Асен Златев е роден на 23 май 1960 г. в

Асен Златев е роден на 23 май 1960 година в с. Царимир, Пловдивско. Започва да се занимава с повдигане на тежести в Марица Пд под управлението на Ганчо Карушков. Състезава се в категориите 75 кг и 82,5 кг. Олимпийски първенец е от Игрите в Москва 1980. Световен отличник е от 1980, 1982 и 1986 година и три пъти е сребърен медалист (1981, 1983, 1985). Има 5 европейски трофеи (1980, 1982, 1984, 1985, 1987). Състезава се и в Бундеслигата на Германия за тимовете на Лаймен и Кемниц. Почетен жител на Пловдив от 2000 година В момента Златев развива личен бизнес и оказва помощ на родния си клуб Марица. Един от радетелите за основаването на Федерация по повдигане на тежести за ветерани. Наскоро Златев заслужи сребърен орден на европейското за ветерани в Будапеща, а предходната година фамозният ни щангист заслужи сребро и на IX Световни мастърс игри в Оукланд, Нова Зеландия.

"Надали има друга страна с по-добра методика и благоприятни условия от България "

- Господин Златев, по какъв начин се зароди концепцията да участвате в основаването на Федерация по повдигане на тежести за ветерани?
- Човек даже и добре да живее, остарява. Наскоро участвахме на европейско в Будапеща и останах с усещане, че Европа е водеща мощ в това, че хора в избрана, по-солидна възраст, се състезават. С присъединяване си те демонстрират, че се усещат добре, че живеят добре и имат спортен дух. Приятно усещане прави, че хора от 60- до над 80-годишна възраст вместо да са с шкембе, да куцат, да имат кръвно, захар, са в добра физическа кондиция и даже се състезават. Не е толкоз значимо кой е първенец, а че на такива възрасти хората са с искра в очите.
Относно федерацията, това е рационален ход. Нямаме упоритости или спор на ползи с Българската федерация по повдигане на тежести (БФВТ). Гледаме си нашата цел. Важното е да се покаже, че спортът е хубаво нещо, че с него може да се реализира дългоденствие и хубаво самочувствие.
- Явно желанието за спортна кариера не завършва толкоз бързо.
- Никога не съм спирал да упражнявам. Влизам в залата по три пъти на седмица, а съм на 58 години към този момент. Голям претекст ми даде, че стартира да се приказва, че щангите, изобщо спортът, амортизирал хората и ги правел негодни и те на младини се разболявали, умирали и не знам си какво. Имам двама съученици в родното ми село Царимир, които починаха. Но в статистиката влизат единствено тези, които са на показ, които са публично познати. И по този начин, и по този начин, като си упражнявам, взех решение, когато имам опция, да вземам участие и на надпревари. Главното е присъединяване и да покажем, че сме дейни. За на следващия ден нищо не се знае, само че сега нищо не ме боли. Нито глава, крайник, кръвно - нищо. Това ми е главният претекст да вървя по надпревари.
- С вашите дейности можете ли да влияете по някакъв метод за подготовката и триумфите на дейните състезатели?
- Един от моите сътрудници ми показа, че са правили статистики и са открили, че в случай че сме взели участие на Държавното отборно състезание за мъже, сме щели да вземем отборно второ място. В Будапеща бяхме осем българи на подиума и всичките се прибрахме с медали. Донякъде това е в границите на шегата. Мислим, че с това, което вършим, влияем на огромна част от обществото ни. Ако това се демонстрира на обществеността, ще потвърдим на доста хора, че би трябвало да бъдат дейни и че ще бъде по-добре да са дейни. А резултатът е, че могат да бъдат здрави и да живеят естествен живот. Това е най-голямото внимание и принос, който желаеме да създадем.
- А има ли интерес измежду клубовете?
- Редица наши клубове демонстрираха интерес да имат и такива състезатели. Много наши сътрудници към този момент започнаха да упражняват, като виждат, че и ние се занимаваме. Ще бъде доста по-лесно Българската мастър федерация вместо да комуникира с тези състезатели, те да го вършат с нас.
- С какво ще помогне тази федерация?
- Ние ще сме един зависещ, спомагателен орган. Ще допълваме и ще вършим по-лесна връзката. В момента се събират хора, клубове и би трябвало да има организация.
- Понеже сте в развой на регистрация, по какъв начин върви връзката ви със спортното министерство?
- Засега Красен Кралев ни поддържа и сме прелестно сюрпризирани, че имаме подпомагане. Даже предходната година след Мастърс Игрите в Нова Зеландия бяхме събрани и всички участници и призьори бяха наградени. Това прави много положително усещане.
- А имате ли връзка с президента на БФВЩ Неделчо Колев?
- Разговаряли сме с Неделчо. Той сподели, че не желае и няма да основава проблеми. Това най-малко е хубаво, че го заявява. Ние си имаме свои пътища и си вървим по тях. Ако желаят да оказват помощ, да го създадат. Ако не желаят, ние не желаеме и не можем да ги направляваме. Всеки ще си върви по пътя. Смятаме, че това, което вършим, е доста положително. Ще помогнем на доста хора да видят, че може да стават нещата и на по-сериозна възраст. Да видят, че могат да стават хубави неща.
- Доколкото знам, се занимавате в тази тенденция към този момент две години. Виждат ли се плодовете на труда ви? Все отново в щангисткото общество нещата се популяризират...
- Доста хора се хващат за щангата към този момент. Започнахме трима души. Сега публично сме 11 регистрирани за международното състезание в Барселона през август. Мисля обаче, че към този момент има над 40 души, които са почнали да се приготвят и броят им непрекъснато пораства.
- Значи ще би трябвало и държавно състезание да се провежда?
- Да, ще го създадем. Може би от следващата година ще има сходен шампионат. И в този момент си вършим контролни надпревари, само че от ден на ден ще ги официализираме.
- Да се върнем към олимпийските щанги. Какво мислите за обстановката сега в България?
- Много деликатна е обстановката. Цялата конюнктура с българския, и по-конкретно с нашия спорт, който дипломатично казано, е в застой. Той е учредителен и индустриален. Но това е застой на творчеството, на развиването.
- Но от много години към този момент сме по този начин без значение, че на последното европейско за мъже и дами в Букурещ резултатите бяха по-добри от предния шампионат...
- Резултатите бяха по-добри, тъй като на това европейско ги нямаше седем водещи страни, които бяха осъдени. За страдание би трябвало да реализираме резултати, когато всички са тук и освен на европейско, а и когато ги има китайци, руснаци, турци, колумбийци, тъй като и те имат съществени щанги. А и много други народи, които изкарват положителни щангисти. Просто би трябвало да сме конкуренция, още веднъж да бъдем международна мощ. Това не е някакво амбициозно нещо. Трябва да си подредим нещата, с цел да се случат. Защото едва ли има друга страна, която да има по-добра методика и по-добри благоприятни условия за развиване, като материал от България. За страдание това нещо не се употребява и тази ниша на агитация на нашата страна, на имидж на България, е занемарена. И на държавно ниво, и на равнище Федерация по повдигане на тежести, която не прави нужното за опазване на престижа на нашия спорт.
- Как може това да се промени, да се открие ниша, която да работи? Да се построяват щангисти? Защото въпреки всичко има деца, които разполагат с много благоприятни условия, само че те не са развити...
- За страдание има доста деца, които могат да се развиват, само че не желаят да го вършат, тъй като не виждат вероятност при този метод на работа. Значи нещата би трябвало да се възстановяват. В момента те не са естествени. Като цялостна функционалност. Функцията би трябвало единствено да се възстановява. Ние не би трябвало да вършим чудеса. Нужно е всичко да е обикновено. От правилник и управление та до всичко останало. Не по този метод, както е в този момент.
- А може ли настоящето управление да се оправи с тези задания?
- Засега не са посочили, че могат.
- Но евентуално те не могат или не желаят да го схванат?
- Не е вманиачен този, който яде баницата, а този, който я дава. Спортното министерство би трябвало да вземе отношение. Дай боже новият Закон за спорта да влезе в действие, тъй като с него ще се възстановяват нещата. Не единствено в нашия спорт. Има доста други спортове, където също има съществени проблеми. Всички знаят, че има аномалии, само че нямат такава опция те да бъдат поправени. Иначе сътрудници и деятели споделят едно. Те не желаят този или оня да се махне от федерацията ни или безусловно да стане еди-какво си. Щангистите желаят да се възстановява обстановката и да се употребява капацитетът на българските щанги. Такъв какъвто е. Нито повече, нито по-малко.
- Да разбирам ли, че има някакъв лъч вяра. Всичко да тръгне от смяната на закона?
- Ако не тръгне от страната, нищо няма да стане. Държавата е всесилна. Иначе изискванията и капацитетът са налице. Просто би трябвало да се употребяват. Това е един прекрасен имидж. Един от най-хубавите имиджи на страната ни може да бъде създаван от спорта.