Задава се битка за правото ни да караме колите си
Асоциация за човешко шофиране се надява самостоятелните транспортни средства, разработвани от авто- и ИТ производители, да не се трансфорат в норма
До 2050 година самостоятелните транспортни средства ще станат толкоз безвредни, че на хората няма да е разрешено да ръководят колите си сами (източник: CCO Public Domain)
Все повече автомобилни производители афишират, че работят върху свои версии на самостоятелни транспортни средства. Някои от тях са известни компании от авто-индустрията – като General Motors и Ford; други са известни имена от хай-тек промишлеността, като Waymo; трети са напълно нови играчи разгласи, като френската Navya.
Всички са единомислещи, че безпилотните коли са бъдещето, което неизбежно ни чака. Когато колите нямат човек за лидер, те ще са доста безвредни, настояват всички тези компании. През последните месеци обаче техните послания породиха масирана реакция на отпор. Бе основана „ Асоциация за човешко шофиране “, която към този момент се готви за борба – борба за правото на хората да ръководят колите си сами.
Изложението Radwood е една от арените, където ураганът на идната борба набира мощ. Това е автомобилно ревю, където се показват коли, създадени в интервала сред 1980 и 2000 година. Те са разнородни по осанка, само че имат волан, три педала, скоростен лост.
Всичките са от ера, когато ръководството на мотора не бе компютризирано и когато колите можеха да бъдат поправени независимо, с елементарни принадлежности, каквито всеки човек има у дома. Тези коли демонстрират отношението към технология, която е на път да изчезне – автомобилът, в който човешкото присъединяване е мощно, а автоматизацията оскъдна.
Самото ревю се организира за първи път в Сан Франциско през 2017 г.; само че тази година към този момент се организира в към дузина градове, в това число Содегаура в Япония, отбелязва Newyorker.
Ръчната поддръжка като светоглед
Политическият мъдрец и мотоциклетен монтьор Матю Броуфорд твърди, че способността за собственоръчно коригиране на ремонтираме машините и устройствата в нашия живот е въпрос на светоглед. Познаването на това по какъв начин действат нещата към нас – най-много тези, основани от човешка ръка – въздейства на индивидуалността; това ни разрешава да разбираме структурата на света, който сме основали.
Масовата пазарна стопанска система, написа Крауфорд, създава устройства, които са „ черна кутия “. Ние не можем да ремонтираме сами своите микровълни печки или принтери; доста от колите, създавани през днешния ден, даже нямат тези пръчки, с които се ревизира равнището на маслото. Да караш такава кола е сходно на това да използваш великански iPhone: вместо да управляваш непосредствено автомобила, го насочваш посредством потребителски интерфейс.
Все повече хора се бунтуват против „ тоновете електронни нелепости, които се натикват в машините “. Немалко от тях посещават изложби като Radwood. Точно там се приказва доста и за позицията на АЧШ. Обединява ги желанието да защитят свободата на придвижване на хората и правото им да карат колите си независимо.
Хората в асоциацията не изключват опцията в бъдеще да се стигне до такова състояние, при което – заради съображения за сигурност – човешкото ръководство на колите ще стане нелегално. Тогава да караш остаряла кола с педали и ръчни скорости ще се приема като терористичен акт. Който дръзне да го стори, ще се преглежда като бандит.
За да се предотврати сходен сюжет, Асоциацията упорства за закони, които изискват производителите на коли да включват волан във всяко транспортно средство; всеки предстоящ автомобил да има алтернатива да бъде ръководен 100% единствено от човек.
За хората, за които поддръжката на автомобила е въпрос на светоусещане, ревютата на ретро коли не са израз на носталгия, а на опозиция към несъразмерната автоматизация.
Колата и свободата
Колите, които нямат волан и алтернатива за 100% човешко ръководство, подкопават човешкия разсъдък и човешката независимост, уверен е Алекс Рой – 47-годишен юначага, прочут като водач на спортни коли от не едно и две автомобилни ралита. Той е един от създателите на асоциацията.
Рой споделя, че човешката самостоятелност – за разлика от автономността на транспортните средства – е единственият тип самостоятелност, който в действителност има значение. „ Автономност = независимост “, написа той. „ Свободата да отидеш на всички места, или на никое място, или да пресечеш цялата страна даже без причина “. Да можеш да решаваш и преценяваш самичък би трябвало да е право на всеки човек.
Рой има дълбоки опасения по отношение на вероятността за изцяло самостоятелно бъдеще на колите. Той упреква всички, които бързо прегърнаха концепцията за напълно самостоятелните коли и за неизбежността на бъдещето на този жанр возила. Убеден е, че това е визия, която се стартира единствено и само от две промишлености, които желаят да продават своите артикули, а необятната общност безрезервно приема тази визия. Рой е безапелационен, че е налице всеобщо чувство, че технологията на самостоятелното шофиране е доста по-напреднала, в сравнение с в действителност е.
Автономност = сигурност? Айде де!
Рой слага под въпрос необятно възприетото схващане, че безпилотните коли ще подсигуряват доста по-голяма сигурност от тези, ръководени от хора.
От една страна би трябвало да се има поради, че в действителност няма задоволително статистики, които да удостоверяват сходна тез. Автомобилните компании, разработващи безпилотни коли, показват разнообразни метрики – някои се концентрират върху изминатите километри без случай, други – върху други индикатори.
Всяка компания избира тези данни, който най-добре показват продукта й. Няма общ стандарт. Реално нито една самостоятелна кола не е потвърдила, че е по-безопасна от тази с човек зад кормилото, споделя Рой.
Много от проблемите, които самостоятелните коли дават обещание да решат, имат и по-прости, нетехнологични решения. За да се понижи трафикът в градската среда, локалните управляващи би трябвало да влагат в добър всеобщ превоз и качествена пътна инфраструктура. За да се понижи замърсяването, управляващите следва да построяват повече велосипедни алеи и да предизвикват приемането на електрически коли.
Според Рой, по-безопасното придвижване на колите в действителност няма нищо общо с технологията. Нужно е да се покачат просветителните стандарти за издаване на позволение за шофиране и да се усъвършенства образованието на водачите.
Стремежът на обществеността да има вяра, че самостоятелните коли са решение на казуса с сигурността, е демонстрация на „ нашия цивилен мързел “, счита съоснователят на АЧШ. „ По-лесно е да си мислим, че технологията може да реши казуса, който в действителност е въпрос на обучение и регулации “.
Безопасността от дълго време е главен мотив за приемането на коли без водачи. Според множеството пътни организации по света, преобладаващата част от сериозните произшествия по пътищата се дължат на човешка неточност или предумишлено човешко решение. Разработващите самостоятелни коли компании настояват, че машините не могат да създадат такива неточности и не могат да вземат предумишлено решения, които са срещу разпоредбите.
Според тази логичност, в бъдеще отхвърлянето на технологията на самостоятелния автомобил може да се окаже безконтролно – даже неетично. „ На хората може да бъде неразрешено да карат коли, тъй като това е прекомерно рисково “, предвеща Илън Мъск на една софтуерна конференция през 2015 година (Самата Tesla държи на правото на хората да ръководят колите си и това е подчертавано многократно).
Мъск споделя още, че след време, когато хората се убедят, че колите със независимо ръководство са по-безопасни от колите, ръководени от хора, „ обществеността може да ги разгласи за противозаконни “.
В книгата си „ Машини, които мислят: бъдещето на изкуствения разсъдък “ от 2018 година Тоби Уолш, австралийски откривател в региона на ИИ, предвижда, че до 2050 година самостоятелните транспортни средства ще станат толкоз безвредни, че на хората няма да е разрешено да ръководят колите си сами. Той има вяра, че обществото ще стигне до това решение по напълно натурален път.
Техношовинизъм
Настояването, че компютрите могат да вършат всичко по-добре от хората, може да се назова техношовинизъм, споделя Мередит Брусар, някогашен софтуерен разработчик и понастоящем професор по публицистика в Нюйоркския университет. Тя изследва съпротивата против самостоятелните транспортни средства в своята книга „ Изкуствен не-интелект: по какъв начин компютрите не схващат света “.
„ Повечето от производителите на самостоятелни транспортни средства са техношовинисти “, споделя Брусар. Според нея, огромният проблем с сигурността при колите, ръководени от хора, е разсеяното шофиране – това, при което вниманието на лидера е смущавано от телефонни диалози, четене на известия и други фактори от този тип. Аргументът, че самите коли са проблем, или че самото шофиране е проблем, в действителност не преглеждат верния въпрос, споделя Брусар.
Подобно на Рой, тя мощно оспорва както неизбежността, по този начин и сигурността на технологията на безпилотните коли. „ Идва миг, в който би трябвало да разделим фантазията от действителността, а действителността е, че самостоятелните транспортни средства са двутонни машини за ликвидиране. Те не работят толкоз добре, колкото бранителите им упорстват “.
Перфектната кола
Днес Асоциацията за човешко шофиране има към 10 хиляди участници. В допълнение към битката в законодателната сфера асоциацията се застъпва за възприемането на автомобилни технологии, които усъвършенстват сигурността, без да лимитират свободата. Самият Алекс Рой работи в компания за технологии за изкуствен интелект в колите. Казва, че този тип решения би трябвало да се създават рационално, т.е. да подкрепят лидера, без да му лишават свободата.
Когато Рой си показва съвършения автомобил на бъдещето, той приказва за кола с алтернатива за самостоятелно шофиране в градска среда и по магистрали; с вградена система за усъвършенствано информиране за понижаване на катастрофите; с „ офроуд “ режим, който разрешава цялостен човешки надзор. Идеалният автомобил ще има и бутон за „ цялост “, който ще го изключва от безжичните мрежи.
Автоматизацията би трябвало да служи за свободата при шофиране, а не за отнемането й, споделя Рой.
До 2050 година самостоятелните транспортни средства ще станат толкоз безвредни, че на хората няма да е разрешено да ръководят колите си сами (източник: CCO Public Domain)
Все повече автомобилни производители афишират, че работят върху свои версии на самостоятелни транспортни средства. Някои от тях са известни компании от авто-индустрията – като General Motors и Ford; други са известни имена от хай-тек промишлеността, като Waymo; трети са напълно нови играчи разгласи, като френската Navya.
Всички са единомислещи, че безпилотните коли са бъдещето, което неизбежно ни чака. Когато колите нямат човек за лидер, те ще са доста безвредни, настояват всички тези компании. През последните месеци обаче техните послания породиха масирана реакция на отпор. Бе основана „ Асоциация за човешко шофиране “, която към този момент се готви за борба – борба за правото на хората да ръководят колите си сами.
Изложението Radwood е една от арените, където ураганът на идната борба набира мощ. Това е автомобилно ревю, където се показват коли, създадени в интервала сред 1980 и 2000 година. Те са разнородни по осанка, само че имат волан, три педала, скоростен лост.
Всичките са от ера, когато ръководството на мотора не бе компютризирано и когато колите можеха да бъдат поправени независимо, с елементарни принадлежности, каквито всеки човек има у дома. Тези коли демонстрират отношението към технология, която е на път да изчезне – автомобилът, в който човешкото присъединяване е мощно, а автоматизацията оскъдна.
Самото ревю се организира за първи път в Сан Франциско през 2017 г.; само че тази година към този момент се организира в към дузина градове, в това число Содегаура в Япония, отбелязва Newyorker.
Ръчната поддръжка като светоглед
Политическият мъдрец и мотоциклетен монтьор Матю Броуфорд твърди, че способността за собственоръчно коригиране на ремонтираме машините и устройствата в нашия живот е въпрос на светоглед. Познаването на това по какъв начин действат нещата към нас – най-много тези, основани от човешка ръка – въздейства на индивидуалността; това ни разрешава да разбираме структурата на света, който сме основали.
Масовата пазарна стопанска система, написа Крауфорд, създава устройства, които са „ черна кутия “. Ние не можем да ремонтираме сами своите микровълни печки или принтери; доста от колите, създавани през днешния ден, даже нямат тези пръчки, с които се ревизира равнището на маслото. Да караш такава кола е сходно на това да използваш великански iPhone: вместо да управляваш непосредствено автомобила, го насочваш посредством потребителски интерфейс.
Все повече хора се бунтуват против „ тоновете електронни нелепости, които се натикват в машините “. Немалко от тях посещават изложби като Radwood. Точно там се приказва доста и за позицията на АЧШ. Обединява ги желанието да защитят свободата на придвижване на хората и правото им да карат колите си независимо.
Хората в асоциацията не изключват опцията в бъдеще да се стигне до такова състояние, при което – заради съображения за сигурност – човешкото ръководство на колите ще стане нелегално. Тогава да караш остаряла кола с педали и ръчни скорости ще се приема като терористичен акт. Който дръзне да го стори, ще се преглежда като бандит.
За да се предотврати сходен сюжет, Асоциацията упорства за закони, които изискват производителите на коли да включват волан във всяко транспортно средство; всеки предстоящ автомобил да има алтернатива да бъде ръководен 100% единствено от човек.
За хората, за които поддръжката на автомобила е въпрос на светоусещане, ревютата на ретро коли не са израз на носталгия, а на опозиция към несъразмерната автоматизация.
Колата и свободата
Колите, които нямат волан и алтернатива за 100% човешко ръководство, подкопават човешкия разсъдък и човешката независимост, уверен е Алекс Рой – 47-годишен юначага, прочут като водач на спортни коли от не едно и две автомобилни ралита. Той е един от създателите на асоциацията.
Рой споделя, че човешката самостоятелност – за разлика от автономността на транспортните средства – е единственият тип самостоятелност, който в действителност има значение. „ Автономност = независимост “, написа той. „ Свободата да отидеш на всички места, или на никое място, или да пресечеш цялата страна даже без причина “. Да можеш да решаваш и преценяваш самичък би трябвало да е право на всеки човек.
Рой има дълбоки опасения по отношение на вероятността за изцяло самостоятелно бъдеще на колите. Той упреква всички, които бързо прегърнаха концепцията за напълно самостоятелните коли и за неизбежността на бъдещето на този жанр возила. Убеден е, че това е визия, която се стартира единствено и само от две промишлености, които желаят да продават своите артикули, а необятната общност безрезервно приема тази визия. Рой е безапелационен, че е налице всеобщо чувство, че технологията на самостоятелното шофиране е доста по-напреднала, в сравнение с в действителност е.
Автономност = сигурност? Айде де!
Рой слага под въпрос необятно възприетото схващане, че безпилотните коли ще подсигуряват доста по-голяма сигурност от тези, ръководени от хора.
От една страна би трябвало да се има поради, че в действителност няма задоволително статистики, които да удостоверяват сходна тез. Автомобилните компании, разработващи безпилотни коли, показват разнообразни метрики – някои се концентрират върху изминатите километри без случай, други – върху други индикатори.
Всяка компания избира тези данни, който най-добре показват продукта й. Няма общ стандарт. Реално нито една самостоятелна кола не е потвърдила, че е по-безопасна от тази с човек зад кормилото, споделя Рой.
Много от проблемите, които самостоятелните коли дават обещание да решат, имат и по-прости, нетехнологични решения. За да се понижи трафикът в градската среда, локалните управляващи би трябвало да влагат в добър всеобщ превоз и качествена пътна инфраструктура. За да се понижи замърсяването, управляващите следва да построяват повече велосипедни алеи и да предизвикват приемането на електрически коли.
Според Рой, по-безопасното придвижване на колите в действителност няма нищо общо с технологията. Нужно е да се покачат просветителните стандарти за издаване на позволение за шофиране и да се усъвършенства образованието на водачите.
Стремежът на обществеността да има вяра, че самостоятелните коли са решение на казуса с сигурността, е демонстрация на „ нашия цивилен мързел “, счита съоснователят на АЧШ. „ По-лесно е да си мислим, че технологията може да реши казуса, който в действителност е въпрос на обучение и регулации “.
Безопасността от дълго време е главен мотив за приемането на коли без водачи. Според множеството пътни организации по света, преобладаващата част от сериозните произшествия по пътищата се дължат на човешка неточност или предумишлено човешко решение. Разработващите самостоятелни коли компании настояват, че машините не могат да създадат такива неточности и не могат да вземат предумишлено решения, които са срещу разпоредбите.
Според тази логичност, в бъдеще отхвърлянето на технологията на самостоятелния автомобил може да се окаже безконтролно – даже неетично. „ На хората може да бъде неразрешено да карат коли, тъй като това е прекомерно рисково “, предвеща Илън Мъск на една софтуерна конференция през 2015 година (Самата Tesla държи на правото на хората да ръководят колите си и това е подчертавано многократно).
Мъск споделя още, че след време, когато хората се убедят, че колите със независимо ръководство са по-безопасни от колите, ръководени от хора, „ обществеността може да ги разгласи за противозаконни “.
В книгата си „ Машини, които мислят: бъдещето на изкуствения разсъдък “ от 2018 година Тоби Уолш, австралийски откривател в региона на ИИ, предвижда, че до 2050 година самостоятелните транспортни средства ще станат толкоз безвредни, че на хората няма да е разрешено да ръководят колите си сами. Той има вяра, че обществото ще стигне до това решение по напълно натурален път.
Техношовинизъм
Настояването, че компютрите могат да вършат всичко по-добре от хората, може да се назова техношовинизъм, споделя Мередит Брусар, някогашен софтуерен разработчик и понастоящем професор по публицистика в Нюйоркския университет. Тя изследва съпротивата против самостоятелните транспортни средства в своята книга „ Изкуствен не-интелект: по какъв начин компютрите не схващат света “.
„ Повечето от производителите на самостоятелни транспортни средства са техношовинисти “, споделя Брусар. Според нея, огромният проблем с сигурността при колите, ръководени от хора, е разсеяното шофиране – това, при което вниманието на лидера е смущавано от телефонни диалози, четене на известия и други фактори от този тип. Аргументът, че самите коли са проблем, или че самото шофиране е проблем, в действителност не преглеждат верния въпрос, споделя Брусар.
Подобно на Рой, тя мощно оспорва както неизбежността, по този начин и сигурността на технологията на безпилотните коли. „ Идва миг, в който би трябвало да разделим фантазията от действителността, а действителността е, че самостоятелните транспортни средства са двутонни машини за ликвидиране. Те не работят толкоз добре, колкото бранителите им упорстват “.
Перфектната кола
Днес Асоциацията за човешко шофиране има към 10 хиляди участници. В допълнение към битката в законодателната сфера асоциацията се застъпва за възприемането на автомобилни технологии, които усъвършенстват сигурността, без да лимитират свободата. Самият Алекс Рой работи в компания за технологии за изкуствен интелект в колите. Казва, че този тип решения би трябвало да се създават рационално, т.е. да подкрепят лидера, без да му лишават свободата.
Когато Рой си показва съвършения автомобил на бъдещето, той приказва за кола с алтернатива за самостоятелно шофиране в градска среда и по магистрали; с вградена система за усъвършенствано информиране за понижаване на катастрофите; с „ офроуд “ режим, който разрешава цялостен човешки надзор. Идеалният автомобил ще има и бутон за „ цялост “, който ще го изключва от безжичните мрежи.
Автоматизацията би трябвало да служи за свободата при шофиране, а не за отнемането й, споделя Рой.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ