) поддържа Омбудсмана Мая Манолова за препоръчаните промени в Гражданския процесуален кодекс, посредством които ще бъдат отстранени така наречен свръхправомощия на компаниите за събиране на вземания (колекторите), оповестиха от организацията. В момента настоящото законодателство е напълно в интерес на тях, на банките, монополните сдружения, компаниите за бързи заеми, мобилните оператори. Всички те употребяват облекчени процедури за събиране на своите вземания. В същото време длъжникът няма опция да изрази мнение във връзка с претенцията. По тази причина длъжниците са изправени пред заплахата да изгубят имуществото си до произнасянето на съда заради неравноправни клаузи, злоупотреби или позволени неточности от страна на кредитните институции.

Предложените ремонти са положителни, които касаят, че предстоящ на неотложно осъществяване акт по член 417 от Граждански процесуален кодекс да не бъде изпълняван, в случай че длъжникът навреме подаде несъгласие, като се изключи вземанията на страната и общините, както и в случаите на работодатели, задължени за възнаграждение на трудови хонорари.

За нас постоянно дейностите на колекторските компании провокират терзания и потвърждават, че става все по-наложително да бъде призната специфична законова рамка, която да регламентира активността им по този начин, както на всички останали финансови институции в България, споделя ръководителят на асоциацията Пейо Майорски. През последните години се резервира наклонността на растеж на каузи на фирмите снабдители на комунални услуги, които се обръщат към колекторски компании. Така към този момент над 25% от продадените задължения са сметки за ток, парно, вода, мобилни телефони, бързи заеми и други Също по този начин трайно се постанова практиката просрочието, поради което един дълг се дава на колекторите, да е в границите на 2-3 месеца. Преди събирачите на отговорности се задействаха след шест и повече месеца закъснение на заплащания. След като към този момент се продават на колекторските компании задължения на 2-3 месеца, то тогава поражда въпросът за какво тези вземания не се оферират за изкупуване първо от самите длъжиници. Освен това е обществено известно, че колекторите заплащат до 20% от цената на задълженията, които изкупуват.

Ние постоянно сме съобщавали обстоятелството, че от ден на ден хора стават жертва на неточни компании за бързи заеми, изяснява Пейо Майорски. Благодарение на това, колекторските компании се хвалят, че с 20% е скочил делът на вземанията на компаниите за бързи заеми, които са се обърнали към тях. В същото време при нас все по-често постъпват сигнали от жители, които са били подведени от заблуждаващи реклами и неразбираеми контракти. Обикновено това са безработни хора или с ниски приходи, изпаднали в потребност, които постоянно са принудени да вземат дребни суми от порядъка на 200 до 400 лева, с цел да платят с тях сметки и борчове. Впоследствие не могат постоянно да си заплащат вноските и по този начин всеки ден просрочие безусловно трансформира тези дребни заеми в отговорности за хиляди левове, които тези хора не могат да покрият. В опит да се оправят с казуса, те взимат пари от други компании за бързи заеми, с цел да погасят отговорностите си към първите, само че вместо това на процедура потъват от ден на ден.

Смятаме, че е наложително, поради приходите на огромна част от българите, да се постави период от 6 месеца, и едвам след неговото приключване, фирмите да могат да продават дълга на колекторските компании. Това условие ще бъде едно от главните неща, за които ще настояваме при бъдещо разискване на поправките в Гражданския процесуален кодекс, допълват от АЗП.